Прочетох статията на д-р Петър Ненков, публикувана в бр. 38 от 26 септември т. г., озаглавена „Каймакчалан – име символ на българския героизъм“.
Потресаващо описание!
Споделих написаното с потомци на загинали в тези войни от моето село Шейново. Някои от тях заплакаха. Те ми казаха, че моят дядо е загинал в Балканската война. Някои от техните убити близки пък са оставили костите си в Междусъюзническата война.
Запазих си тази статия на „Десант“ и често я препрочитам. Моят баща също е участник във войните. Той имаше три кръста за храброст. Сражавал се е с 23-ти пехотен Шипченски полк.
Често при него идваха млади момчета, за да им разказва за войната. От тези разговори помня, че е споменавал за Люлебургас и Каймакчалан. Чувал съм и разкази за битката при Завоя на Черна, макар да съм бил много малък, когато ги слушах.
Ще бъде добре, ако е възможно, уважаемият автор д-р Ненков или някой друг да опише героизма на този наш полк. С удоволствие ще разгледаме материала в читалището на град Шипка.
Самият аз наляво и надясно търся потомци на героите, за да им чета материала от „Десант“ за Каймакчалан. Това са много трогателни срещи.
