Не е необходимо да сте луд, зада бъдете министър, но все пак помага


Не е необходимо да сте луд, зада бъдете министър, но все пак помага
Те слушат с интерес лекция на Танев
09 Януари 2015, Петък


Просветният шеф Тодор Танев на два пъти доказа, че никога не е късно да станеш за резил, време е да го измие с оставка

Автор: Ани Александрова

Един малък човек с очила лежи върху огромно бюро и подхвърля с краката си огромен балон, изрисуван като земния глобус. От това неистинско земно кълбо непрекъснато падат малки човечета: Наполеон, защото не е бил никакъв пълководец, но се е вземал прекалено на сериозно; Ломоносов, понеже не е никакъв учен; Жолио Кюри – по същата причина, но и защото е взел фамилията на жена си, както и една незаслужена Нобелова награда; проф. Асен Златарев – най-вече защото е бил българин, но всъщност заради това, че не е скривал симпатиите си към СССР.

Би могло да е смешно, ако всъщност гледаме Чарли Чаплин и филма му „Великият диктатор”. Но на практика е тъжно и жалко, защото ни принуждават да гледаме министъра на просветата Тодор Танев. Който неотдавна оправда в ефира на БНТ глупостите, които на 8 декември наговори и показа пред врачански ученици именно с фразата: „Наполеон не е бил пълководец, само дето се е вземал на сериозно“.
Разбирайте го така: „Аз не се вземам прекалено на сериозно, въпреки че съм министър на образованието и науката”.

И още – този път цитатът е буквален, а обяснението касае оценките на министъра за Ломоносов, Кюри и Златарев: „Направих грешка. Обичам да се изказвам – 32 години се изказвам пред студенти. Направих го провокативно. Може би не трябваше да го направя така“.
Следва министерското признание, че Тодор Танев няма да прави реформи с икони по стените (става дума за портретите на Ломоносов, Кюри и Златарев в училищните коридори), както и допълнение в стил Мартин Лутер Кинг и неговото „Аз имам мечта”.

„Моята мечта е учениците да започнат да мислят…“.

Казва го университетски преподавател, професор по политически науки и публична администрация, министър на науката и образованието, който откакто стана политически чиновник, първо говори, а после мисли.
Така първо изуми учениците във Враца,  после взриви социалните мрежи, сетне предизвика гнева на опозицията и от БСП му поискаха оставката, а най-накрая се извини с грациозността на слон в стъкларски магазин.

Изглежда трупането на политически гафове в геометрична прогресия става хронична болест за току-що стъпилите във властта министри от Реформаторския блок, които с говоренето си създават усещането, че са хванати от улицата и вкарани насила в Министерския съвет.
При това с изричното условие първо да говорят, а после да мислят.  При което пръв се отличи иначе уравновесен човек като Петър Москов, преди да отстъпи жълтата фланелка на авторът на учебници по политическа анализи и култура Тодор Танев.

Абсолютно! Което е и една от любимите думи на просветения ни просветен министър. От екрана на БНТ професор Танев отправи следната честитка към всички ученици, техните родители, преподаватели: „Честита Нова година! Тази ще бъде абсолютно много по-добра от предната. Сигурно е! “.
И се зарече, че „в абсолютно най-скоро време заплатите на учителите трябва да бъдат вдигнати. За часовете, дните, седмиците и месеците, в които аз съм на този пост, ще го направя”…

Абосолютен амин и абсолютно дай, Боже!
Всъщност, ако перифразираме свободно една много известна фраза на американския писател Курт Вонегът, можем да кажем, че не е необходимо да сте луд, за да станете министър на просветата, но все пак помага…

Спиралата на Мечо Пух

В интерес на истината Мечо Пух не е оставил свой принос в геометрията, който да бъде оспорен от министъра на просветата Тодор Танев, но пък е автор на крилатата фраза „Колкото повече – толкова повече!”. Която, на свой ред, видимо е възприета като девиз от проф. Танев, поне що се отнася до гафовете и изцепките.
Изцепка не е нова дума в политическия новоговор. В случая проф. Николай Слатински така определи врачанските монолози на просветния министър. 

Всъщност Слатински бе и е един от най-въздържаните откъм емоции коментатори на площадно-уличното говорене на проф. Танев.
Поради което след първата порция словесен и политически брак, произведена от министъра, Слатински кротко и повече „по-принцип” изтъкна, че един човек винаги трябва да се държи в съответствие с възрастта си, защото ако се прави на отворен, на пич, на модерен, рискува да олекне, да се окарикатури, да се орезили.

И още: всеки, облечен с власт, е длъжен да има и институционална култура, т.е. да пази авторитета на институцията на властта, да уважава тази институция, да съзнава, че като неин представител не говори само в лично, но и в институционално качество. В противен случай в някаква степен предава или поне излага институцията.

