В отсъствието на Симеон Дянков пицата остава постна, но ще я плащаме като вечеря в 5-звезден ресторант
Автор: Ани Петрова
Лошите вести идват бързо – обратно на една популярна реклама. В този смисъл последните дни ни предложиха богата палитра от лоши, още по-лоши и просто отвратителни новини. На което песимистите биха казали, че по-лошо не би могло да бъде, а оптимистите ще възразят: „Може, може”!
Какво ли ще кажат от „Протестна мрежа”? Всъщност те май отново са на улицата, извинете за споменаването…
Става дума за лоши новини. Както и за пари – при това за милиарди. За минималната работна заплата и за фризера. А също така за пенсионната възраст и безработицата. Най-малкото общо кратно на всичко това е жизненият стандарт. И понеже сме след избори, то можем да го оприличим – сега и в близко бъдеще - на стандарта в МВР-изтрезвител.
Ние винаги изтрезняваме след избори…
Бюджет като воденичен камък
Преди още да е минала на второ четене актуализацията на бюджета за 2014 г., екипът на младия финансов министър Владислав Горанов стана готов и с проектозакона за републиканския бюджет за 2015 г. От което става ясно, че задлъжняването с 4,5 млрд. лева за последните два месеца на тази година е било само преамбюл на намерението догодина да се теглят още 8,1 млрд. лева борчове.
Така ще можем да посрещнем първата година от второто управление на ГЕРБ с общо 24,5 млрд. лв., като съотношението държавен дълг/БВП се очаква да бъде 29,7%. Забележете – 12,6 млрд. - над половината от тези 24,5 млрд лева дълг (ще) са натрупани за периода от ноември 2014 до 31 декември 2015 г.
Вземането на толкова много пари обаче няма да доведе нито до очакваното оживление на икономиката и потреблението; нито до рязко намаляване на базработицата; нито се обещава реформиране на нереформираните триглави лами на бюджетни средства: МВР, здравеопазваването, енергетиката, държавните предприятия.
Освен това бюджетният дефицит ще остане висок – цели 3%, като при това финансовият министър признава, че има вероятност ножицата между приходите и разходите да остане и по-висока – също като през тази година.
За сметка на това минималната работна заплата влиза във фризера, също както и повечето социални плащания. Предвижда се нейното увеличаване с едни мижави 20 лева от 1 януари 2016 г., както и с едни пършиви още 20 лева от началото на 2017 г.
Някои ще ви кажат, че данъците не се увеличават… ако не се смята въ-веждането на 10% данък върху лихвите от всички депозити с изключение на детските влогове.
Общо взето това са около 50 млрд. лева депозити на граждани и фирми (всъщност в края на септември гражданите имат 37,6 млрд. лева, а фирмените депозити са 15,8 млрд).
Освен това няма да бъдат върнати сумите, внесени като ДОД от хората на минимална работна заплата, въпреки че това е записано в закон, мир на преходните и заключителните му разпоредби…
„Сред приоритетите е и достигане на минималните нива на акцизните ставки в Общността в съответствие с договорения преходен период, като за периода 2015-2017 г. е разчетено повишаване на акцизната ставка на цигарите”, пише в проекта на МФ.
Пенсиите ще пораснат с малко
В проектобюджета за догодина е записано, че пенсионната политика за 2015 г. предвижда продължаване действието на т. нар. „швейцарско правило" или осъвременяването на пенсиите е от 1 юли 2015 г. с процент, равен на сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна година.
Някои говорят за ръст на пенсиите с 3,5 – 5%. Истината е, че процентът за индексация за 2015 г. е 1,9%. След едногодишното замразяване за 2014 г., от 2015 г. изискуемата пенсионна възраст и необходимият осигурителен стаж за придобиване право на пенсия се увеличават с по 4 месеца всяка година за периода 2015-2017 г. Надали ще отпадне и таванът на пенсиите.
Имаше вече предложение да бъдат замразени възрастта и стажът за пенсиониране, но отпадна. Не събра необходимите гласове в Народното събрание и предложението да има коледни добавки за всички хора от третата възраст, а не само за получаващите пенсия под линията на бедността.
Що се отнася до безработицата – тя вероятно ще остане на сегашните си нива от около 12 %, въпреки че може да се очаква и нарастването й. Ето поне една причина за такава прогноза – „предвидено е ограничаване на разходите за персонал, без делегираните бюджети с 10 на сто в бюджетната сфера, което е свързано с преглед на административните структури и тяхното оптимизиране”.
От финансовото министерство кротко ни обясняват, че за реализирането на приоритетите по отделните секторни политики ключово значение ще има и успешното изпълнение на оперативните програми, съфинансирани от фондовете на ЕС.
Звучи добре, стига да не се задълбаваме във фактите и обстоятелствата, превърнали 2014 г. в нулева за еврофондовете. Това, че през 2015 г. всички оперативни програми навлизат във финалната фаза за реализиране на финансираните чрез тях проекти, е по-скоро повод за страхове и тревоги, отколкото за оптимизъм, въпреки наличието на евромагьосниците Томислав Дончев и Меглена Кунева в правителството.
КНСБ няма да подкрепи този бюджет
КНСБ няма да подкрепи бюджета за догодина, ако промените в осигурителната система не са обвързани с размразяване на доходите и финансирането на реформите. Това заяви президентът на синдиката Пламен Димитров буквално часове след като проектобюджетът бе качен на страницата на Министерство на финансите в интернет.
Очаква се проектът на бюджета за следващата година да бъде обсъден от социалните партньори в петък, ден след редакционното приключване на „Десант”. Предполага се, че преди това премиерът Борисов ще се срещне с лидерите на двете най-големи синдикални централи. Ще си поговорят, но няма да се разберат, вярвайте…
„Нашите основни очаквания в „бюджет 2015” са известни – ние искаме да видим размразяване на доходите, ясна визия за това как индустрията на България ще бъде стимулирана, как основните реформи в образованието, здравеопазването и в пенсионната система ще бъдат финансирани – и в зависимост от това как се виждат в бюджета, ще определим нашето решение към него”, коментира в сряда Пламен Димитров.
А дано, но надали, както казват циганките.
Всъщност за този проект, написан в стила и с методологията на омразния на милиони българи бивш финансов министър Симеон Дянков, може да се говори много, но и няколко думи стигат. Това е бюджет на стагнацията и мизерията, на затягане на коланите до задушаване – но само за някои, на отказа от смели и радикални реформи, на тоталитарно голямата власт на държавата над бизнеса и над хората.
Както и на по-нататъшното задлъжняване, след като през тази година бяха налети милиарди, за да не станат „капо” вложителите в КТБ и за да бъде спасена Първа инвестиционна банка.
Авторите на този бюджет след някой и друг ден ще заявят в парламента, че той е единствено възможният и на практика най-добрият при сегашната обстановка. Можете да подминете тези констатации, ако вече влачите куфарите си към Терминал 2.
Но можете и да останете, за да попитате защо година след година плащаме все повече за все по-лошото управление на държавата.
