Зимен празничен цикъл по Коледа в Казанлъшко


Зимен празничен цикъл по Коледа в Казанлъшко
В Казанлъшкия край обредният хляб се украсява с цветя и житни класове
23 Декември 2017, Събота


За обредния хляб, каденето и огъня в традиционната символика и обредност

Автор: Лидия Димитрова

Системата от религиозни празници, свързани с календарната стопанска година, остатъците от древната езическа или както я наричаме още „народна вяра“, в съгласие с християнската църква, съставляват общо казано народната ни религия.

Нито един празник не може да бъде празник с религиозно значение, не може да притежава онази духовна умилостивителна сила, каквато й предава народната вяра и Християнството, ако не се извърши и придружи от следните три условия: да има жертва, да има обредни хлябове и кадене. А обредността на Коледната Бъдни вечер се оформя от трапеза, бъдник и коледуване.

Жертвата е обречено предварително животно, което се коли. А жертвоприношението според Александър Хофард е сигнал за излъчваната към Бога религиозна съпричастност.
Според него, българите са вярвали, че душата на жертвата, която е енергия, напущайки земното си вместилище, отива във вместилището на висшата енергийна творяща същност – небето.

Но как е станало така, че на Коледа християнството е разрешило жертвеното животно да е прасе, като се има предвид, че според Стария завет древните пророци поставят свинята в категорията на „нечистите животни“, т. е. животни, които се употребяват за храна и култове от езичниците. Траките също са принасяли в жертва домашната свиня.

Явно яденето на свинско месо, което е много разпространено в Казанлъшко, има езически елемент, но вероятно е свързано и с климатичните особености на долината, в която е имало много снежни и студени зими.

И все пак Християнството приема тази жертва, но при определени условия – да не се кади. Прасето се коли обикновено предния ден преди Коледа, когато са последните постни дни, рано сутринта, след което, като се очисти и подреди се прибира в зимника. То не присъства в никакъв вариант на коледната трапеза, която е в чест на новородилия се Божи син Христос. Яденето на коледната трапеза е постно.

Коленето на прасето се прави от специално обучени хора, които знаели как по най-бърз и безболезен начин да извършат това действие с нож. Траки и прабългари вярвали, че жертвеното животно притежава силна оренда (знание, път, закон, б. р.), която може да премине у хората, особено чрез кръвта му. Затова при приготвянето на специалното коледно ядене, т. н. „кървавица“, и до днес между ситно нарязаното месо се слага и малко кръв преди да се сготви. Тя се вари през нощта, докато се чакат коледарите и се консумира на другия ден.

Всички членове на семейството и гости – помагачи, които са имали допир с прасето по време на пренасянето му в жертва и подреждането, след като добре си измият ръцете, ги натъркват с царевични трици, за да се изчисти от тях последната мазнина, ако е останала такава. Това се е спазвало стриктно, защото постите преди Коледа са били много строго спазвани като духовно и физическо очистение преди посрещането на великия ден – раждането на Млада Бога.

Към бъднивечерската трапеза се прилагат изключителни изисквания. В Казанлъшко тя се нарежда върху голяма кръгла софра в средата на стаята. За нареждане на трапезата се ползвали месали и други постелки, но в летните празници, когато тя се прави на двора. Коледната трапеза се нарежда върху кръг – митическото култово обозначение на тракийския бог на Слънцето. Старобългарското му наименование е „коло“, по-късно е колело, а диалектно кол`то.

Кръглата софра, отрупана с ястия и огряна от светлината на запалената коледна свещ, поставена също върху кръг – коледния обреден хляб, и от искрящия огън в огнището, е истинска символика на обожествяваното в древността слънце, а след приемането на християнството, чествано като едно от най-великите творения на Всевишния Бог, който като него е една безкрайност, няма начало и край. И както Божия син, който се роди като спасителна светлина, като все ярко неугасващо Слънце, което освещава всички дълбочини на човешкия дух и мисъл.

Периодът на коледните пости, наложен от каноните на християнската църква, определя традиционния характер на ястията, които се приготвят за коледната трапеза. Това са само постни ястия, но здраво свързани с предхристиянските вярвания за плодородие през следващата година. На коледната трапеза се поставя от всичко, което е произведено за ядене от семейството. В Казанлъшко много се държи на коледната трапеза да има печени или варени картофи, тъй като те са основното растение, което вирее в близост с планините; пълнени червени чушки с булгур, който е бил познат и на траките, за него пише древният гръцки учен Херодот.

