На 7 януари приключва обикалянето на коледарите и кукерите. В много райони на страната те се поръсват със светена вода,
Автор: Камен Колев
за да се отмият от тях нечистите сили, събрани по време на „мръсните дни”
Няма исторически данни откога точно се празнува Ивановден в България, но се знае, че свети Йоан Предтеча е почитан в християнския свят от далечното минало. През януари в три последователни дни честваме св. Богоявление, св. Йоан Предтеча и Бабинден, а общото, което обединява трите празника, е водата.
Старите българи смятали, че на Ивановден приключва обикалянето на коледарите и кукерите. В много райони на страната те били поръсвани със светена вода, за да се отмият от тях нечистите сили, събрани по време на "мръсните дни".
В други области кукерите и коледарите отвеждали своя главатар на чешмата и го къпели. А традицията била накрая всички да седнат заедно на обща трапеза със събраните дарове, за да сложат край на поганните дни. На трапезата не бивало да има външни хора, дори членове на семействата на маскираните мъже. В стаята присъствали маскирани като арапи, мечки и невести.
След почерпката обредните костюми се прибирали на скрито място и не трябвало да се пипат до следващата година, тъй като били заредени с магически сили. Всички излизали на двора и се хващали на празнично хоро. Според старите традиции, имениците трябвало да бъдат къпани, затова близките им ги поливали с вода по главата. На Ивановден можел да бъде "изкъпан" и всеки, който не е именик, но той трябвало да си плати. После с тези пари купували почерпка за всички.
Ивановден се чества и от всички кръстници, като традицията се свързва с Йоан Кръстител, който е кръстил Исус Христос. Празникът е в чест на кумовете, които са свидетелствали за брак и са дали имена на децата. Кумците трябвало да отидат на гости у кръстниците, като задължително носят краваи, свинско, печена кокошка, баница и вино.
Кумът посрещал гостите си с обредна пита, украсена със захаросани ябълки, ошав, пуканки, стръкчета здравец и босилек, и давал дарове на малките деца. Празникът има особено отношение и към младоженците - в цяла България те са били къпани ритуално от кума или девера. В Югозападна България къпели младоженките и малките момиченца на възраст до 1 година.
Според старите традиции, на Ивановден се извършвал и ритуалът побратимяване. Ако двама ергени искат да са побратими, майките им давали златна паричка и бръшлян и ги благославяли.
Символиката на побратимяването била много силна и свързвала вовеки двамата младежи. Когато се женели, те си ставали един на друг кумове, а после кумството се предавало по наследство в семейството.
Пак на Ивановден в Южна България на една маса сядали алетлиците - побратими и посестрими. Отколе се смята, че имениците са длъжни да почерпят - било лошо предзнаменование, ако именикът няма гости. Затова е казано, че на имен ден не се кани, но и без подарък не се ходи. Всяко семейство с Иван или Иванка се подготвяло да посрещне гости.
Обичаят да се къпят младоженците и до днес е запазен в някои райони на страната. В Перущица той е известен като Къпанки и се почита на Ивановден по стар стил. Според традицията, всички младоженци, сключили брак през изтеклата година, и техните кумове трябвало да се топнат за здраве и берекет в ледените води на реката.
Не всички се престрашават да се изкъпят в студената вода, но куражлиите, предварително загрели с червено вино и ракия, се хвърлят във вира под Чолаковия мост. Всеки трябва да изпие по кило-две вино, след което с менче и чашка да продължи до вира, обясняват местните.
Празникът започва в ранни зори, а населението на Перущица и жители на околните села се събират край брега на реката в очакване на ритуала. След солидната подготовка компанията от младоженци и кумове се отправя към реката, съпроводена от оркестър.
Някои от младите зетьове, преди да скочат във водата, си пожелават нещо - например да им се роди мъжка рожба. След като влязат в реката, те се поливат с червено вино за здраве. Традицията повелява да носят медни бакъри, с които да загребват вода и да пръскат насъбралите се зяпачи. В последните години медните съдове са заменени с обикновени пластмасови кофи. След края на ритуала изкъпаните зетьове се прибират у дома, където ги чакат младите им невести, хванати за дебели лози.
Младоженците изпразват през ръкавите им последния напълнен в реката бакър с вода. Според старите перущенци, това се прави за здраве и многолюдна челяд. А празникът край реката продължава до късно следобед с много кебапчета и вино, после веселбите се прехвърлят по къщите. В последните години ритуалът Къпанки в Перущица е наричан и Ден на мъжеството. Общината подарява на смелчаците, изкъпали се в реката, домакински съдове и други подаръци. Обичая Къпанки почитат до днес и хората от село Реселец, община Червен бряг. Те обаче го изпълняват на Ивановден по нов стил.
Традицията съществува повече от 100 години, казват местните и никога не е нарушавана, дори ако се наложи с прътове да се разбият ледените блокове във водите на река Ръчене.
Под съпровода на духов оркестър няколко здрави мъже пренасят от единия на другия бряг на реката много жители и гости на селото. Вярванията са, че който премине през реката на Ивановден, цяла година ще бъде здрав и силен.
През това време отвън се вият празнични хора, лее се греяна ракия и реселешко вино, а хората се веселят. Обичаят в село Реселец завършва с мокро хоро.
С ритуала Иванови влачуги посрещат Ивановден в павликенското село Караисен. От 1986 г. насам обичаят се поддържа от самодейците от групата за изворен фолклор към читалище „Добра надежда - 1896”. Жителите на Караисен се събирали край селската чешма, където на Ивановден били "довлачвани" младоженците на селото. С вода от герана ги окъпвали за здраве и берекет. По традиция първи се къпят тези, сключили брак през предходната година, хубаво е и ако някой от тях се казва Иван, разказва секретарят на читалището Галя Личева.
А това не е трудно, тъй като 45 човека от селото се казват Иван, а още толкова са с производни имена. Проблемът е с намирането на младоженци, затова в последните години самодейците честват Ивановден като къпят нарочен за младоженец мъж на чешмата.
Според кметицата на Караисен Марияна Блажева, местните хора столетия са вярвали, че този обичай има заклинателна сила да пречисти хората между зимата и пролетта.
