Честита Нова година, когато нямаше интернет


Честита Нова година, когато нямаше интернет
12 Януари 2015, Понеделник


Уникална колекция на музея в Горна Оряховица ни връща във времената на рисуваните картички

Автор: Здравка Христова

Милиони есемеси и имейли изпратихме преди дни по Коледа и Нова година, за да си честитим светлите празници и да си пожелаем здраве, късмет и добруване. Вярно, през интернет и модерните мобилни телефони става бързо, само с няколко „кликвания“ и след секунди адресатът вече е получил поздрава ни.

Помните ли обаче какво се случваше само допреди няколко години, когато изпращахме пожеланията си с писмо по пощата. Беше вълнуващо и сякаш по-искрено. И точно онези, хартиените картички, ще останат в историята, а не днешните електронни честитки.
Че има смисъл от поздравителните думи, изписани на хартия, доказва уникалната колекция от коледни и новогодишни картички, които извади на показ от хранилищата си Историческият музей в Горна Оряховица. Колекционери я определят като най-голямата в страната.

Един от най-уникалните експонати представлява снимка на цар Борис III като юноша. Той е от 1912 г. и връзката с Рождество Христово се разбира само от посланието, изписано на гърба й. Именно с царския лик е свързана появата на първата илюстрована честитка в Княжество България, отпечатана през 1896 г., по случай покръстването на престолонаследника в източноправославната вяра.

Горнооряховският музей пази и илюстровани поздравления от Райна Савова, позната като голямата любов на поета Асен Разцветников. Тя е дългогодишна учителка по български език и литература в село Драганово, а по-късно и в Прогимназията в Търново. Владее френски и италиански, а с Разцветников кореспондира на руски език.
В България модата и масовото изпращане на картички започва след Втората световна война. Тогава Дядо Коледа естествено отстъпва своето място на съветския си колега Дядо Мраз.

Сред изображенията изпъкват големите заводи и родното ТКЗС, а сред пожеланията - апелите за мир и социализъм, разказва уредникът на Историческия музей в Горна Оряховица Теменуга Йорданова.  През 1976 г. „Български пощи" пускат първата наша картичка с номинал една стотинка. На лицевата страна, разбира се, е модерният по това време Дядо Мраз, който посещава послушните деца на Нова година.

От старите картички можем да проследим и „еволюцията“ на добрия дядо, пояснява уредничката в Горнооряховския музей. Преди да се превърне в днешния старец със симпатично шкембе, червени бузи и нос като камба, с бяла брада и червена дреха, той е бил наметнат със синьо наметало. После е бил облечен в зелени дрехи. Първо се е казвал свети Николай и подаръците били раздавани на 19 декември - Никулден. Този светец пристигал на кънки, ски или шейна и нямал елени. Еленчетата също са патент на руснаците.

През 50-те години на миналия век светът се обединява около рожденото място на Дядо Коледа и това е Лапландия. А докато този образ се наложи (според изследователи днешният Дядо е излязъл от рекламите на Кока-Кола), италианците, например, са вярвали в добрата фея, която разнасяла подаръци.
През 40-50-те години обаче актуални стават децата, които се борят за мир и издигат социалистически лозунги. Тогава се появяват и картичките, които обясняват, че благодарение на ТКЗС-то ще посрещнем щастливи следващата Нова година, обяснява Теменуга Йорданова, докато показва ценните експонати.

Традицията в България да си изпращаме честитки за празниците се установява веднага след Освобождението. Известно ни е, че първата коледна картичка е изпратена през 1885 г., а първата новогодишна - три години по-рано, разказва уредникът в музея Теменуга Йорданова.
Картичките навлизат през крайдунавските ни градове. Идват от Виена. Първите са били черно-бели литографии, после някой е започнал да оцветява или устните на жената, ръкавиците й, шапката, или пък вратовръзката на мъжа. В това се е изразявало оригиналното творчество преди около век, усмихва се Теменуга Йорданова.

Дядо Коледа и неговото соцпревъплъщение Дядо Мраз, Снежанка, елените, елфите се появяват много, много години по-късно, и то първо в руските картички. Една от най-странните коледни картички например изобразява каменна статуя на жена с деца около нея. Тя е нещо като продължение на темата с Мадоната и Младенеца.
В музейната колекция има и нетипична картичка, направена като гоблен. Изработена е преди двадесетина години. Посланията на цветните картончета се оказват също толкова интересни, колкото и самите изображения.

"Когато започнеш да четеш, можеш да си обясниш какво се е случило през годината, как са живели хората тогава, за какво са се молили. Защото те точно това описват в пожеланията си до своите близки. По някои детайли в поздравителната картичка историците съдят и за важни моменти. Такава е честитка със сабя под елхата. Годината е 1907 и е ясно, че хората дълго време не са успявали да забравят националноосвободителните борби и Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г.", разказва Теменуга Йорданова.
В колекцията има картички, които пеят, смеят се, плачат. Има германски, френски, австрийски, български, руски... Има и кичозни. Те пък са най-любопитни за специалистите, защото показват различни настроения и небивалици.

Измежду "грозните" има една, в която две прасета дърпат момиченце, има пияни джуджета и попийнали хлапета, момченца, които шофират в нетрезво състояние.
Първите картички са били ръчна изработка и не всеки е можел да си ги позволи, затова в началото те са били изпращани от заможните българи, обяснява музейната уредничка. Уникалната колекция на Историческия музей е обиколила България. Събирана е благодарение на дарители, а днес се попълва от общината и от всички институции, които даряват получените по празниците картички на музея.

Независимо как е поднесен поздравът, от картичките винаги личат добронамереността и искрените благопожелания за настъпващите празници. Днес интернет значително улеснява изпращането на картички, а посланията се движат в новото, виртуално пространство. Дали класическата традиция отмира или се възражда под нова форма, само бъдещето ще покаже…


Уредничката Теменуга Йорданова показва част от картичките в уникалната колекция на Горнооряховския музей Снимка на цар Борис III като юноша е един от ценните експонати, които пазят в железничарския град Миловидните изображения и рисунки на играещи деца бяха любим сюжет по картичките преди 10 ноември 1989 г.

В категории: Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки