Средновековни манастири и църкви в региона са се запазили столетия, а днес са полуразрушени
Автор: Камен Колев
Драгоманският край не е типичната дестинация за запаления турист с вкус към историята и красивите черкви и манастири. Ако решите обаче да изследвате тази чудна тера инкогнита, въоръжете се с търпение и време, за да обиколите всички приказно красиви религиозни места, почти непознати на българския пътешественик.
Любопитството ни се разпалва още покрай
легендата за името на Драгоман.
Според нея, в планинските села, където няма много работа, десетки младежи се организират в гурбетчийски групи и слизат надолу, за да работят на полето за богатите чорбаджии.
Всяка група си избира „драгоманин" (водач), който спазарява надниците, следи за изпълнението на работата, получава парите и ги разпределя според положения труд. Такъв един „драгоманин” се оженва за девойка от разрушеното село Голяма Каменница и си построява къщичка край руините.
С времето около неговата къща се появяват и други, населени от млади семейства. Така се появява малка махала, която хората започват да наричат „Махалата на драгоманина", „Драгоманска махала", а от там и село Драгоман.
Самият край пази много славна история – данни за съществуването на цивилизовано население има още от III в. пр. н. е., когато са се заселили представители на келтското племе меди. Останки от тракийска култура се срещат и до днес в много от селата на общината.
От това време е и едно от редките по нашите земи ритуални съоръжения — светилището на Сабазий на връх Петровски кръст на Чепън. В него са се извършвали жертвоприношения за здраве и плодородие, за победи във войните. Светилището е използвано и от славяните, и от прабългарите, а още по-късно и по време на османското робство.
Територията на сегашната община влиза в пределите на българската държава по времето на хан Крум, след превземането на София през 809 г. Няколко века по-късно, когато България е под скиптъра на Асеневци и икономиката е в подем, започва усилено строителство на крепости, манастири и църкви.
От този период са църквите „Св. св. Петър и Павел" в с. Беренде, „Св. Николай" в с. Калотина, „Св. Георги" в с. Чепърлянци, Маломаловският и Разбоищкият манастир. Те са ценни живописни шедьоври и до днес, тъй като съхраняват образци на монументалната живопис от XIII и XIV век.
Средновековната църква "Св. св. Петър и Павел" при село Беренде е построена и изографисана точно по времето на цар Иван Асен II. Цели осем века тя оцелява непокътната, но сега се руши, особено след набезите на събирачите на скрап отпреди 7 години. Въпреки това тя е сред малкото сравнително добре запазени средновековни църкви у нас и е в автентичния си вид, с изключение на ремонт на покрива, направен през 70-те години на ХХ век.
Стенописите й никога не са реставрирани или консервирани, но на височина метър от пода те са унищожени от влагата в основите. Не е ясно кога точно е била построена – вътре няма ктиторски надпис, а стенописите по западната фасада отдавна са заличени.
Там е имало данни, които са накарали историците да предполагат, че е строена по времето на Иван Асен II – по фасадата е имало изографисано родословно дърво.
По-категорична е датировката на средновековната църква "Свети Николай" при старите гробища на Дивина махала на граничното село Калотина. Тя е построена през XIV в., при управлението на цар Иван Александър (1331-1371 г.).
С църквата „Свети Николай” са свързани няколко местни легенди. Една от тях разказва, че изборът за
втората женитба на цар Иван Александър
се е паднал в прелестната долина на река Нишава.
В старинната църква на село Калотина се е състояла сватбената му церемония с новопокръстената втора съпруга - еврейката Теодора - Сара. От този брак после са се родили последният български цар Иван Шишман, неговият брат Иван-Асен IV и трите им сестри Кера Тамара, Кираца и Десислава.
Любопитен факт е, че калотинската църква е оцеляла през всичките години на турското иго. По онова време Калотина е имала привилегирован статут като дервенджийско селище. Част от населението охранявало Диагоналния път за Цариград и имало по-големи права и благосъстояние.
Храмът е пострадал чак след Освобождението и покривът му бил разрушен до 1905 г., когато един селянин го постегнал. Нов ремонт е правен през 1938 г., последно е поправян преди 2 години. През 70-те църквата е обявена за паметник на културата от национално значение.
Архитектурата на черквата е много интересна – тъй като е разположена върху наклонен терен, части от нея са вкопани в земята. Три от храмовите фасади са силно прихлупени поради голямата денивелация. Част от стенописите в наоса и притвора са снети от стените и запазени в Археологическия музей в София. Останалите са в лошо състояние, увредени от вредните атмосферни влияния. Сред тях най-забележителни са ктиторските портрети в притвора.
Те са поредица от изображения на две жени, двама мъже и пет деца. Друго ценно изображение е на Исус Христос над входа за наоса, както и сцените с мъчения на грешниците.
Със защитен статут е бил и някогашният Василовски манастир „Св. Възнесение Господне” (Св. Спас), който се намира в южния край на с. Василовци, Драгоманско.
Предполага се, че манастирът е бил обгрижван от заможната прослойка на войнуците – българи на служба в османската войска, които ползвали определени данъчни облекчения и живеели по-заможно.
Старият манастирски храм е отдавна разрушен, а в близост до него е построена селската черква „Св. Спас”. Все още могат да се видят останките от апсидата на старата обител.
През 1978 г. църквата е обявена за паметник на културата с художествено значение. На западната фасада, над входа, е разположена патронната ниша със следи от стенопис - сцената „Възнесение Господне”. Върху иконостаса са сложени стари царски двери, украсени с четири икони и резба от плетеница. Допуска се, че те са останали от стария манастирски храм.
Най-големият храм в Драгоманския край през XIX век е бил Неделишкият манастир до с. Неделище. Днес от него е запазена само църквата, а останалите сгради са полуразрушени. Могат да се видят ктиторски надписи, от които става ясно, че е бил изграден и процъфтяващ в средата на XIX век. Размерът на църквата, жилищните сгради и училището подсказват, че манастирът е имал важно значение като културно-просветен център в този регион.
Сега Неделишкият манастир е недействащ и изоставен и само църквата "Свети Атанасий" е оцеляла. Недействащ е и Маломаловският манастир, строен през XIV в. Разположен е в южния склон на планината Чепън над село Мало Малово, на 12 км източно от Драгоман. Запазена е единствено църквата и част от жилищните и стопанските постройки. Църквата датира от XVI-XVII в. и в нея са запазени стенописи от същия период.
Най-добре запазената сцена е "Страшният съд".
Действащ и много красив манастир в Драгомански край е Разбоишкият - "Въведение Богородично". Намира се в дефилето на река Нишава до с. Разбоище – регион, в който монашеството има дълга история. Още през Средновековието скалните пещери около манастира са били заселени от отшелници, а самият манастир възниква през XVIII-XIX в.
Според легендите, Разбоишкият манастир бил разрушаван три пъти, като при последното нападение монасите били изклани, а манастирът плячкосан.
Местните разказват, че в обителта често са отсядали Васил Левски и съратникът му отец Матей Преображенски. В този район са се водили и битки по време на Сръбско-българската война. Манастирът запустява в началото на миналия век и едва през 1947 г. в него се заселват три монахини. С помощта на хората от околните села, те успяват да възстановят манастира и да ремонтират скалната църква.
През 2007г. умира и последната монахиня и за обителта започват да се грижат местните хора.
