Истерията като начина на живот


Истерията като начина на живот
Преди да плюем, да помислим за това, че милиони хора по света чуха българското име „Кубрат” и видяха българското знаме
22 Ноември 2014, Събота


„Пиянството на един народ” или южен балкански темперамент

Автор: Веселин Максимов maximov@desant.net

Колкото си по-дребен, смотан и комплексиран, толкова по-истерично се държиш. Друго обяснение на неотслабващата сила на продължаващия ураган от глупости по повод събитията от миналата седмица няма. Телешкият възторг, с който ревем от умиление „Мооци! Мооци!” след минути се превръща в мучене „Ууу, долу!”
За реална преценка на събитията не може и дума да става. Любопитно ми е къде беше смелата банда на ехидните фейсбукъри и храбри интернетчици преди мача на Кубрат Пулев срещу Кличко.
Защо тогава не обясняваше наляво и надясно, че Кобрата е слаб, няма никакъв шанс и ще излезе жив от целия мариз само ако успее да нокаутира украинеца. Не че последното не е вярно, разбира се.

Всъщност, такива мнения имаше, но те бяха капка в бурното море на сляпата, възторжена истерия. Умело дирижирана от повечето медии, впрочем. И със същата сила, с която момиченца, пък и момченца, невлизали в салона по физическо по време на училище пишеха за „историческия за България мач”, след неговия край и посрещането на Кобрата на летището почнаха да плачат какъв неграмотен простак и малокултурен неандерталец е. С наслада помествайки интервюто на Кличко пред „Советский спорт”, в което той нарича по този начин нашия боксьор.

Без да си дават сметка, че заради него милиони по света чуха българското име „Кубрат”. Видяха българското знаме, с което се е наметнал. И стотиците останали трикольори, развяващи се в германската зала. Хилядите, скандиращи на български език.
По-остроумните коментатори ги нарекоха „селски бекове, освиркали украинския химн”. Не че не е вярно, трябваше само Кличко да освиркат, а това с химна е грозно неуважение.
Без да помислят, че боксьорите са по-особен вид спортисти, тяхната работа е нечовешки тежка, бият ги по главата и никой не би трябвало да очаква от тях да рецитират Чехов и Карембьо*.

Но ми е любопитно как биха отразили подобна арогантност на спортната публика от развити европейски страни, която с такова сляпо обожание се опитват да наподобят.
Силно желая някой от тях да ми обясни, че никога по олимпиади, световни или европейски състезания запалянковци от една националност не са псували или обиждали своите опоненти.
Като че ли другото събитие приехме с по-голям реализъм. Пролича си още преди да започне – само няколкостотин вярващи бяха отишли на стадиона. Немалката истерия тук пак беше на тема „история”.

„Исторически мач, на историческа дата, когато се класирахме на Световно първенство по футбол, задължителна победа, защото иначе положението става много лошо, пък и да зарадваме измъчения български народ”. Та прословутото класиране за Световно беше преди 20 години! Четвърти в света бяхме преди 20 години. Оттогава досега тези, които победихме по пътя си към медалите, отидоха в Космоса, що се отнася до футбол, а нашият батак става все по-гаден и лепкав, вече стига до брадичката.

По правило тези, които обясняваха как „тез, Малта, ше ги отвеем като стой, та гледай”, после нададоха най-големия вой. Не че няма за какво. Не че гледката беше някаква радостна. Само отбелязвам, че за пореден път знакът на истерията се обърна. Ставайки „минус”.
У нас, ако си гражданин, опитващ се да разсъждава нормално, трезво и показваш наченки на разум, те заплюват като небългарин, евроскептик и ренегат. Тук от много десетилетия е на почит пиянството на един народ.  Чели сте Вазов, знаете.

Задъханият ентусиазъм на прегърналите светлата идея на комунизма, давали здравето и живота си за строежа на социалистическа България, след 45 години изкристализира в зверска злоба и ненавист към довчерашното общество, та се стигаше дори и до разводи и брутални семейни разпри. Между индивиди, изповядващи новата истерия, и тези, отказващи да й се подчинят.

Избиралите с блага нега в очите един престолонаследник за министър-председател го низвергнаха с мощна ненавист, задето ги бил излъгал за онези 800 дни. А не са мислили преди това, че дрънка невъзможни лъжи, смятайки ги за неразумно стадо.
Същото се случи и с носения на ръце личен негов бодигард. Издигнат от същите тези, които след по-малко от четири години гневно наизлязоха по улиците, задето е позволил по време на управлението му шайка кръвопийци да ги докара до положение да дават почти всичките си пари за електричество. И малко салам. У нас всякога е на мода да си истеричен. Това ние наричаме „южен балкански темперамент”. За благозвучие. За да не си признаем, че е най-обикновена тъпотия. И отказ сами да мислим за бъдещето си. Или за каквото и да било.

Добре, има едно хубаво нещо от края на миналата седмица. Децата, да, великолепните три дечица, класирали страната на второ място в детския конкурс на Евровизия. (За недетския такъв пък каква истерия пада, изобщо не ми се започва).
Защо стана така ли? Дали обяснението не е оня виц, защо на българина децата му са най-хубавото нещо? Защото не ги е правил с ръцете и ума си. Засегнати има ли?
Извинявам се.

*Това за Карембьо е тъпа шегичка, той е френски футболист. Исках да видя дали мислите по време на четене. Ако да, значи сте ме напсували за глупостта. Ако не....


В категории: Коментари , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки