Кои са най-големите катастрофи през изминалата година

Три катастрофални рекорда бяха подобрени през изминалата 2014 г. - за най-тежка самолетна катастрофа, за най-тежка катастрофа с „Боинг 777“ и за сваляне на граждански самолет с най-много жертви.

Войната в Украйна се пренесе и във въздуха, когато на 17 юли близо до град Торес беше свален „Боинг 777“, изпълняващ полет на малайзийските авиолинии от Амстердам за Куала Лумпур. Загинаха 298 души-пътници и екипаж, като сред жертвите имаше 80 деца.
Някои анализатори смятат, че тази трагедия е можело да бъде избегната. През април Международната организация за гражданска авиация предупреди, че има рискове за полетите над Украйна, а Американското федерално управление по въздухоплаване въведе ограничения за полетите над Крим. Но близо 40 компании продължиха да извършват редовните си полети над Източна Украйна и около 900 самолета прелетяха над Донецка област в седмицата преди трагедията с боинга.

В момента на свалянето на малайзийския самолет в района е имало още три самолета. Въздушното пространство над Донецка област беше затворено за полети под 9800 м височина, но тази мярка не можа да предотврати злощастието.
Все пак трябва да се има предвид, че украинската страна няма интерес да затваря напълно въздушното си пространство, тъй като получава такси за прелитането на граждански самолети през него, които никак не са й излишни. Месец преди трагедията в Източна Украйна беше свален украински военен самолет с 49 души на борда. А в дните преди кошмарния инцидент бяха свалени транспортен самолет и изтребител на украинските сили.

След ужасяващата катастрофа двата противникови лагера и техните застъпници започнаха да си разменят взаимни обвинения за това кой е разбил самолета. Киев твърдеше, че аеропланът е свален от отцепниците, използвали руски ракети, а Москва настояваше, че боингът е бил улучен от ракета, изстреляна от украински изтребител. Разпространена бе и хипотезата, че сепаратистите искали да свалят руски граждански самолет, за да принудят Русия да се включи открито във войната.

Седем дни след тази трагедия при лоши метеорологични условия на път от Уагадугу, Буркина Фасо, за Алжир в Мали катастрофален инцидент претърпя и самолет на „Ер Алжери“, на борда на който са пътували 116 пасажери и екипаж. Сред тях е имало 33 френски военни и висши разузнавачи, пътуващи за мисии в Алжир и Мали, а също и лидер на „Хизбула“, представящ се за бизнесмен. Засега разследващите нито потвърждават, нито изключват версията, че катастрофата е следствие на терористичен акт.

Трагедията с малайзийския самолет в Украйна подобри три печални рекорда – за най-тежка катастрофа със самолет на авиокомпания „Малейжа еърлайнс“, за най-тежка катастрофа с „Боинг 777“ и за сваляне на граждански самолет с най-много жертви. Апропо, два от тези рекорди бяха поставени също тази година – през март, при друга самолетна трагедия.
На кой му е идвало наум, че в днешно време, когато самолетният трафик се следи с последна дума на техниката и електрониката, от радарите ще изчезне безследно 200-тонен аероплан! Но ето, че станахме свидетели и на такова чудо, когато на 8 март самолет на малайзийските авиолинии, изпълняващ полет от Куала Лумпур за Пекин с 239 екипаж и пътници от 15 страни, повечето от Китай, се изгуби на мониторите в координационния летищен център.

Въздушните диспечери останаха без връзка със самолета около час след излитането му, когато се оказа, че по едно и също време са били изключени двете основни предавателни системи на машината. Започна издирване в Южнокитайско море и Тайландския залив. След като се установи, че самолетът е променил курса, завил е на запад и е прелетял в обратна посока над Малайзия, издирването се насочи към Малакския проток, Андаманско море и Бенгалския залив.

По-късно се установи, че спомагателна система в самолета е продължила да подавала автоматични сигнали до наземна станция чрез сателит, която в отговор също й пращала сигнали. Тази комуникация, продължила близо 8 часа след изчезването на самолета от екрана на диспечерите, позволи на британската компания „Инмарсат“, през чийто сателит се осъществява тя, да разбере, използвайки иновативна технология, накъде се е насочил полетът. Така се стигна до версията, че мистериозно изчезналият аероплан е поел на юг, изчерпал е горивото си и е паднал в Индийския океан западно от Австралия.

