И Любен Дилов-син се появи на протеста на културните дейци (вместо записаните 1 000, в градинката пред „Кристал“ на 3 декември се събраха само стотина души), но за да защити Слави Бинев
Плющящият, като бойно знаме гняв на културните дейци винаги ме е забавлявал. Както обикновено, от неговия бурен устрем нищо не излиза, но поне е забавно да се гледат изявленията на високо значимите („знакови” им казват повечето колеги) фигури в културното пространство на България. Най-много по някоя телевизия да кажат някоя лоша дума за обекта на техния протест и толкоз.
Последно си мисля да ставам адвокат на Слави Бинев, хич не ми прилича на мъж, който не може да се защити както и да било, физически или с думи.
Обаче все си мисля, че ако някой има претенция да бъде смятан за морален стожер на мислещата част от българското общество (то пък една част!), трябва поне привидно да показва, че се води от нещо като принципи.
Затова моля сегашните народни представители, които се изявяваха в предишните два парламента, недоволни са от назначението и искат на това място да бъде най-достойният според тях, Стефан Данаилов, да разкажат подробно как театърът прокопса при председателстването на тази пуста Комисия по култура и медии в Народното събрание от Професора.
(Няма да го нарека „Ламбо” заради уважението към него и всичко, което е направил през своята кариера).
Но без заяждане и политически оцветени храчки, само факти и цифри. Зная как българските политици тълкуват фактите и цифрите – загубата се нарича „макар и малка победа”, а мизерията – „отбелязване на минимален ръст”.
Всеки, който е с ума си, ще прецени правилно какво се е случило и какво не. За оня лаф за стоте дни толеранс да забравим, „който не мисли като нас, е против нас”, недоволните културни дейци тук не се различават по нищо от най-бетонните червени, сини и каквито и да било мозъци.
Няма да подмина и железния хит: защо гневните интелектуалци не показаха същия революционен плам при назначението за министър на културата на „главния мултак на републиката” Вежди Рашидов?
Най-подробно как е обявен за такъв на рожден ден, в присъствието на Илия Павлов от „Мултигруп”, можете да видите тук в youtube.com, има го на клип (не се препоръчва за хора със слаби нерви и болни сърца).
Има и нещо друго. Помислете колко от недоволните по случая „Слави Бинев” са се отърквали о сегашния и предишен партиен и държавен вожд, поставил на поста министър на културата Рашидов.
Един със сигурност се е радвал на прякото му благоволение, когато правителственият самолет го откара от Поморие до София в състояние на тежък инсулт. (Разбира се, никой не мисли, че трябваше да бъде оставен да си умре, както би се случило с всеки редови гражданин).
При доказано лично отношение принципите бързо отиват на много заден план, гледали сте го на кино – босът прави услуга на човек, изпаднал в нужда, и оттогава длъжникът на услугата му става верен до гроб. За онзи филм с дон Корлеоне говорим, да.
В моменти като този българският интелектуалец забравя, че любимата книга на светилото, назначило противоречивия (противоречив ли?) министър, е „Винету”, а не избрано от Милан Кундера например.
Най-достойно постъпи Александър Морфов – подаде оставка от Народния театър, като протест срещу Бинев, Рашидов, Бойко Борисов и изобщо „срещу това държавно управление” (това е цитат).
Всъщност, нека не се гневим толкова силно. От време оно, застойно-социалистическо е така, няма как потомците на културната гилдия да имат други навици и нагласи.
На ежегодни „творчески срещи” другарят Тодор Жиков галеше по главите най-изявените творци, които хем иначе го даваха дисидентската, хем им беше особено приятно да са в такава височайша компания.
Оттогава културата у нас смята, че държавата трябва да й дава. Каквото и да било, но да й е длъжна. А сега, в това положение на нямане, ако не си близък с „държавата”, субсидията се вижда през крив макарон. А си близък, ако спориш и се гневиш избирателно. Преди години, докато управляваше Сакскобургготски, се появи безумното решение да бъдат обединени в едно министерство културата и туризмът. На тази гавра реагираха неколцина важни личности.
По-голямата част обаче, кой знае защо си затрая, зевзеци измислиха паметния лаф „Министерство на културизма” и се приключи. С идеята също, тя сама по себе си приличаше на хрумване на Уди Алън, но е факт, че „култовите фигури” не се разбунтуваха толкова силно, както сега.
Както се уговорихме в началото, всичко дотук не е пледоария в защита на Слави Бинев. Съмнение е. Изведнъж се сетих за едно от хилядите мнения в интернет по този въпрос.
То гласеше: „Огледайте се какво се случва, докато се занимаваме с този протест!”
Веско, ти разлика между цифра (от 0 до 9) и число съставено от цифри правиш ли? Или и ти обичаш "Силиконовата" долина ( тя си е "Силициева")като един пишман-журналист цицоман незнаещ разликата между изписването на silicon и silicone на английски? :) Ей заради такива "писачи" като теб 54864974 е цифра, а не число!!! Уж пример за младото поколение трябва да давате - ти си един долен драскач - нищо повече :)
