Парламентът се превърна в машина на времето


Парламентът се превърна в машина на времето
Председателят на икономическата комисия Петър Кънев огласи скандалния куриоз, че в „Държавен вестник” като факт е обявено нещо, което още не се е случило
19 Декември 2014, Петък


В правителството кротко порицаха съдебната система: Ние им даваме пари, за да работят, а те си ги разпределят за коледни премии

Автор: Ани Александрова

Още не е Коледа, а вече почнаха да стават чудеса. При това не в цирка, който изгоря през далечната 1983 г., а в Народното събрание, където се работи на високи обороти – както заради бюджета за догодина, така и заради предстоящата коледна ваканция. В смисъл – няма да има ваканция без приет бюджет. И понеже не може да няма ваканция или поне депутатите не биха го преживели, бихме могли да очакваме удължаване на пленарните заседания, насрочване на извънредни и дори среднощни дебати, които щом опрат до някакъв фатален краен срок, се стига и до крайната, но законна мярка – спиране на часовника.

Няма часовник – има време! Звучи страхотно, нали? Макар и малко ненаучно…
Но щом опряхме до науката, редно е да похвалим новото 43-то обикновено Народно събрание, че вече също стана машина на времето. Такова епохално научно събитие не се бе случвало от времето на 41-я парламент, когато законодателното тяло отново се оглавяваше от Цецка Цачева.

Но да оставим спомените и да видим фактите. В сряда привидното спокойствие в осемпартийното Народно събрание бе нарушено от истински скандал, огласен и изнесен от социалистите и най-вече от неуморимата Мая Манолова и председателя на икономическата комисия Петър Кънев. Оказа се, че в „Държавен вестник” от 13 декември т. г. има съобщение, че с постановление на МС се отпускат 4 млн. лв. по споразумение между Министерство на икономиката на Република България и федералното министерство на икономиката и енергетиката за решаване по взаимно съгласие на щетите по казуса „Цемеко”, което ставало на основание на ратифицирането на тези споразумения от Народното събрание.

Малкото разминаване във времето е, че към датата на обнародване на съобщението в „Държавен вестник” ратификация все още няма. Дебатите по нея започнаха на 17 декември, което роди и скандала, че в „Държавен вестник”, който е орган на Народното събрание, се обявява като факт нещо, което още не се е случило. Освен това, както обясни Петър Кънев, тази ратификация не се подразбира сама по себе си,  тъй като има решение на ВАС, на КЗК и отрицателни становища на правната комисия на МС отпреди месец.
Депутатът от левицата Георги Божинов обърна внимание на факта, че под решението на правителството, което е вече обнародвано в „Държавен вестник”, стои подписът  на министър-председателя на България, а самото обнародването е акт на председателя на парламента. Божинов бе категоричен, че това е престъпление, за което трябва да се носи не само служебна, но и правна отговорност.

Мая Манолова пък изтъкна, че това е вторият случай с фалшификация на закон чрез „Държавен вестник” и припомни, че  първият случай е бил с прословутата поправка „Мери Джейн”, когато в „Държавен вестник”  е бил обнародван неприет текст, който е узаконявал скритата реклама на дрога. След което поиска оставката на председателя на Народното събрание Цецка Цачева и на председателя на правната комисия, а парламентарната група на БСП напусна пленарната зала.

А вътре продължиха едни доста нервни дискусии за нападенията на роми над медици от „Спешна помощ”, българския етнически модел и каква е ролята на държавата в ромските гета, ако изобщо я има – нещо, в което здравният министър Петър Москов дълбоко се съмнява.

А здравно неосигурените спешно събират пари

Таксата за възстановяване на здравните права за всички българи, които не са си плащали здравните осигуровки в продължение на повече от 3 години, да стане 2000 лв. от април 2015 г.
Тази доста драстична мярка за борба с неосигурените е одобрена – поне според официалните информации – от възстановения Висш медицински съвет към Здравното министерство, който в сряда следобед проведе първото си заседание.

Сега, за да получи достъп до лечение, заплащано от НЗОК, всеки, който не се е осигурявал в продължение на три или повече години, трябва да заплати здравните си осигуровки за последните 36 месеца, което възлиза на около 700 лв. Предвижда се обаче тази сума да се увеличи на 2000 лв., защото толкова била и средната в Европа.

Официално неосигурените ще имат право на достъп до това, което се нарича „Спешна помощ”. Неофициално – ще им искат да си плащат за всичко, най-често – авансово, освен ако не са от онези криминални ВИП-ове, които ако бъдат простреляни или потрошени, стоят със седмици в новините на всички видове медии. И медиците се хвалят, че са успели да извадят 6 от 7-те куршума например, като при това простреляният е още жив и дори вече псува…

Погледнато формално, няма нищо лошо в стремежа да се намали броят на здравно неосигурените българи, които по неофициални данни са малко повече от милион. Чисто теоретично, ако 1 000 000 човека внесат в Здравната каса по 2000 лева, то там ще се появят едни 2 млрд. лева и здравеопазването ни ще стане по-хубаво от песен. Или поне средноевропейско, след като ще се внася средноевропейска сума за възстановяване на права.

Само че на практика в страна, където 20% от населението живее под линията на бедността, а почти половината народ е застрашен от социално изключване, това няма как да се случи. Но би могло да се прогнозира, че ще вземат на босия цървулите – ако разбира се посмеят да опитат някакъв по-радикален начин.
Пакетът от законови промени, в който се предвижда всичко това (без експроприацията на цървулите), се очаква да бъде относително завършен до април следващата година, категоричен е министърът на здравеопазването Петър Москов.

Пари вече не дават и чуждите инвеститори

През седмицата БНБ ревизира драстично надолу своите предварителни данни за преките чуждестранни инвестиции за второто и третото тримесечие на 2014 г.
От което стана ясно, че на този етап трябва да впишем големите чужди инвеститори в дебелата Червена книга на изчезващите или застрашени от изчезване видове у нас.
А сега се хванете за нещо здраво, за да не паднете от разминаването между прогнози и резултати.

През второто тримесечие на 2014 г. у нас не са влезли очакваните 304,5 млн. евро, а едва 52,2 млн. евро. През третото тримесечие, което премина под знака на политически боричкания и съставяне на служебно правителство, вместо 354,3 млн. евро са дошли 26,5 млн. евро.
И за да приключим със статистиката, нека кажем, че за периода януари - октомври преките чужди инвестиции са намалели с 38,57% или с 505 млн. евро в сравнение с година по-рано, като същинските инвестиции - в дялове и акции на предприятия - са намалели с почти 52 % за година.

БНБ отчита и спад на износа от България за периода януари-октомври 2014 г. Той е намалял с 264,3 млн. евро спрямо година по-рано и е 18,38 млрд. евро, докато вносът се увеличава със 195 млн. евро до 20,726 млрд. евро.
Накъде върви икономиката ни, извинете за въпроса…

Сдържани, дори мрачни прогнози

„Новoто проевропейско и проатлантическо правителство наследи огромен бюджетен дефицит от 3,7% от БВП, който ще бъде покрит с допълнителен публичен дълг за 2,3 млрд. евро.
Въпреки че то е подкрепено от много широка коалиция партии, вероятно ще остане на власт поне година, тъй като и хората, и партиите не са убедени в ползите от нови избори и не вярват, че те нещо биха променили. Ако правителството демонстрира сериозен ангажимент за отворено управление и решаване на реални икономически и социални проблеми в страната, то би могло да управлява до края на мандата”, казват анализаторите.

Важно е да се спомене, че през седмицата бе огласено и най-новото изследване на Асоциация „Прозрачност без граници“, българското представителство на международната коалиция за борба с корупцията Transparency International. В него се изтъква, че лобирането в България е до голяма степен нерегулирано, а съществена част от влиянието, оказвано от различни групови интереси, протича при закрити врати и извън обсега на публичния контрол.

Докладът „Лобирането в България: интереси, влияние, политика“ показва, че съществуват сериозни дефицити по отношение на прозрачността, почтеността и равенството на достъпа в процесите на вземане на решения в страната. На базата на методология, разработена от Transparency International и прилагана в 19 държави-членки на Европейския съюз в рамките на проекта Lifting the Lid on Lobbying, изследването оценява България с общ резултат от едва 25%. Представянето на страната е тревожно ниско и по трите изследвани показателя – прозрачност (13%), почтеност (25%), равенство на достъпа (38%).

Странно ли е тогава, че чуждите инвестиции намаляват до символични нива? Както и, че поредният скандал в съдебната система, чийто символичен старт бе даден от посланика на Франция Ксавие Лапер дьо Кабан, продължава да се разраства, а ВСС образува дисциплинарно производство срещу съдия Румяна Ченалова, която бе персонално спомената в прословутото вече изказване на дипломата за „гнили ябълки” в българското правораздаване.

През седмицата ВАС реши да отложи за 9 февруари делото за лиценза на КТБ, отнет от БНБ, вкл. заради липсата в съдебната зала на легитимни представители на Управителния съвет на БНБ. Така стигаме до една малко парадоксална ситуация, при която вложителите в неработещата от половин година банка вече получават гарантираната част от своите депозити, а в същото време може да се окаже, че лицензът на банката е отнет неправомерно, а назначените от БНБ синдици не отговарят на законовите изисквания.

Ако това твърдение на защитника на Цветан Василев – адвокат Менко Менков – бъде прието и потвърдено от съда, може да се окаже, че всички действия на тези синдици нямат никаква правна стойност и така да се каже, не съществуват в правния мир. Което би породило един страхотен и скъп за овладяване хаос, вярвайте!

От стенограмата на последното заседание на правителството става ясно, че финансовият министър Владислав Горанов е реагирал бурно и с нападки към съдебната власт заради споменатото решение на ВАС. „Не е ли редно тази власт да работи по-интензивно и да се съобрази с обществения интерес и да насрочи това дело не за 9 февруари, ако може да е за 22 декември, примерно, една седмица след 15 декември", пита Горанов, като изтъква, че това е и неговото мнение за съдебната реформа.

Гневът на финансовия министър от отлагането на делото за февруари има за основа обстоятелството, че „през това време из София обикалят едни хора и правят едни сделки, с които накрая за държавата няма да остане нищо от масата на несъстоятелността."
Разбирайте го така – длъжници на КТБ продължават да правят цесии и прихващания с вложители в банката, въпреки започналото изплащане на гарантираната част от влоговете.
В дискусията се включва и премиерът Борисов, който припомня: „Ние бяхме така любезни да преведем парите, допълнителните, по бюджета на съдебната система и те бяха така любезни да си ги раздадат за бонуси”. След което се обръща с молба към министъра на правосъдието Христо Иванов да направи нещо по въпроса.

„В края на краищата всичко това – този Висш съдебен съвет, тези съдии, тези прокурори, всички които сте там, ти като председателстващ, нали все пак ви интересува, че държавата изнемогва в желанието си и прави дългове държавата, огромни дългове в момента взимаме, за да спасяваме хора, и как спят спокойно – до 9 февруари да не се гледа това толкова жизнено важно дело. Просто най-колегиално, никой не нападаме, изрично просто да го поставите. В края на краищата, това също са българи, които би трябвало…".
Така е – би трябвало. Пък и по Коледа стават чудеса…


През седмицата ВАС реши да отложи делото за лиценза на КТБ, отнет от БНБ, за 9 февруари Висшият медицински съвет одобри в сряда идеята таксата за възстановяване на здравните права да скочи от 700 на 2000 лв. от 15 април 2015 г.

В категории: Политика , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки