Под Царевец откриха нов царски манастир

Автор: Здравка Христова

Гроб на висш военачалник от 13 век откри археологът от Великотърновския музей проф. Хитко Вачев. Ценната находка е от проучванията на нов средновековен царски манастирски комплекс, който се намира в подножието на крепостта Царевец в местността Френкхисар във Велико Търново.

Гробът е на мъж с ръст 174 сантиметра, разказа професор Вачев. Намереният скелет е бил със златна обица на ухото. “Историческите сведения и проучвания сочат, че златни обици са носили висши български аристократи, става дума за прабългарска традиция, която се запазва в епохата на християнска средновековна България. Златни обици са носили или кавханът, или чордоглу, тоест военните, които заемат най-висшите постове. Считам, че сме разкрили гроба на един от висшите военни в българската армия”, поясни ученият.

Осем са общо разкритите в църквата гробове. Сред тях има един и на знатна дама от 14 век, положена в каменна гробница. По всяка вероятност тленните останки са на роднини. Тепърва ще им бъде направена ДНК експертиза.
В притвора на тайнствения Богородичен манастир, източно от Царевец, екипът от археолози от Великотърновския музей тази година откри скелет, под чиято глава е била поставена тухла с надпис.

Най-добрият епиграф у нас – проф. Казимир Попконстантинов, е успял да разчете изкусния калиграфски текст, датиран от втората половина на XIII век. Оказало се, че върху погребалната тухла са изписани I-IV стих от първа глава от Евангелието на Йоан.
"В Средновековието така са полагани само мъртъвци, свързани с висшата йерархия на църквата. Освен това в близост до гроба се натъкнахме на плитка стенописана ниша, в която постоянно е горяло кандило", обясни проф. Вачев. Според хипотезата на учения, черноризецът от столичния Търновград най-вероятно се е казвал Йоан.
Сред най-ценните находки през този сезон са още златен пръстен, 40 копчета от чисто злато, както и останки от златосърмен текстил, които говорят, че мъртъвците са свързани с двора на Асеневци.

За два месеца работа археолозите са разкрили останките на един от най-големите храмове от столичния период на Търново с размери 18 на 10 метра. "Той има забележителна планова схема, която има своите аналогии както в Търновград, така и в Константинопол. Архитектурата е много сложна, около него са развити параклиси и галерии, както и един сложен притвор. Размерите му показват, че това не е обикновена квартална църква, а манастирски храм", посочи ръководителят на екипа. Църквата е била с три реда керамо-пластична украса, богато стенописана. До момента са открити над 6000 фрагмента от стенописите, както и многобройни полускъпоценни камъни, повече от 700 елемента от мозаечна икона на света Богородица.

Предполага се, че това са части от патронната икона на храма - още един аргумент в подкрепа на хипотезата, че е открит един от Богородичните манастири, покровителствали столицата на Второто българско царство Търново.
Известни са ни три Богородични манастира от тази епоха - "Св. Богородица Одигитрия", "Св. Богородица Темнишка" и "Успение на Св. Богородица". До един те заемат много съществено място в развитието на интелектуалния, книжовния и религиозния живот на старата столица, категорични са търновските историци.

“Тези последни открития за пореден път потвърждават значимостта на Търново в средновековния свят. И ненапразно градът е бил наричан Трети Рим и Втори Константинопол - заради блясъка на манастирите около него, които са съперничили на култовите постройки, издигнати във Византия и целия Балкански Югоизток”, казва още проф. Вачев.
Той от години се занимава с проучване на историографски материали, от които вече му е известно, че в този период Ана Мария Арпат, съпругата на Иван Асен, е била инициатор за изграждането на десетки манастири около столичния град.

Докато екипът на проф. Хитко Вачев работеше под Царевец, колегата му от Великотърновския музей Недко Еленски направи друго, също много ценно и значимо за археологическата наука откритие, но на разкопки в праисторическото селище в местността Смърдеш, край лясковското село Джулюница.
Откритието е детски гроб на 4800 години. Останките са на дете на възраст между 14 и 16 години и датират от раннобронзовата епоха. Скелетът все още не е изследван от антрополог, но по всяка вероятност става въпрос за момиче, не скри предположенията си археологът Недко Еленски.

Той подкрепя хипотезата си с откритата огърлица, положена като дар в гроба. Тя е изработена от каменни, медни и костени мъниста, нанизани на кожена връвчица, а по средата има керамична висулка.
“Това е т.нар. погребение тип хокер, характерно за раннобронзовата епоха. Трупът се полага странично - в ембрионално положение, като символ на завръщането в утробата на земята. Обикновено мъртъвците са били погребвани под пода на жилищата или в пространствата между тях. Това детско погребение е малко необичайно, защото тялото е обърнато по лице, а не по гръб, каквато е традицията”, поясни Еленски.

Тази есен екипът му проучва участък от 280 квадратни метра в Смърдеш. В един от квадратите на проучвания терен на могилата археолозите достигнаха до жилище от финала на ранния неолит, което ще рече 5700 г. преди Христа.
Историците намериха край Джулюница останки от три големи керамични съда с височина 50 см, а един от тях вече е възстановен. Под земята се е запазила изцяло и западната стена на едно от жилищата. През хилядолетията са оцелели около 25 сантиметра от стената във височина и подът към нея, което е изключителна рядкост в праисторията.

“За първи път на този обект попадам на запазена стена. Интересното е, че тя е изградена с глинобитна техника, а не с колово-плетова конструкция, каквато е използвана при строителството на другите пет жилища, разкрити на обекта”, разказа Недко Еленски.
Археологът може да се похвали с още едно открито жилище, което е първото на този обект от късния неолит или около 6000 г. преди Новата ера.
Общо седем ритуални ями са проучили членовете на експедицията през последните седмици. Две от тях са средновековни, четири от времето на траките, което означава V-IV век пр. Хр., и една от ранножелязната епоха или XI век пр. Хр.

Сред интересните находки от ямите е ритуално хвърлена керамична кутия с размери 50 на 50 см и височина 17 см, която датира от късножелязната епоха. Археолозите са намерили и фрагменти от интересно глинобитно съоръжение. Според Недко Еленски това са части от т.нар. главнярници или подвижни огнища. Съоръжението е с формата на подкова, високо около 20 сантиметра. Две керамични урни с части от съдове са намерили археолозите на два метра на дъното на ямата от ранножелязната епоха.

На проучваната площ екипът е попаднал и на две землянки от Средновековието със запазени каменни печки. Пещите са изградени изцяло от камъни без някаква спойка помежду им. Могилата край Джулюница е включена в международен проект заедно с още два обекта в Йордания, два в Сирия и един в Анталия.