Бургаските съдии Захарин Захариев и Магърдич Мелконян кроят закона по свой аршин
Автор: Неда Карска
Преди няколко дни от трибуната на Народното събрание председателят на една от партиите в Реформаторския блок - Радан Кънев, публично призна, че софтуерът за компютърно разпределение на делата в съдебната система е лесно манипулируем и не отговаря на принципите за случаен избор на съдиите.
Дела с обществен интерес попадали при „точните съдии” заради софтуерната благословия на ВСС и решенията им после скандализирали обществото със „странната си справедливост”.
Всъщност това признание е вече закъсняло, защото малко са българските граждани, които не са си патили от „случайно избраните” и не са изпитвали на свой гръб „легитимната им справедливост”. Понякога, обаче, тази „справедливост” взема такива комични размери, че си струва да се запитаме докога ще търпим това.
Телевизия СКАТ и вестник „Десант” вече в няколко статии и предавания разказаха за делата за клевета на Асен Моллов, Стефан Хубенов, Христо Карски и Стоян Ганчев срещу 51 души боляровски земеделци, които в жалба до различни институции, организации и медии ги нарекоха рекетьори, измамници и участници в организирана престъпна група за измами.
Спорът между двете групи възниква поради факта, че фонд ”Елана”- собственик на земи в Боляровския край, отдава терени под наем с договори на Хубенов, Ганчев и Карски, които ги обработват и очертават.
В същото време земеделците, подписали клеветническия текст, очертавали същите земи и, то години наред, без правно основание и без да плащат наем на собственика, като са получавали и субсидии.
При възникналото дублиране боляровските земеделци, зад които стоят видни политици от БСП, разбирайки че повече няма да получават субсидии за тези земи, са написали и разпратили клеветническия текст, с цел да накърнят авторитета на законните ползватели на земята.
Делата се гледаха в Елховския районен съд, който излезе със странни решения от рода на това, че клевета няма, защото рекетът не бил престъпление, че използването на думата „измама“ била за заостряне на вниманието на проверяващите при една бъдеща проверка, че организирането на престъпна група за измами било „лично отрицателно мнение“, а когато ставало дума за еврофондове, границите на допустимата критика били по-широки... и ред други небивалици.
Тези решения бяха обжалвани, като ВКС ги пръсна във всички по-големи съдилища в страната. Голяма част от въззивните инстанции като Пловдивския и Кърджалийския окръжен съд постановиха своите произнасяния в унисон със съществуващата съдебна практика и осъдиха за клевета лицата, подписали жалбата.
В други съдилища – като Сливенския, се наложи ВКС да дава указания по правилното приложение на материалния закон, но след това и този съд излезе с присъда, която бе в унисон с практиката. ВКС също се произнася в полза на Моллов, Хубенов, Ганчев и Карски. Нещо повече, върховните магистрати се опитват да предотвратят несправедливите прекратявания на делата заради давност.
Най-голям проблем се оказват произнасянията на Бургаски окръжен съд. Поради близостта си с Ямбол влиянията на подсъдимите и техните благодетели тук са най-големи и въпреки установената практика по казуса, наказателните съдии в Бургас продължават да поддържат елховските глупости. Особено упорит в тази дейност се оказва съдия Захарин Захариев.
По едно от делата от скандалната поредица подсъдима за клевета е Стоя Димова, съпруга на организатора на клеветническата кампания срещу тъжителите - арендатора Николай Димов, който пък е член на УС на АЗПБ.
За него в Ямбол, Болярово и Елхово се говори,че плащал на съдиите, за да постановят тези срамни решения, които скандализираха не само юристите на ВКС, Пловдив, Кърджали и Сливен, но и обществеността като цяло.
Че са си платили за оправдателните решения (Димова не прави изключение), се хвалят самите подсъдими. Въпреки че въззивният съд заседава в състав от трима съдии, с разпореждане от май 2014 г. съдия Захариев еднолично прекратява делото срещу Стоя Димова.
ВКС отменя обаче за поредн път това странно разпореждане, като магистратите от второ наказателно отделение са отбелязали в акта си, че „видно от разпореждането на съдията докладчик Захарин Захариев, той не се е запознал с цялото дело”.
Освен указанията, които върховните съдии са му дали, от ВКС са заключили, че едноличното му разпореждане е процесуално незаконосъобразно, защото не е взето с гласовете на целия състав, а еднолично от Захариев.
След разпространените слухове от Стоя Димова и адвоката й Георги Дженков, който навсякъде тръби, че ще спечели последното дело, защото „съдия Захариев им обещал да не обръща внимание на „глупаците от ВКС, които не знаят закона” и че може да са загубили всички останали дела, но това ще го спечелят, защото той така ще каже”, тъжителите са поискали отвод на състава.
В него между впрочем е включен и съдия Магърдич Мелконян, който си остава рекордьор по „изумяващи произнасяния”, закономерно отменяни после от по-горната инстанция.
Молбата за отвод е мотивирана с факта, че съставът вече се е произнасял по този казус, изградил си е предварително становище по него и не удовлетворява принципа за безпристрастност, защото мнението на съда би следвало да се формира от фактите по делото, а не от външни влияния.
Освен това, мнението на състава е различно от това на върховните съдии, произнасяли се по останалите идентични дела на боляровските земеделци, подписали се под този клеветнически текст.
Захарин Захариев, отново еднолично и без да се съобрази с указанието, че следва да се произнася в състав с другите двама съдии, е оставил молбата за отвод без движение и е задължил тъжителите да представят писмени легитимни доказателства за пристрастност.
Очевидно е, че Захариев, а вероятно и останалите от състава, ще гледат това дело и ще се произнесат по начина, по който „пророкуват” подсъдимата и адвокатът й. Очевидно е също така, че те няма да се съобразят с указанията на ВКС по тези казуси, нито ще формират мотивите си в съответствие със стандартната съдебна практика.
Въпросът „Защо?” е безсмислен и за това никой не го задава.
„Точният съдия” е винаги на точното място и няма как да го махнеш от там, най-малкото с отвод. Тези, „точните“, не се отвеждат, за тях никога няма достатъчно доказателства. Те са на линия винаги, когато се появят конкретните обстоятелства за това.
Някои наричат това беззаконие, други корупция, трети съдебна мафия, но какво от това? Когато купиш правосъдието, независимостта на съдията се превръща в независимост от самия закон.
