Убийство, маскирано като бомбардировка

Автор: Борис Цветанов

Дванадесетият състав на Народния съд разглежда дейността на 76 агенти на Гестапо и двама на японското разузнаване. Това е само една трета от работилите за Главната имперска служба по безопасността на Райха българи. Ръководителите на дузината шпионски бюра, прикрити като търговски, културни и административни служби” отсъстват – повечето са офейкали своевременно, други са прибрани на бърза ръка от СМЕРШ, стъпил в София още на 6 септември. Липсва и голяма част от архива – унищожен или задигнат от съветското разузнаване.

Съдебният състав с председател Борис Илиев води рутинни разпити и много рядко проявява интерес към по-задълбочени разследвания, освен в два случая – тайнственото изчезване на служителя от английската легация Владимир Гриневич и ръководителката на школата по ритмична гимнастика и художествен танц Мара (Мария) Димова.
Докато към Гриневич интересът е обясним – работил е за „Сикрет сървис” и към него проявяват интерес няколко тайни служби, то необясним е настойчивият интерес да се научи всяка подробност около Мара Димова. Пояснението, че той е резултат на още по-странния интерес, който имала резидентурата на Гестапо към школата, не е задоволително.

Мара Димова е родена преди 100 години в семейството на Ева и Камен Димови – заможни хора от Фердинанд (дн. Монтана). Израства като мургава красавица с големи черни очи (според един от родствениците й – известният режисьор Джеки Стоев, бабата на Мара била една от най-красивите циганки в Северозападна България).
В началото на двадесетте години на миналия век Мара пристига в Берлин, за да следва немска филология. По това време в Германия действа доктрината на бащата на немския тотален шпионаж полковник Валтер Николай: всеки чужденец, дошъл за по-продължително време в Германия, подлежи на проверка за потенциална вербовка.

Красавицата имала всички външни данни за шпионка. Тайно изготвеният й психологически портрет потвърждава още веднъж качествата й на агент.
Особено апетитна става Мара Димова, когато зарязва филологията и се ориентира към танца. Тя се записва в прочутата школа на Мери Вигман, която се смята за продължителка на нововъведенията на Айседора Дънкан, противопоставяща се на класическата школа на балета, като зачерква изкуствените жестове и пози и се връща към естествените изразителни движения и заменя задължителните облекла със свободна туника.

Танцьорките винаги са били на особена почит в разузнаването поради възможностите, които им се откриват за връзки с личности от висшето общество. Мата Хари е само най-популярната от армията кабаретни шпионки.
Мара Димова иска да продължи делото на американката. Стига до извода, че това може да допринесе за подобряване на здравето, редом с подобряване на физиката. Българката решава да се срещне с Айседора Дънкан, която по това време е в Москва, омъжена за поета Сергей Есенин. Германският шпионаж поставя пред Мара Димова картите на масата – предлагат й уреждане на световна кариера, пари. Българката отказва.

В Москва обаче тя отива в неподходящо време – Айседора Дънкан е напуснала Русия. Има и политически, и семейни проблеми. Есенин, след обиколка из Европа, е обзет от песимизъм и параноя. ГПУ го следи. Пристигналата от вражеска Германия българка веднага привлича вниманието на чекистите с горещи сърца и хладен ум. Но резултатът от опита им да я вербуват е същият като в Берлин.
Мара Димова се връща в Германия. Пътува след това до Ница, където вече се среща с Айседора Дънкан.

По-късно се връща в България и създава своята прочута на времето си школа. През тридесетте години на миналия век тя прави това, с което след половин век Джейн Фонда ще подлуди американките, а после и целия женски свят по планетата и ще го нарече аеробика.
Така отново попада под лупата на германския шпионаж.

В началото на четиридесетте години на миналия век със следене на интелектуалците в България се занимава главно бюрото, ръководено от Вили Рау, чиято централа се намира на улица „Хан Крум” 3. Веднага в школата, наречена от Мара Димова за „ритмични танци и гимнастика, пластика и танцова композиция", е изпратена най-опитната агентка Роси Киркорян, чийто баща е един от най-добрите шпиони на Гестапо в Западна Европа.

В службата на Вили Рау решават, че са попаднали на шпионски рай – в школата на Мара Димова са се записали актриси, певици, съпруги и щерки на генерали и министри, професори, видни общественици, дипломати, чиновници във важни учреждения, студентки. Доста внимателно помощникът на Вили Рау Спас Топузов – виден индустриалец, прочут като меценат сред хората на изкуството, се опитва да завербува Мара Димова. В същото време тя е притисната и от началника на военното разузнаване тогава (до 1943 г.) полковник Никола Костов. Всъщност той работи в тясно сътрудничество с Гестапо.

Тъй като и двамата не могат да счупят костеливия орех – ръководителката на школата, те пренасят огъня върху записаните жени и момичета в школата. Докъде са стигнали във вербовките едва ли някога ще се узнае, но там са работили освен Роси Киркорян, още чиновничката от Търговската банка Мария Тобиш, Лиляна Радева и други.
Така се стига до началото на 1944 г., когато под личното ръководство на шефа на РСХА Хайндрих Химлер започва дълбоко законспириране на агентура във всички страни на Европа. На възлови места навсякъде, включително в България, трябвало да бъдат настанени агенти, които да бъдат извадени от летаргия след години.

Този път Гестапо използва срещу Мара Димова шантаж: или да работи за Гестапо, или на комунистите, които скоро ще дойдат на власт, ще бъдат предоставени фалшифицирани документи, че през цялото време и тя, и голяма част от нейните възпитанички са работили за Райха.
Мара Димова и този път не се поддава на шантажа. Веднага се свързва с новия началник на военното разузнаване полковник Стефан Недев. Читателят знае от предишни публикации, че този патриот работи и за съветското разузнаване в името на България. Било през август 1944 г. и Недев й предлага „да работи за родината" –  знакова фраза по онова време за доста от патриотите в разузнаването, служили под негово ръководство.

Вероятно той не е спестил изповедта на Мара и е разказал за това на резидентите си, прикрити като дипломати – майор Середа и Андрей Савченко. Ако е така, би трябвало и за тях българката да е истинска находка.
В началото на септември 1944 г. Мара Димова заминава за Виена, за да уреди турне на Софийската опера.

На 10 септември хотелът, в който е отседнала, е бомбардиран от англоамериканците. Сред загиналите е и тя. Но в света на шпионажа бомбардировки, бойни полета, катастрофи са били винаги любимите терени за разправа с непослушни агенти, като се пипа с чужди ръкавици. Може би българката най-сетне е дотегнала на германската тайна служба, особено ако в Германия са разбрали за последните й контакти.

Гестапо няма доверие на Стефан Недев и към него има подозрения, датиращи още от 1934  г. Преценявайки че тя вече знае твърде много, че може да разкрие агентите сред възпитаничките си, пък и познава по лица мнозина от агентурата на Гестапо, въртели се около школата й, са решили, че ще представлява сериозна опасност за законспирираните техни хора в София и са произнесли смъртната й присъда.


В категории: История , Горещи новини