Още т. н. „пописка“, готвено кисело зеле с булгур (в редки случаи с ориз, защото бил внасян рядко в селата, и то бил много скъп), баница с орехи, тъй като в Казанлъшката долина е имало много орехови дървета; качамак, залят с петмез (варен от тръстика) и поръсен със счукани орехи, кисело зеле и зелева чорба (армея) с нарязан в нея праз и поръсена с червен пипер, варена царевица, пуканки, ошав от сушени плодове, грозде, специално запазено на „свесла“, за Коледа, както и диня, опазена при житото в хамбара, ябълки, орехи, круши, чесън, червен лук, ряпа, люти чушки и туршия.

За пиене на възрастните се поставя „павурчето“ със сливова или гюлова ракия, глиненото „шуле“ с вино, особено добре познато на траките, отъждествявано с кръвта, а за децата разтворен във вода мед – „медовина“.

Всичко това са безкръвните жертви, принесени в чест на новородения Бог Христос, дарове за Него, така както Звездобройците са Му поднесли своите дарове в пещерата, като на цар. Затова и коледната трапеза трябва да е богата, царска.

Най-централно място в коледната вечеря има обредният хляб. Той е квасен, с кръгла форма. Отново кръглата форма, символизираща слънчевия диск, е в средата на софрата. В Казанлъшко обредните хлябове не ги украсяват пищно. Някъде изработват отгоре тестено изображение на житен клас, цвете или пък набождат орехови ядки, защото орехът е „свято дърво“. От него се прави „дървеното масло“ (олио), с което се палят кандилата пред иконите и се чете молитва. Намазват хлябовете преди да ги опекат с яйце, защото то носи в себе си живота.

Обредният хляб е задължителната безкръвна жертва, отправена към света Богородица и Божия син. Когото тя ще роди тази нощ.

Каденето на коледната трапеза е задължително. То съставлява неразделна част от жертвоприношението – в този случай постната храна, специалният хляб „бъдник“. Предложената „жертва“ и обредни хлябове не могат да бъдат осветени и да станат жертвоприношение, ако не се прекадят. А осветени те стават свещени. Кади се тамян, който в България се внася от Изток, но може да се прикади и с босилек.

Тамянът, купен от черквата, е поставян върху керемида, а някъде и върху палешника. И двата предмета са свързани с дома на семейството, върху тях се слагат разгорени дърва – жарава. Това извършва един от възрастните членове на семейството, който след прочитане на молитвата и прекадяването на софрата с яденето разклаща кадилото над главите на насядалите около трапезата, а след това минава по всичките стаи, ьгли, по судормата, килера, двора и добитъка. Това се прави, за да се прогонят всякакви зли сили и семейството да посрещне раждането на Млада Бога с очистени сърца и тела и в очистен дом.

Около софрата сядат всички заедно и стават едновременно, за да бъде сплотено семейството през цялата година. Обредния хляб разчупва най-старият мъж и първият залък е за света Богородица. Той се оставя на иконостаса. От този хляб се дават малки парченца и на добитъка, защото и той в тази вечер е свръхчувствителен, та да е здрав и пак за здраве останалите трохи от трапезата се хвърлят в огъня.

Каденето на Коледа на цялата къща, хората, добитъка, храната съдържа и магическия елемент за огнена лустрация, не само хора и добитък, но  храната да са чисти и се приобщават към тайнствената му сила. Огънят прогонва опасните демони. Пламъкът играе, както играят танцьорите по празниците и във всичко това лежи някакво енергично движение, някаква проява на сила, която човек схваща инстинктивно, сила мощна като нещо спасително, деятелно, жизнено, насърчително.

Движението на огъня е действие, живот като слънцето, в чест на което е празникът Коледа и в чест на твореца и Спасителя, който също е безкрайна и неугасваща светлина. Не случайно Отците поставят Рождество Христово на 25 декември, началото на слънчевото засилване сред зима. Езичниците не само празнували празника на рождението на бога Слънце, но и палели огньове и с тези зрелища са увличали и някои новопокръстени християни.

Според Михаил Арнаудов, един късен сирийски теолог, името на който той не цитира, е казал: „Щом учителите (на черквата) забелязали, че християните се съблазняват от това, погрижили се и започнали да правят на този ден (25 декември) истинското Рождество, а на 6 януари пък Богоявление. И така те са задържали този обичай до ден днешен наедно с обичая да се палят огньове“.


Коледната трапеза задължително се прекадява Огънят по коледа прогонва злите сили

В категории: Традиции , Новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки