2014-а мина под знака „минимизиране на щетите“, през 2015-а май ще оптимизираме... скептицизма
Автор: Борислав Михайлов
Добрата новина е, че 2014 година си отиде. Дори в пропитото със задължителен оптимизъм новогодишно приветствие на президента Росен Плевнелиев тя бе обобщена като „една трудна година, белязана от политическа нестабилност, извънредни избори, нестихващи вътрешни и международни кризи. Сполетяха ни тежки природни бедствия и инциденти – невинни хора загинаха, хиляди загубиха домовете си”.
365 дни по-рано, на 31 декември 2013 г., държавният глава отчете практически същото. „Отива си още една трудна година за България. Беше година на граждански протести, три правителства, два парламента и силен миграционен натиск”, припомни тогава той.
Какво съвпадение?! И 2014-а беше година на три правителства (Орешарски, Близнашки и Борисов), две Народни събрания и силен миграционен натиск.
Ако продължим по същия начин с краткия обзор на последните три години е редно да се върнем и към президентското обобщение на вече далечната 2012 г.
В нейния край, в първото си новогодишно приветствие като държавен глава, Росен Плевнелиев заяви: „Сигурен съм, че всички ние бихме искали Новата година да умножи доброто и да загърби лошото. А лошото не ни подмина! Наводнения, земетресение и терористичен атентат белязаха изминалата година!”.
И допълни: „Вярвам, че трудностите ни направиха по-силни и по-сплотени като народ!”.
Бедата или поне една от бедите български през последните 25 години, както и през отминалите 2012-а, 2013-а и 2014-а г. е, че трудностите изобщо не ни направиха по-силни и по-сплотени като народ.
Доказват го практически непрекъснатите политически кризи, честата смяна на парламенти и правителства, застоят в икономиката и „бетонирането” ни като най-бедна държава членка на Европейския съюз, продължаващите проблеми в съдебната система и вътрешната сигурност, влошаващата се бизнес среда и нарастващата неграмотност, колабиращата пенсионна система, намиращите се от години пред фалит държавни БДЖ и НЕК, спадащата раждаемост и растящата смъртност, дори непреставащите самозапалвания.
Африка трепери от ебола, ние – от гръцки сценарий
Има още нещо симптоматично, сякаш замръзнало във времето като заплаха, висящо над страната като Дамоклев меч – гръцкият сценарий.
Вече сме в гръцкия вариант на кризата. Хазната е празна, защото има огромен скрит дефицит. Това заяви за първи път премиерът Бойко Борисов на 21 март 2010 г.
На 5 юли 2011 г. министър-председателят Борисов се похвали, че правителството му е спасило страната ни от гръцкия сценарий.
Две години по-късно, на 1 август 2013 г., вече като лидер на опозиционна партия, Борисов прогнозира гръцки сценарий пред България заради намерението на правителството на Орешарски да вземе заем от 1 млрд. лв.
"И следващото правителство ще казва: "Дайте 1 млрд. лв., дайте още 1 млрд. лв. И като изхабим дълга с няколко милиарда, ще станем гръцкия сценарий", предупреди тогава той.
На 16 декември 2013 г. Бойко Борисов отново обяви, че България я очаква гръцки сценарий. Според него, ако кабинетът остане още една година, няма да може да се направи следващ бюджет. Той направи изказването по време на среща с посланиците на страните членки на ЕС и НАТО. Дипломатите отказаха коментар, с изключение на австрийския посланик, който заяви, че за него бившият премиер си е все същият.
На 25 юни 2014 г., в свой коментар на банковия сектор и финансовата ситуация в България Борисов отправи чрез медиите препоръка към правителството на Орешарски: „Да признават банкрута и да викат МВФ". В следващите дни лидерът на ГЕРБ продължи да развива тезата си, че държавата е изпаднала в състояние на фалит и е налице остра необходимост българското правителство да изтегли 6 милиарда заем от Международния валутен фонд (МВФ).
В крайна сметка на премиерите Орешарски, Близнашки и Борисов не се наложи да прибягват до услугите на МВФ, но в последния месец на 2014 г. парламентът гласува актуализация на бюджета, с която се разреши тегленето на заем от 4 млрд. лева, а бюджетът за новата 2015 г. предвижда нарастването на външния дълг с още 8,1 млрд. лева.
Нека цитираме още веднъж казаното от Борисов във връзка с намерението на предшественика му Пламен Орешарски да увеличи дълга с 1 (един) млрд. лева: „И следващото правителство ще казва: „Дайте 1 млрд. лв., дайте още 1 млрд. лв. И като изхабим дълга с няколко милиарда, ще станем гръцкия сценарий".
Може би е въпрос на време, да не чуе дяволът? Но БДЖ вече съкращава влакове и персонал, а за спасяването на НЕК са нужни други едни милиарди, които, и да се намерят – ще се изплащат с периодично поскъпване на тока. И в железниците, и в енергетиката, а също и във въгледобива нещата няма как да се случат без рязко нарастване на социалното напрежение.
Което също присъстваше при развоя на събитията в съседна Гърция…
Ние оставаме същите, сериалът продължава
Има много сюжети от 2014 г., които ще продължат и през 2015-а, прогнозира неотдавна директорът на неправителствената организация "РискМонитор" Стефан Попов. На първо място той открои, че за първи път в България протести свалиха правителство, без да се асоциират с нито една политическа сила. Според анализатора, има основание да се смята, че този протест ще бъде траен, тъй като е насочен срещу цялото политическо съсловие и неговата арогантност и е подхранван от съмненията за обща криминализация на политическото пространство в България.
Стефан Попов открои като много опасен и рисков прецедент краха на КТБ - четвъртата по големина българска банка, като нещо, което не би трябвало да се случва в една стабилна и правова държава, член на ЕС и НАТО.
Третият сюжет с продължение, според анализа на „РискМонитор”, е политическата нестабилност, при която властта и управлението се предоговорят непрекъснато.
„В момента нестабилният парламент и необходимостта да се предоговаря съществуването на правителството ще доведе до това парламентът да бъде болезнено много по-открит, много по-нестабилен, но много по-видим”, коментира Стефан Попов. Като не забрави да отбележи още едно „наследство” от 2014 г., което още дълго ще буни духовете – „видимият, осезаемият крах на утопичните, гигантски руски енергийни фантазии, в които България някак си се е оставила на едни илюзии и такива едни нелепи планове от много години”.
В тази връзка е редно да се каже, че ден след Богоявление депутатът от АБВ Румен Петков обяви пред журналисти в Плевен, че има постъпило писмо в Министерския съвет от инвеститор с искане на бъде закупен проектът „Белене“. Петков изтъкна, че инвеститорът не е с руски произход.
„Иска се разговор с българското правителство и има декларация, че няма да се търси държавна гаранция за инвестицията. За съжаление, срокът на оценката за въздействие на околната среда е изтекъл, а това инвеститорът го знае. Смятам, че правителството трябва да покани този инвеститор и направи своите проучвания“, категоричен бе Петков.
Той посочи, че ако България не започне изграждането на централата, е заплашена от риск да изчезне от картата на държавите, които имат правото да произвеждат атомна енергия за мирни цели.
„Ако и сега не се пристъпи към реализация на проекта, това означава, че има доста груб външен натиск и това правителство ляга на този натиск“, коментира депутатът от АБВ.
Вече стъпили в годината на Дървената овца (или Коза) сякаш е по-лесно да кажем какво не искаме да преживеем в 26-тата поред година, в която обикаляме из пустинята на прехода
като овче стадо, водено от коза.
На този етап основанията за оптимизъм са повече Made in China, отколкото българско производство. Което е без значение, след като вече и повечето от мартениците, които се продават у нас, са произведени в Китай.
Овцата е осмият знак според китайския календар, а числото 8 по принцип се смята от тамошните астролози за много щастливо. То символизира мъдростта, богатството и успеха.
Щом е така, нека ги има за всички – дай, Боже, и за нас! Може би добър знак в тази посока е, че близо 60 български депутати (1/4 от всички) посрещнаха Коледа, а повечето от тях – и Нова година – в братски Дубай, където резултатите от съчетанието на мъдростта, богатството и успеха видимо са налице.
Да се надяваме, че народните избраници от всички групи са донесли от Дубай онази премъдрост и ноу хау (някога му казваха „челен опит”), които ще позволят до края на годината това дубайско преживяване да стане достъпно поне за ¼ от всички българи.
Независимо че повечето от нас предпочитат непринудената атмосфера на традиционни български кръчми като „Сам дойдох”, „Куцото магаре” и „При монахините”. Както и „Поп-Шейтановата къща”, разбира се…
Добре звучи, да не чуе Дяволът!
Ставаше дума за това какво не искаме да ни донесе Дървената овца, т. е. новата 2015 г.
В най-широкия смисъл на думата, би било добре повечето от Козите, които ни водят към светлото бъдеще, да престанат да ни третират като овче стадо или като безмозъчни клонинги на овцата Доли; или като безмълвни потребители на политически ГМО-та…
Не искаме нови предсрочни избори през Новата година. Освен, разбира се, ако не се окаже, че новите поредни предсрочни избори не са най-малкото възможно зло…
Не желаем и политическа нестабилност. Нито такава, че да се стигне до нови избори, нито онакава – при която хората са по улиците, а управляващите – зад загражденията и полицейските щитове.
Не е желателно да наблюдаваме пореден епизод от банковата криза – предизвикана или закономерна. Тази около КТБ ни стига, защото се оказа най-скъпата сапунка, произвеждана у нас – за над 3 млрд. лева.
Дори блокбъстърът „Потъването на НЕК” може да се окаже по-евтин, но и по-непредсказуем – липсват всякакви спасителни лодки, дори за собствениците на частни електростанции и мини.
С поглед към небето можем да помолим 2015-а да не ни носи нови природни бедствия – нито наводнения, нито незапомнена суша, нито скакалци, нито епидемия от птичи грип дори.
Което е повод да припомним, че и в капиталистическа България основните опасности пред националната сигурност са четирите годишни времена и… големите енергийни инфраструктурни проекти с руско участие. Леки й неутрони на АЕЦ „Белене” и светла му ръжда на „Южен поток”!
Редно е да си пожелаем също така ръстът на минималната работна заплата (МРЗ) да не изостава с животозастрашаващи темпове от издръжката на живота.
В личен и национален план е редно да си поискаме да престанем да обезвреждаме опасни боеприпаси, чиито задгранични притежатели отдавна са преценили, че това е животозастрашаващо за собствените им работници.
В някои отношения случилото се в завода в Горни Лом, който погреба 15 свои работници, е като с наличието на пушка в драматургията – ако барутното пушкало виси някъде на сцената, то рано или късно ще гръмне.
Всъщност доста отдавна специалисти по национална сигурност предупреждават, че бедността в България е достигнала кризисни размери и вече наистина е опасна за стабилността на държавата. В същата степен това важи и за катастрофалната демографска криза, а на сцената вече напира нов фронтмен - бързо нарастващата неграмотност.
За съжаление България не е от страните, в които „предупреден” означава „спасен”. Или както казват хората: „Ти му говориш, а оно рупа ли, рупа”…
В този смисъл е редно да дадем едно рамо на надеждата, че през 2015-а година няма да продължи безумното разрастване на етническото противопоставяне; че биенето на медици от „Спешна помощ” няма да се утвърди като национален спорт; че линейките ще стигат еднакво бързо и с еднакво добра екипировка до столичните квартали „Бояна” и „Факултето”; че пенсионната реформа ще продължи в посока, различна от изравняването на пенсионната възраст със средната продължителност на живота.
А иначе предишната 2014 г., според китайския календар, бе Година на коня. И горе-долу преди 12 месеца вещите в астрологията ни поучаваха, че един плъх по-лесно ще преживее Годината на коня, отколкото един кон.
Въпросът всъщност е какви са шансовете на човека в годината на Дървената овца, освен ако вече не е приел овчедушието за своя съдба?!
Нека политиците решават кризите, а не ги задълбочават
„Общественото желание днес е за стабилност, държавност и перспектива. Искаме демокрация, върховенство на закона и правила за всички. Но за да вървим напред, трябват работещи институции, трябва политически кураж за реформи”, изтъкна президентът Росен Плевнелиев в новогодишното си приветствие. – „Отказът от реформи и реваншизмът са най-прекият път към трайна нестабилност.
Доказателство за това са последните две години, в които се смениха пет правителства и три парламента. Нека политиците покажат здрав разум и национално отговорен подход и да оправдаят очакванията на гражданите за стабилност и развитие. Да докажат, че служат на обществото и работят в полза на хората. Да решават кризите, а не да ги задълбочават!”.
Би било прецедент – след пет правителства и три парламента за две години – но безспорно е и добро пожелание, по което си струва да се работи.