В издирването с десетки кораби, хеликоптери, самолети и подводен робот се включиха общо 26 страни, но не бе открито нищо, а през това време предавателите на черните кутии изчерпаха 30-дневните си батерии и замлъкнаха завинаги.
Операцията по търсенето на самолета продължава. През юни Австралия го възложи на холандската компания за дълбоководни сондажи „Фърго“ и в момента нейни специалисти претърсват с три кораба района на 1600 км западно от Пърт. Анализират се и записи от хидрофони, регистрирали странен шум около предполагаемия час на падане на малайзийската въздухоплавателна машина в океана.

И в този случай, разбира се, тутакси плъзнаха версии за причините, свързани не само с възникването на евентуални технически неизправности, но и с терористични действия, отвличане, сваляне от военна ракета и какво ли още не, като се стигна дори до куриозните хипотези за поглъщане от черна дупка или пък похищение от извънземни.
Впрочем, още на 9 март в китайски медии се получи писмо от непозната групировка, нарекла се „Бригада на китайските мъченици“, която твърдеше, че изчезването на самолета е част от уйгурска кампания срещу Пекин. Според местните власти обаче писмото не е автентично, защото уйгурските групировки никога не наричат себе си китайски.

И понеже и двата самолета, с които за кратко време се случиха инциденти, бяха на малайзийските авиолинии, фантазията на творящите сензационни догадки дотолкова се развихри, че бе сътворен конспиративният сценарий как някой е отвлякъл самолета през март, изтрепал е пасажерите, оставил труповете им в салона, пък е изпратил през юли същия аероплан да прелети над Източна Украйна, където да бъде свален.

Изчезването на самолета отприщи много критики към Малайзия заради противоречивата информация, която даваше за съдбата на машината. Когато по-късно се разбра, че малайзийски военен радар е засякъл неидентифициран самолет над Малайзия по времето, когато там за втори път, вече в друга посока, е прелитал същият самолет, упреците се пренасочиха към военните, затова че не са предприели нищо, за да идентифицират обекта.
Нападки имаше и срещу това как точно се извършват проверките по летищата и справките с базите данни за откраднати документи за самоличност, след като стана ясно, че в изчезналия самолет са пътували двама иранци с откраднати европейски паспорти. Това принуди Интерпол да обяви, че ще позволява на отделни авиокомпании да сверяват данните на пътниците с базата си данни за откраднати документи.

Смущаващо бе и това, че 13 години след атентатите от 11 септември, в които бяха замесени похитени самолети, проследяването на полетите изобщо не се е подобрило. През юни 2014 г. последва съобщение от Международната асоциация за въздушен транспорт, че се работи по въвеждането на нови по-надеждни мерки за проследяване на самолетите в реално време. „Инмарсат“ пък предложи услугата си за проследяване на полети безплатно за всички аероплани, оборудвани за връзки с нейните сателити.

Компанията обяви и въвеждането на услуга, която ще позволи автоматичното сваляне на данните от една от черните кутии в самолета, в случай че той изчезне. Планира се и удължаване живота на батериите на предавателите за локализиране на черните кутии до 90 дни, като с най-продължителен живот ще бъдат батериите в самолети, прелитащи над океаните.
И още една знакова катастрофа допълва черния списък с мащабните инциденти, случили се през 2014-а. На 16 април на път за южнокорейския остров Чеджу се преобърна и потъна  фериботът „Севол“. От намиращите се на борда му 476 души загинаха 304-ма, като повечето от жертвите бяха от групата с 300 ученици от гимназия в град Ансан, отиващи на екскурзия.

Тук причините за трагедията се оказаха твърде комплексни, но пък бяха категорично изяснени – амортизация на кораба след 18-годишната му експлоатация, преустройството му с цел увеличаване на капацитета за транспортиране, което го е направило по-нестабилен,  качването на товар два пъти по-голям от допустимото – при това той е бил неправилно разпределен и закрепен, и извършването на рязък завой в участък, известен със силните си течения.

Именно заради възмущението си от безопасността на морския съд капитанът се скарал с  шефовете на компанията, собственик на кораба, и абдикирал от мостика, предавайки управлението на ферибота в ръцете на свой заместник.
С това нелепостите около този случай не свършват. За куриоз първи сигнал за катастрофата подава един от учениците. Членовете на екипажа пък вместо да помагат на пътниците, им наредили да не мърдат от местата си, след което капитанът и по-голямата част от персонала напуснали бедстващия кораб.

Трагедията се пренесе и на сушата, след като собственикът на „Севол“ и зам.-директорът на гимназията, в която са учели загиналите ученици, се самоубиха. А заради буйната обществена реакция южнокорейският премиер Чхун Хон-во подаде отставка. Президентът на страната Пак Гън-хе остана на поста си, но рейтингът й рязко се срина.


В категории: Международна политика , Горещи новини