Такива хора вече няма


Такива хора вече няма
Николай Хайтов с един от прототипите в „Диви разкази“ – Рунтив Гого Данчев, в Яврово през 1977 г. „Такива хора вече няма!“ е отбелязал писателят на гърба й
09 Декември 2014, Вторник


В селото на баща ми – Яврово, прякорът на човека има своето особено значение. Той не само е винаги по-кратък и звучен от името, но и характеризира най-ясно самата личност.

Автор: Здравец Хайтов

Такива са на бай Шанди – Гаванозът или на Георги Данчев – Рунтив Гого.
Известна беше и страстта на баща ми да се вглежда в стари снимки и архивни документи – точно толкова, колкото и раздумката и приказката със сладкодумците от село. И те никак не липсваха. Виждал съм как татко с часове можеше да слуша техните патила и най-странни истории. 

Показвайки на бай Митьо – Майтапът плаката със снимките от архива на баща ми, които подготвях за изложбата „Светът на Хайтов”, той ми именува  веднага  фотографиите. Това е бай Шанди, това е Рунтив Гого, това е Порязът... И за всеки от тях започна да разказва случки, известни на цялото село и определящи техния прякор.

Така стана и приказката за снимката, на която баща ми седеше на стол в двора, заедно с гологлав и прегърбен  човек, отзад на която татко собственоръчно беше написал:  „Прототип на героя от разказа „Да възседнеш глиган” и „Такива хора вече няма!”
Виждайки снимката, бай Митьо възкликна: „Това е Рунтив Гого“ и преразказа една история на баща ми с него. В бедното и малко селце Яврово хората се познават, нивите се знаят, пътеките и местностите са известни всекиму. Една от любимите на татко местности за разходки, а и за работа (лятното му писалище на открито), е подножието на хълма Могила, увенчан с параклиса „Св. Илия“.

Теренът се намира непосредствено до селото и предлага отличен изглед към равнината. Там можеш напълно да си отпуснеш душата. Пътят извива покрай гробището и минава покрай нивите. Та тръгвайки на една такава разходка, писателят вижда Рунтив Гого, вършещ сам кърската работа и берящ вече готовата леща. Поради своята трудна подвижност, той се мести с помощта на бастуна си, приседнал на синора. Впечатлението, което оставя, е жалостиво за минаващия покрай него Хайтов и той предлага своята помощ:

„Здравей, бай Георги, да ти помогна и да омъкна лещата, а? - казва му той, а бай Георги, като продължава примъквайки се да обработва нивицата си, му отвръща: „Здравей,  Кольо, хубаво казваш  и ти благодаря, ама ти като ми омъкнеш лещата, аз  какво ще правя?!“.
Няма друго така категорично и ясно възпитано чувство у явровлии както отношението към труда, към физическия труд. Всичко – от рано до тъмно, от ставането до лягането вечер, се е постигало само с физически труд. Пасене на животни, сеене, жънене, бране и доене се е правело с  ръце и на крака. От раждането до последния ден. И се е правело с песен на уста, че и се съревновавали кой ще пее най–добре! Чувството за добре свършена физическа работа като че ли е закодирано у явровци – без охкане и вайкане да се справят с която и да е работа на нивата или  в планината.

Това чувство следваше баща ми цял живот. Можеше на 80 години да нацепи 10 кубика дърва. Можеше и сам си косеше с неописуемо удоволствие дворната ливада. Всяка сутрин правеше своята разходка до параклиса „Св. Илия“ на най-високия около селото връх Могила.

Това удоволствие от физическия труд се пренасяше и върху неговата писателска дейност – всеки божи ден до неговата 82-годишнина. Какво можеш да кажеш на човек, който е закърмен с чувство на удовлетворение от труда – тежкия физически селски труд, и го прави с песен на уста! След това сяда и започва сладка раздумка.
Затова си мисля, че написаното на гърба на фотографията, на която писателят Николай Хайтов седи  с Рунтив  Гого, го е накарало да допише: „Такива хора вече няма!”


В категории: Горещи новини

8
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
8
николаи дан4ев
13.09.2019 16:46:10
1
0
това е моя дядо наистина такива хора ве4е няма бил близо 2 години пленник при италиянците мисля с бащата на хаитов дядо беше много добър и трудолюбив 4овек 4есто ни даваше на внуците по 10 стотинки за локум4е и лимонада и ние бяхме безкраино щастливи много го оби4ахме вси4ки внуци!
7
николаи дан4ев
13.09.2019 16:46:09
1
0
това е моя дядо наистина такива хора ве4е няма бил близо 2 години пленник при италиянците мисля с бащата на хаитов дядо беше много добър и трудолюбив 4овек 4есто ни даваше на внуците по 10 стотинки за локум4е и лимонада и ние бяхме безкраино щастливи много го оби4ахме вси4ки внуци!
6
николаи дан4ев
13.09.2019 16:46:09
0
0
това е моя дядо наистина такива хора ве4е няма бил близо 2 години пленник при италиянците мисля с бащата на хаитов дядо беше много добър и трудолюбив 4овек 4есто ни даваше на внуците по 10 стотинки за локум4е и лимонада и ние бяхме безкраино щастливи много го оби4ахме вси4ки внуци!
5
николаи дан4ев
13.09.2019 16:46:08
0
0
това е моя дядо наистина такива хора ве4е няма бил близо 2 години пленник при италиянците мисля с бащата на хаитов дядо беше много добър и трудолюбив 4овек 4есто ни даваше на внуците по 10 стотинки за локум4е и лимонада и ние бяхме безкраино щастливи много го оби4ахме вси4ки внуци!
4
николаи дан4ев
13.09.2019 16:46:07
0
0
това е моя дядо наистина такива хора ве4е няма бил близо 2 години пленник при италиянците мисля с бащата на хаитов дядо беше много добър и трудолюбив 4овек 4есто ни даваше на внуците по 10 стотинки за локум4е и лимонада и ние бяхме безкраино щастливи много го оби4ахме вси4ки внуци!
3
николаи дан4ев
13.09.2019 16:46:07
0
0
това е моя дядо наистина такива хора ве4е няма бил близо 2 години пленник при италиянците мисля с бащата на хаитов дядо беше много добър и трудолюбив 4овек 4есто ни даваше на внуците по 10 стотинки за локум4е и лимонада и ние бяхме безкраино щастливи много го оби4ахме вси4ки внуци!
2
николаи дан4ев
13.09.2019 16:46:03
0
0
това е моя дядо наистина такива хора ве4е няма бил близо 2 години пленник при италиянците мисля с бащата на хаитов дядо беше много добър и трудолюбив 4овек 4есто ни даваше на внуците по 10 стотинки за локум4е и лимонада и ние бяхме безкраино щастливи много го оби4ахме вси4ки внуци!
1
Генади Савов
09.12.2014 20:10:28
1
0
Писатела Н.Хайтов е бил селски син закърмен с труд и пот на ниви,ливади и строежи в с.Яворово от ,кадето е бил роден до Станимашко-Асеновградско-местил сее на доста работи за изкарв.на хляба си.В Пловдив и София е ходил в кръчма и хлебарница чирак,но любовта му,към селото си Яворово в Родопите нее пресъхвала.В туй селище от дете до младеж сее учил на копане с мотика,косене на трева,сеч на дърва и др.Научил е философията на трудюлюбивия балканджия да се трудят,че да имат хана и пари.И най-трудна дае селската работа научен ли си на нея щее свършиш.В родното село има,кое да си говорите та и да пеете с приятели.Човешките обноски на село е нужно да са красиви и човечни.Тия неща е учил Хайтов от баща си и майка си,които е наричал Господни хора-вярващи християни.[bluescreen]
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки