Смразяващата сянка на Държавна сигурност в не толкова далечното минало и зловещото й присъствие по време на целия „демократичен преход“, та чак до наши дни, не е нито нова, нито оригинална тема в съвременното българско кино. Обаче никой не е казал, че ние, обикновените зрители, имаме нещо против нов прочит върху нея.
Ако сте пропуснали преди известно време „Цветът на хамелеона“, а подобна история ви интересува, съветът ми към вас е да го гледате. Но наистина да го намерите и отразите, а не първо да четете отзиви в интернет за него. Защото те наистина подвеждат. Защото са от „осанна“ до „пълен боклук“, както повелява модата от времето на анонимния критик, пишещ зад екрана на своя компютър.
Филмът „Цветът на хамелеона“ е по романа „Цинкограф“ на Владислав Тодоров. Името ви звучи познато, може би? Нормално е, културологът е автор и на „Дзифт“, друго произведение, нашумяло също толкова, колкото и едноименния филм.
Заради професията и образованието ли или заради нещо друго, на Владислав Тодоров безупречно се удава описанието на мрачната епоха на социализма у нас. Поне затова неговите критици би трябвало да млъкнат, но не е тук мястото да му адвокатствам.
Режисьорът на филма е Емил Христов, познат като оператор на над 30 филма, сред които „Стъпки в пясъка“, „Любов.нет“, „Дзифт“, „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, които съм ви хвалил през времето.
Честно казано, в този проект той се представя различно. Усещането от началото на лентата, през средата, до края е наситено с различно по драматизъм темпо. Което не е добре, ако се условим по определението за нея „трилър“. И понеже тя далеч не е точно такава, смятам, че тази разлика в усещанията по-скоро помага, а не пречи на цялостното й възприятие. „Черна комедия“ е другият етикет, залепен върху „Цветът на хамелеона“ и както в „Дзифт“, усилията на екипа да докаже, че е така, си заслужават одобрение.
Не съм особено сигурен, че Руши Виденлиев („онзи, певеца“, да) е перфектният избор за главната роля на Батко Стаменов. Но за негова чест признавам, че се справя доста добре в ролята на агент психопат, който създава свой, измислен отдел ПОЛ в Държавна сигурност.
Уверявам ви, че образът му във филма няма нищо общо с онзи блеещ гласец, който помните от поп сцената.
Но пък съм твърдо убеден, че Ирена Милянкова (Съни, гаджето на Джаро от „Под прикритие“) най-спокойно може да бъде заместена от доста по-добри актриси. Но в случая (както и в „Под прикритие“ впрочем) нейната роля е ограничена само до присъствие. И премрежени погледи.
Старата пушка Руси Чанев стои отлично в ролята на офицера от ДС, който завербува Батко (Руши).
Останалите също си ги бива доста – Деян Донков, Христо Гърбов, Самуел Финци, Касиел Ноа Ашер… Повествованието е задъхана, черно-бяла (на места цветна) истерия, която, както вече разбрахте, изведнъж леко забавя своя ход, докато шурне пак през шеги, абсурди, многокатни лъжи и конспирации, та до брутални убийства. Шпиономанията е навсякъде, тя е пропила цялата лента, всичко се върши в името на страха и най-тайната от тайните тайни.
„Безмилостна и изключително правдоподобна сатира, „Цветът на хамелеона” е невероятно стилна пародия на шпионски филм и мрачна политическа комедия, която и порицава, и поощрява действията на своя неустоимо привлекателен антигерой. Язвителен портрет на авторитарна полицейска държава, в която няма жертви и насилници, а само една огромна мрежа от съучастници, където потисниците могат да се озоват срещу дулата на собствените си оръжия”, пише за филма Димитри Ейпидес, в критика от международния филмов фестивал в Торонто.
Ако харесвате „Дзифт“, ще ви допадне доста и „Цветът на хамелеона“.
ami po vreme na represivnia komunistisheski reshim az bjah evgeni onegin kogoto iskaha da isnudvat da bade volodja putin kakto ot hassan asen ,posle se oshenih zaminah na zapada a tam se opitvaha da me isnudvat da bada otto ali moshe varnah se sled promenite v nova monarho anarho komunistisheska balgaria i se opitvaha da me isnudvat kato lapitan petko vojvoda da bada tova koeto isnudvashite iskali no az predposhitah da bada graf von monte kristo za da polusha podobni bogatstva i sled tova rasbrah she tesi koito me isnudvali bili sashto isnudvani ili shte badat isnudvani i taj kato ne obisham da me isnudvat i da isnudvam reshih she sa isnudvanite i za isnudvashite da ima otdelni kafeneta za da mogat da si rasmenjat spomenite na spokojstvie .a isnudvashite da se isnudvat vsaimno
i taj kato ne moga da si gradja doma na shtastieto vsred isnudvashi i isnudvani
si poshelah da imam pari i da otida za isvestno vreme na ostrov madejra ili drugi topli ostrovi i da pravja pari i ljubov s ljubimi sheni
2
pensioner
13.01.2015 06:25:33
0
0
В природата цветът на хамелеона се мени според обкръжаващата среда /камуфлаж/.Същото се отнася и за политическият хамелеон.Но основният цвят върху които се нанася "финиша"в повечето случаи е червен.По-старото поколение би трябвавало да си спомня яркият оловен миниум /грунд/върху който се нанася покривната боя.Много здраво държи,това е и проблема на БПК /българската политическа класа/както и да се боядисва отдолу е кърваво червена.Може би от многото невинно пролята кръв.Извинявам се че се отклоних от темата.
1
zad kulisite na kapitana pe
12.01.2015 14:55:27
0
0
ami kashestvata na HAMELEONA sa za preporashvane na mnogo hora kak da se prisposobjavat kam okolnata sreda za da mogat da ozeljavat pri raslishni uslovia i
zatova mnogo anglijski misleshti komunisti i fashisti vmesto da nosjat sherveni i kafjavi risi gi ostavjat v garderobite si i nosjat rosovi ,i mnogozvetni risi a po smelite si nosjat risi s zvetove koito otgovarjat na predstavite i simpatiite im . az sam toleranten kam vsishki nenasilnisheski hora i partii i religii i zatova v moja dom i v moja shivot za shelani hora s jasna identifikazia
dobri ili ne dobri a ne ot koja partia i religia sa ili se predstavjat .
i kato se otkrijat i osvetljat klevetnizite kljukarite donoszizite tehnite
nedobronamereni dejania njama da badat mnogo vredni za poterpevshite
taka she horata na tajni slushbi i polizia i svarsani stjah da si gledat rabotata a ne da kljukarstvat klevetnishat donosnishat she graf von monte kristo i kapitan petko vojvoda i podobni sa polinesijski agenti i spioni .
