Как комунистическата власт уби поета журналист Георги Заркин

Автор: Камен Колев

Бих предпочел най-страшен звяр да бъда,
но никога, о хора, комунист.
По-страшна няма, зная, от това присъда
да ме наричат комунист.
Привет, о братска нам Русия,
що ни доведе до просия.”

Това стихотворение, наречено присъда, пише през 1968 г. от Старозагорския затвор българският поет, журналист и дисидент Георги Заркин. Убит е зверски в затвора през 1977 г. и единствено благодарение на усилията на неговия син – Лъчезар Заркин, Георги не е забравен от историята.
В навечерието на 10 ноември тази година той бе удостоен от президента Георги Плевнелиев с орден „За гражданска заслуга” – първа степен. Малцина обаче знаят историята на талантливия българин, убит жестоко от комунистическата власт една навършил 37 години. Георги е роден в самоковското село Бели Искър през 1940 г.

Баща му е каменоделец, убит без съд и присъда от комунистите с още над 60 човека на 1 октомври 1944 край Боровец. Георги изучава кинематография, после става зоотехник в Самоков, сътрудничи и на в. „Самоковска комуна”. От 1963 г.  е фоторепортер във в. „Земеделско знаме”. На следващата година той се запознава с Иван Тодоров-Горуня, който по онова време отговаря за построяването и експлоатацията на язовирите и водоемите в България. Заркин го търси по този повод, двамата се сближават и става участник в организирането на преврат срещу Тодор Живков.

Плановете на Горуня са Живков да бъде свален по време на пленум на ЦК на БКП с помощта на Горнобанската танкова бригада, командвана от генерал Анев. Задачата на Заркин е след преврата да запознае чрез БТА международната общественост и Запада за случващото се, така че у нас да не нахлуят съветски войски.

„Баща ми се съгласява да участва в подготовката и организирането на преврата, защото е бил убеден противник на диктаторския режим на Тодор Живков. Тогава той организира група, която да подготви общественото мнение чрез разпространение на позиви, а през пролетта на 1965 г. групата е планирала да излезе в Рила за въоръжена съпротива срещу режима”, разказва в интервю за „Биволъ” синът Лъчезар Заркин.

Междувременно заговорът е осуетен, Горуня е убит, а ген. Анев и други военни са хвърлени в ареста. Тогава Георги Заркин започва да разпространява позиви в районите на София, Самоков, Мездра, Дупница и Враца, в които се зове към въоръжена борба за сваляне на правителството.

”Баща ми е отпечатал общо 6000 позива. Подписани са от името на Врачански революционен комитет, какъвто реално не е съществувал. Но така баща ми е искал да заблуди ДС. Позивите са печатани на циклостил, който той е купил за целта. Тези позиви е разпространявал лично, използвайки възможността когато е в командировка като журналист. Арестуван е в началото на месец февруари 1966 г. в София след предателство”, разказва Лъчезар.

На 18 май 1966 е осъден на 6 години лишаване от свобода за "образуването и ръководенето на група, която си е поставила за цел да събори, отслаби и подрони установената народнодемократична власт в Народна република България чрез терористични действия и общоопасни престъпления и на основание член 70, алинея 1 от Наказателния кодекс".
Най-напред Заркин лежи в Централния затвор, след това в затвора в Стара Загора, а след 1975 г. в Пазарджишкия затвор.

В тюрмата той влиза в политическите отряди, където членува от май 1966 г. до началото на 1975 г. Заркин пише писмо-протест до Тодор Живков, протест до началника на Старозагорския затвор. „Зад фасадата на "демокрацията" в България е създаден един диктаторски режим със система от закони и съдилища, задушаващи осеммилионния народ.
Съдиите прилагат закони, нарочно формулирани неясно и двусмислено, както става във всички авторитарни страни, имат широки права при тълкуването и прилагането им. Понастоящем стотици хора безпричинно обитават затворите.

Дори когато един обвиняем не може да бъде подведен под някоя от по-горните точки, съдът, а по-преди това милицията - има власт да реши, че той се нуждае от превъзпитание и може да бъде изпратен в концентрационен лагер, където вече никой не може да предскаже ще се върне ли жив при семейството си”, пише Заркин до Тодор Живков. А до началника на затвора малко след потушаването на Пражката пролет Заркин пише: "Ако трябва да вярвам, че Русия е освободител на България, то все едно да повярвам, че вълкът е тревопасен. От кого освободиха петте варшавски армии Чехословакия? Да! Наистина те я освободиха от Свободата."

Двете писма са иззети от килията на Заркин при обиск в щайго-коваческата бригада. През ноември 1968 срещу поета започва следствие за "разпространяване на клеветнически твърдения, засягащи държавния и обществен строй". 
„..В този стих (от "Марш на българските политзатворници" – б. а.) той зове на борба, на бунт срещу народната власт. Такава възхвала на престъпление против НРБ се съдържа и в протеста, отправен до зам.-началника на затвора, където говори за освобождението на България. От съдържанието на тези материали се вижда, че се цели да се отслаби властта на НРБ, както и да се създадат затруднения на народната власт”, се казва по време на вътрешния съдебен процес, който завършва с 5-годишна присъда за поета.

През пролетта на 1975 г. трябва да бъде освободен, но ДС преценява, че той не се е пречупил. "Със Заркин следва да се проведат сериозни мероприятия. Очертава се като заклет враг и непоправим бандит," пише на 9 март 1974 г. председателят на Комитета за държавна сигурност ген. Григор Шопов.
Междувременно поетът отказва да бъде вербуван като агент на ДС. През август същата година в личния му багаж са намерени стихотворения, скрити в цигарена кутия. Едно от тях е „Присъда”. Срещу него започва ново следствие, като този път е обвинен, че е  създал в затвора контрареволюционна група.

„..А нима този стих на Заркин не говори за известни и определени антинародни отношения към известни политически тенденции? А народът на СССР ни помага и неслучайно Георги Димитров е казал, че "Дружбата ни със Съветския съюз е тъй жизненонеобходима, както слънцето и въздуха за всяко живо същество", анализира стиховете прокурорът по делото. Междувременно Григор Шопов пише резолюция: „Гад. Да бъде убит“.  Присъдата е изпълнена през 1977 година, след като стихове на Георги Заркин, изнесени от освободени затворници, са прочетени по радио „Свободна Европа“.

Така интелигенцията в Западна Европа научава за съдбата на българския поет и журналист. Много колеги на Заркин зад Желязната завеса решават да се срещнат с него и да го подкрепят. Част от тях са участници в международния писателски конгрес, който е предстояло да се състои в София. Държавна сигурност научава това и за да избегне подобна среща, решава да убие Заркин в затвора.
Това става в единичната килия, в която той е хвърлен през 1975 г. и до която достъп имат само определени надзиратели. Там на 7 август 1977 г. влизат двама криминални затворници, които задушават Заркин с възглавница и го бият с маркучи до смърт.

Семейството на поета е известено за смъртта му с телеграма. По това време синът му Лъчезар е на 15 години. „На едно от последните ми свиждания с него, приблизително година преди да го убият, той ме убеждаваше, че скоро ще бъде на свобода и ще бъдем заедно, като пределно ясно е знаел, че е обречен. Когато отворихме досието му, вътре намерихме писма, които той е искал да бъдат изпратени до мен, но не са ги пуснали от затвора, а също и писма, които му бях изпращал, но не са му дали”, казва Заркин-младши пред „Биволъ”.

Той  успява да изнамери документи за трагичната съдба на своя баща. Дори завежда дело срещу убийците му. В хода на процеса се натъква на още 7 убийства на политзатворници, включително тези на Володя Наков и Борис Арсов.
За да запази паметта му, Лъчезар издава творбите на баща си, писани зад решетките – стихосбирките „Отвъд чертата” (1994), “От храма на самообречените” (2011), „Приливи и отливи” (2012), романа „Чест” (2008).


В категории: История , Горещи новини