Слатински изтъква също така, че когато става дума за големи имена, за известни личности, трябва да си знаеш ти самият нивото, капацитета, компетентността и компетенциите си. Можеш да си скептичен, да си критичен, но чак пък да говориш "пълна нула", "нищо не е направил" - това е в известна степен високомерно, надменно, арогантно и парвенюшки.
„Министърът допусна имиджова грешка; освен това направи и политически гаф, защото измести акцента от някои свои ведри първоначални идеи (засега без покритие, но е рано още) на отговорния си пост и се вкара в друг филм, в друг контекст, в оценяване през друга призма.

Да не говорим, че някои политици от неговия тим незабавно и почти първосигнално, може би водени от отборна солидарност, веднага скочиха да го бранят, да му стискат палци, да му пожелават да кара все в същия дух, с което придадоха допълнителен смисъл на изявите му, превръщайки ги в етикет и характеристика, в поведение и стил на целия РБ-екип в правителството”, написа проф. Николай Слатински във Фейсбук.

Вече след втората, „наполеоновска” изцепка на министъра, Слатински не скри изненадата си от елементарността, с която министър Танев се подхлъзна и предположи, че тази елементарност може би е резултат от известно високомерие, от частично объркване на начетеност с култура, от някаква степен на политическо лекомислие, както и от леко предозиране на самодоволството, че е заел висок пост. В резултат на което вместо да замаже първия си гаф, министър Танев влиза в спирала от типа „Колкото повече, толкова повече!”.

„Като професор (в препълващата се с професори многострадална наша родина) наистина ме е яд, че далеч не най-типичният пример за съвременен девалвирал професор наля потоци от вода в мелницата на всички, които имат голямо основание да се отвращават от неспирно работещата фабрика за производство на хора с научни степени и звания, която се превръща в перверзия, в проказа, в опростачване, в проклятие за българската наука и висшето ни образование”, коментира Николай Слатински.

Далеч по-убийствено звучи препоръката на проф. Людмил Георгиев, прозвучала за първи път също във „Фейсбук”, а преди дни повторена в студиото на една от националните телевизии.
„Г-н министър, проф. Танев, стари приятелю… Признавам, че не мога нищо повече да направя – след Ломоносов и Кюри това с Наполеон ме довърши, честно!
Колега Танев, ще бъда откровен, какъвто съм бил винаги – все още има някаква надежда, приятелю, да останеш с достойнство в историята! Просто си подай оставката, нищо повече! Това е положението…“

А и журналистът Владимир Береану директно заяви, че след изказвания като това на министъра на образованието навсякъде по света си подаваш оставката без да ти я искат. След което обяви от екрана на ТВ7, че проф. Тодор Танев е най-обикновен идиот. С уточнението, че той има право на всякакво мнение, но не и да го изказва като министър.

Вместо критика на разума

През 2008 г. Военно издателство публикува научния труд на проф. Тодор Танев „Анализ на публичните политики”.  В анотацията към нея се изтъква, че книгата въвежда за пръв път цялостно у нас онази област, която в САЩ отдавна се нарича Public рolicy аnalysis - науката за създаване на конкретни политики.

„Анализът на конкретни политики представлява известното на всички обмисляне на варианти преди да се действа, т.е. създаване и подробно изследване на конкуриращи се вериги от бъдещи действия, водещи по алтернативни пътища към една и съща цел, за да се подбере най-добрата между тях. Анализът ще изтъкне обаче и още една алтернатива, която трябва да се държи в резерва, ако обстоятелствата наложат промяна на решението - прочутите „План А" и „План Б". За всяка крачка на анализа има съответните методи и техники. Тъкмо те са описани в книгата”, пише още в анотацията към нея.

Несъмнено този научен труд на професора по публична администрация е изключително полезен за онези, които имат намерение да влязат в голямата политика с магистърска степен от Алма матер, а не като заслужили майстори на спорта и активни борци против трибуквени групировки, различни от тази, която ги е наела.
Но на практика излиза, че когато професорът стане министър, анализът на конкретни политики отстъпва място на първосигналното говорене, нескриваното самодоволство и откровеното опростачване.

Което е съвсем друга писта. Както и филм, който вече сме гледали. А в голяма степен и път, който не води до никъде, освен ако не искаш да те запомнят с фразата: „Егати държавата, щом аз съм министър”.
Тази фраза не принадлежи на сегашния министър на образованието и науката. Но е ключова за онова семейство български политици, които независимо от образованието и политическата си принадлежност, „реформират” България с методите, езика и маниерите на продавачи на зеленчук на Женския пазар.
Абсолютно, както би казал проф. Тодор Танев…

Министърът на образованието и науката проф. Тодор Танев е член на Гражданския съвет на Реформаторския блок. Той е роден през 1957 г. в София. Завършил е социология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Танев е един от създателите и дългогодишен ръководител на катедра „Политология“ (от 1993 до 2000 г.) в Алма матер. В момента е шеф на катедра „Публична администрация“ в Софийския университет.

Преподава още в НБУ, Американския университет в България.
Говори английски, руски, немски и унгарски език.
Автор е на книгите „Анализ на публичните политики“, „Политическа култура“, „Стратегическо управление на публичната сфера“.
Главен редактор е на електронното списание Публични политики.bg.


В категории: Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки