Всеки мрази полицая

Автор: Веселин Максимов maximov@desant.net

Казаха им да не се опитват, защото не е разрешено шествие, а само митинг и застанаха пред тях. Те почнаха да ги освиркват и крещят в лицата им „Еничари!”, „От кого ги пазите?”, „Аз ти плащам заплатата да пазиш изнасилвача от мен!” и подобни.
За секунда си представях, че някой ще ги заплюе и ще стане една... Не ги заплю. Към края други техни колеги застанаха пак на пътя им с щитове и не им позволиха да влязат в циганската махала. В която се спотайваше осмокласникът-урод, изнасилил петокласник в училищната тоалетна.

Знаете историята от края на миналата седмица и последвалите я събития, не ще се впускам в подробности. Но в едно съм твърдо убеден и тогава имах възможност се убедя за сетен път в него – ако в Америка един от любимите сериали е „Всички обичат Реймънд”, у нас е „Всички мразят полицая”.
Ако се вгледате в статистиката от последните години, според общественото мнение тази професия е винаги в челните места по корупция, некоректност и изобщо – масово към нея хората изпитват най-люта омраза.

Да, зная – катаджиите, „Оппаа, как ше оправим тази работа?”, „Ко ще правим сега” и тъй нататък. Не че няма, изобщо не твърдя такова нещо. Преди вече почти пет години приятел даде петдесетак на един пътен от Ямбол, защото преди два дни трябвало да мине годишен преглед, а забравил. Заяви ми го, като се върна в колата и ухилен хвърли документите в жабката.

Излишно е да описвам в детайли какво сумтене падна до Бургас с обяснения, че този, който дава, е не по-малко виновен от този, който иска, взема и така нататък. Приятелят накрая изпсува „Бомбе тъпо, м....а ти, от едно време си ви мразя аз, вас, милиционерите” и съвсем млъкнахме. От едно време.

Защото в казармата и след нея работата му е свързана с път, автомобили и пътуване. И със сигурност е бил спиран, мъмрен, глобяван или не, защото е давал подкупи на катаджиите.
За случаите, в които е бил в ред (а той в 99% не е) вината наистина не е негова, но в останалите, забележете, той е бил в грешка. Значи, според писаното право той е нарушавал закона и следователно е подлежал на санкция. Ако разсъждаваме без излишна емоционална окраска.

Така и с тези, които бяха застанали срещу полицаите, нахлупили качулки. А някои от тях – съвсем както сте гледали по новините разни улични бунтове, закрили лицата си с маски. Футболни хулигани нали сте виждали? С маски, за да не ги разпознава камерата.
Дори в случая не беше толкова важен въпросът, че шествие не беше разрешено. А това бе така, защото беше ясно как щеше да приключи – с влизане в циганската махала в Дебелт, за която наперен ром с нагъл поглед обясняваше „Готови сми ний, приготвини сми, чаками ги. Ножови, брадви, имами. Пистолети...“

Опитайте да си представите какво би станало, ако „еничарите” под пагон бяха оставили 50-те дръзки момчета да влязат там, при онези няколкостотин, за които да убиеш човек не е кой знае каква морална дилема, а да влезеш в затвора е въпрос на чест. Ще ви улесня – щеше да има трупове. Пет, десет, кой знае...

Както моя приятел, за когото ви говорих по-горе, така и една огромна част от „толерантния български народ” по презумпция мрази полицаите. Причините са ясни: по-възрастните, защото са били „репресирани и подтискани” от апарата на МВР, по време на онзи тъпанарски социализъм.

Нали знаете, у нас за репресиран и подтискан от 25 години насам се смята всеки, който е бил глобен за хвърлен фас дори (ако има в цяла България поне 2000 такива, ще призная, че говоря глупости). По-младите, които мразят „еничарите” и са им измислили този гаден прякор, го правят, защото те им пречат на мачове да хвърлят бомби по терена, камъни по футболистите и да се бият пред и зад стадиона преди, по време на и след мача. А най-младите ги мразят, най-вероятно защото, минавайки покрай тях, ги спират, обискират и им вземат марихуаната, която пушат.

Въпреки цялата таз омраза обаче, когато стане много напечено всички се оглеждат за полицая. Защото така трябва и това му е работата – да помага всячески и да пази реда. Решил е с това да печели хляба си и е длъжен без да мънка да отиде там, където трябва и направи каквото е нужно. Та дори и с риск да бъде плют, псуван, ритан, блъскан, със скъсани пагони, наречен „еничар”, „кука”, „бомбе”, „фатмак” и „пазител на циганите”. Да пази от тези побеснели и деградирали обитатели на гетото лекарите, които отиват да им дадат първа помощ.

Както всичко у нас, социалният гняв е с напълно сбъркана посока. Вместо към свинята от политическата класа, която нарочно не променя (или променя) закони – към пряко пречещите да стават безобразия или нещо по-опасно. За панаирите пред миналото Народно събрание спомняте ли си?
У нас почти всеки мрази полицая. Защото нито социализмът си е отишъл, нито тази противна и жалка мода от неговото време.

В категории: Коментари , Горещи новини