Как комунистическата власт уби поета журналист Георги Заркин


Как комунистическата власт уби  поета журналист Георги Заркин
Георги Заркин
17 Декември 2014, Сряда


Синът на разстрелян през 1944 г. каменоделец посмъртно получи орден „За гражданска заслуга” – първа степен

Автор: Камен Колев

Бих предпочел най-страшен звяр да бъда,
но никога, о хора, комунист.
По-страшна няма, зная, от това присъда
да ме наричат комунист.
Привет, о братска нам Русия,
що ни доведе до просия.”


Това стихотворение, наречено присъда, пише през 1968 г. от Старозагорския затвор българският поет, журналист и дисидент Георги Заркин. Убит е зверски в затвора през 1977 г. и единствено благодарение на усилията на неговия син – Лъчезар Заркин, Георги не е забравен от историята.
В навечерието на 10 ноември тази година той бе удостоен от президента Георги Плевнелиев с орден „За гражданска заслуга” – първа степен. Малцина обаче знаят историята на талантливия българин, убит жестоко от комунистическата власт една навършил 37 години. Георги е роден в самоковското село Бели Искър през 1940 г.

Баща му е каменоделец, убит без съд и присъда от комунистите с още над 60 човека на 1 октомври 1944 край Боровец. Георги изучава кинематография, после става зоотехник в Самоков, сътрудничи и на в. „Самоковска комуна”. От 1963 г.  е фоторепортер във в. „Земеделско знаме”. На следващата година той се запознава с Иван Тодоров-Горуня, който по онова време отговаря за построяването и експлоатацията на язовирите и водоемите в България. Заркин го търси по този повод, двамата се сближават и става участник в организирането на преврат срещу Тодор Живков.

Плановете на Горуня са Живков да бъде свален по време на пленум на ЦК на БКП с помощта на Горнобанската танкова бригада, командвана от генерал Анев. Задачата на Заркин е след преврата да запознае чрез БТА международната общественост и Запада за случващото се, така че у нас да не нахлуят съветски войски.

„Баща ми се съгласява да участва в подготовката и организирането на преврата, защото е бил убеден противник на диктаторския режим на Тодор Живков. Тогава той организира група, която да подготви общественото мнение чрез разпространение на позиви, а през пролетта на 1965 г. групата е планирала да излезе в Рила за въоръжена съпротива срещу режима”, разказва в интервю за „Биволъ” синът Лъчезар Заркин.

Междувременно заговорът е осуетен, Горуня е убит, а ген. Анев и други военни са хвърлени в ареста. Тогава Георги Заркин започва да разпространява позиви в районите на София, Самоков, Мездра, Дупница и Враца, в които се зове към въоръжена борба за сваляне на правителството.

”Баща ми е отпечатал общо 6000 позива. Подписани са от името на Врачански революционен комитет, какъвто реално не е съществувал. Но така баща ми е искал да заблуди ДС. Позивите са печатани на циклостил, който той е купил за целта. Тези позиви е разпространявал лично, използвайки възможността когато е в командировка като журналист. Арестуван е в началото на месец февруари 1966 г. в София след предателство”, разказва Лъчезар.

На 18 май 1966 е осъден на 6 години лишаване от свобода за "образуването и ръководенето на група, която си е поставила за цел да събори, отслаби и подрони установената народнодемократична власт в Народна република България чрез терористични действия и общоопасни престъпления и на основание член 70, алинея 1 от Наказателния кодекс".
Най-напред Заркин лежи в Централния затвор, след това в затвора в Стара Загора, а след 1975 г. в Пазарджишкия затвор.

В тюрмата той влиза в политическите отряди, където членува от май 1966 г. до началото на 1975 г. Заркин пише писмо-протест до Тодор Живков, протест до началника на Старозагорския затвор. „Зад фасадата на "демокрацията" в България е създаден един диктаторски режим със система от закони и съдилища, задушаващи осеммилионния народ.
Съдиите прилагат закони, нарочно формулирани неясно и двусмислено, както става във всички авторитарни страни, имат широки права при тълкуването и прилагането им. Понастоящем стотици хора безпричинно обитават затворите.

Дори когато един обвиняем не може да бъде подведен под някоя от по-горните точки, съдът, а по-преди това милицията - има власт да реши, че той се нуждае от превъзпитание и може да бъде изпратен в концентрационен лагер, където вече никой не може да предскаже ще се върне ли жив при семейството си”, пише Заркин до Тодор Живков. А до началника на затвора малко след потушаването на Пражката пролет Заркин пише: "Ако трябва да вярвам, че Русия е освободител на България, то все едно да повярвам, че вълкът е тревопасен. От кого освободиха петте варшавски армии Чехословакия? Да! Наистина те я освободиха от Свободата."

Двете писма са иззети от килията на Заркин при обиск в щайго-коваческата бригада. През ноември 1968 срещу поета започва следствие за "разпространяване на клеветнически твърдения, засягащи държавния и обществен строй". 
„..В този стих (от "Марш на българските политзатворници" – б. а.) той зове на борба, на бунт срещу народната власт. Такава възхвала на престъпление против НРБ се съдържа и в протеста, отправен до зам.-началника на затвора, където говори за освобождението на България. От съдържанието на тези материали се вижда, че се цели да се отслаби властта на НРБ, както и да се създадат затруднения на народната власт”, се казва по време на вътрешния съдебен процес, който завършва с 5-годишна присъда за поета.

През пролетта на 1975 г. трябва да бъде освободен, но ДС преценява, че той не се е пречупил. "Със Заркин следва да се проведат сериозни мероприятия. Очертава се като заклет враг и непоправим бандит," пише на 9 март 1974 г. председателят на Комитета за държавна сигурност ген. Григор Шопов.
Междувременно поетът отказва да бъде вербуван като агент на ДС. През август същата година в личния му багаж са намерени стихотворения, скрити в цигарена кутия. Едно от тях е „Присъда”. Срещу него започва ново следствие, като този път е обвинен, че е  създал в затвора контрареволюционна група.

„..А нима този стих на Заркин не говори за известни и определени антинародни отношения към известни политически тенденции? А народът на СССР ни помага и неслучайно Георги Димитров е казал, че "Дружбата ни със Съветския съюз е тъй жизненонеобходима, както слънцето и въздуха за всяко живо същество", анализира стиховете прокурорът по делото. Междувременно Григор Шопов пише резолюция: „Гад. Да бъде убит“.  Присъдата е изпълнена през 1977 година, след като стихове на Георги Заркин, изнесени от освободени затворници, са прочетени по радио „Свободна Европа“.

Така интелигенцията в Западна Европа научава за съдбата на българския поет и журналист. Много колеги на Заркин зад Желязната завеса решават да се срещнат с него и да го подкрепят. Част от тях са участници в международния писателски конгрес, който е предстояло да се състои в София. Държавна сигурност научава това и за да избегне подобна среща, решава да убие Заркин в затвора.
Това става в единичната килия, в която той е хвърлен през 1975 г. и до която достъп имат само определени надзиратели. Там на 7 август 1977 г. влизат двама криминални затворници, които задушават Заркин с възглавница и го бият с маркучи до смърт.

Семейството на поета е известено за смъртта му с телеграма. По това време синът му Лъчезар е на 15 години. „На едно от последните ми свиждания с него, приблизително година преди да го убият, той ме убеждаваше, че скоро ще бъде на свобода и ще бъдем заедно, като пределно ясно е знаел, че е обречен. Когато отворихме досието му, вътре намерихме писма, които той е искал да бъдат изпратени до мен, но не са ги пуснали от затвора, а също и писма, които му бях изпращал, но не са му дали”, казва Заркин-младши пред „Биволъ”.

Той  успява да изнамери документи за трагичната съдба на своя баща. Дори завежда дело срещу убийците му. В хода на процеса се натъква на още 7 убийства на политзатворници, включително тези на Володя Наков и Борис Арсов.
За да запази паметта му, Лъчезар издава творбите на баща си, писани зад решетките – стихосбирките „Отвъд чертата” (1994), “От храма на самообречените” (2011), „Приливи и отливи” (2012), романа „Чест” (2008).


Лъчезар Заркин пред портрета на баща си Президентът Росен Плевнелиев и Лъчезар Заркин с децата си Георги и Йоана на церемонията по връчването на ордена

В категории: История , Горещи новини

2
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
2
Илиян Попов
28.01.2019 12:24:52
1
0
Много трогателно ..Моите съболезнования на близките на този велик човек Георги Заркин борец за правда и по добър и достоен живот на българския народ.Ако сега беше жив сигурно щеше също да е против тази наша така наречена демократична власт за която той и много други дадоха живота си .Със сигурност всички тези борци за правда щяха отново да легнат в гробовете си защото нищо не се е променило от онзи и този режим ..Все същите комунистически миризливи лайна серът Лайнарите депутати .. Да стане Хитлер от гроба и да започне наред да убива всички тези Лайняни и меризливи тлъсти и лъжливи депутати ..един да не остане ..нищо не става от тях ..само смърт ще им изчисти лайната ..
1
Христов
18.12.2014 10:17:23
0
0
Мале, мале докъде го докарахме - руски агенти да взимат интервюта от пряко потърпевши от режима... Това се казва комунистическо лицемерие!
Ожесточената антируска реторика на Атанас Чобанов прикрива семейните му връзки с Кремъл.

http://petkoradkov.blog.bg/politika/2014/12/04/trilichieto-na-edin-kompleksar.1319633
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки