Сенатът в САЩ блокира законопроект против подслушването
Мич Макконъл
21 Ноември 2014, Петък
Той трябваше да сложи край на слухтенето от страна на Агенцията за национална сигурност
Американският Сенат блокира законопроект, който трябваше да сложи край на масовото подслушване от страна на Агенцията за национална сигурност (NSA), предадоха в сряда световните агенции. Предложението беше подкрепено от необичайна коалиция от демократи и републиканци, загрижени за неприкосновеността на личния живот.
За съжаление обаче техните дружни усилия не осигуриха необходимите за прокарването на проекта 60 гласа. В крайна сметка 58 сенатори се обявиха „за", а 42 вдигнаха ръка „против" идеята. Вотът до голяма степен отрази двете принципни партийни линии – тази на демократите, които застанаха твърдо зад законопроекта, и тази на републиканците, повечето от които гласуваха против него. Според висши представители на републиканската партия новият закон би бил в полза най-вече на враговете на САЩ, включително и „Ислямска държава". Докато Белият дом подкрепя мярката, отхвърляйки твърденията, че това ще облагодетелства терористичните групировки.
В своя реч във вторник сутринта бъдещият лидер на мнозинството в сената – републиканецът Мич Макконъл, остро разкритикува проектозакона. „Ако нашата цел е да сринем и унищожим „Ислямска държава", както казва президентът, то това ще изисква добри политики и ясна решителност. Най-малкото не бива да влошаваме ситуацията" – заяви Макконъл.
По-рано през тази година Камарата на представителите прие по-малко ограничаваща версия на проекта. Засега е много малка вероятността предлаганата мярка скоро да стане закон, тъй като републиканците неотдавна си осигуриха мнозинство в новия състав на Сената, който ще започне да действа от 1 януари 2015 г.
Това е първата законодателна мярка, обсъдена от Сената във връзка с опасенията за неприкосновеността на личния живот, породени от разкритията на бившия сътрудник на NSA Едуард Сноудън, че разузнаването събира и съхранява огромно количество комуникационни данни, като записите от милиони телефонни разговори на американски граждани.
Проектът предвижда NSA да иска разрешение от комуникационните компании, когато реши да ползва данни за определено лице. Това обикновено се налага при разследването в случаи на тероризъм. Засега службата използва тези сведения неограничено и безразборно, без да се налага да й бъде разрешавано от никой.
Агенцията за национална сигурност (NSA) е правителствена служба на САЩ, отговорна за електронното наблюдение на страната. Създадена първоначално като единица за разшифроване на кодови съобщения през Втората световна война, през 1952 г. президентът Труман официално я трансформира в NSA. Оттогава това е най-голямата държавна агенция за събиране на разузнавателна информация по отношение на персонала и бюджета, която действа под юрисдикцията на Министерството на отбраната и докладваща на директора на Националното разузнаване. Тя харчи около 10 млрд. долара на година за подслушване, събиране, съхраняване и анализ на информация, получена от наблюдението на хора от целия свят. Днес в нея работят на щат около 33 хил. служители.
В началото на юни 2013 г. в пресата излезе информация, че NSA имат достъп до сървърите на 9 от най-големите американски интернет компании като Microsoft, Apple, Yahoo, Google и Facebook, благодарение на което успява да следи дейността на чуждестранни граждани. Тогава Едуард Сноудън разкри, че между 8 февруари и 8 март 2013 Агенцията е събрала около 124,8 билиона телефонни записа и 97,1 билиона елементи, свързани с компютърна информация от населението по света, включително Германия, Обединеното кралство и Франция.
По-късно стана ясно, че NSA е шпионирала и сървърите на Tor, която е считана за една от най-сигурните програми за прикриване на следите в интернет мрежата. Оказа се, че от разузнавателната служба са наблюдавали усърдно потребителите, които използват онлайн услуги за защита на личните си данни. Това бе разкрито след направени анализи на изходните кодове на една вече не толкова тайна програма на агенцията – X-Keyscore.
Софтуерната програма дава възможност на NSA да добавя към списъците си за специален мониторинг всеки човек, който използва или дори просто е посетил сайтовете на услуги за защита на личните данни като Tor Network, Tails или друга подобна услуга.
След това служителите на NSA могат да събират множество данни за конкретния потребител без необходимост от съдебна заповед. Сред тези данни попадат адрес на електронна поща, съдържанието на имейлите, телефонен номер и дори проследяване на активността на потребителя в интернет.
Според германската телевизия NDR на X-Keyscore е „заповядано“ да се следят всички потребители, които посещават сайта на Tor. Не е ясно за какъв период от време потребителите се добавят в тези списъци и какво се случва, след като бъде установено, че те не вършат нищо нередно. Припомняме, че Tor представлява мрежа от виртуални тунели, която позволява на лица или групи от хора да подобрят сигурността и защитят анонимността си в интернет. Системата е особено популярна сред потребителите в държави със строги режими или диктатура, където има ограничения в достъпа до интернет.
Впрочем първоначално мрежата Tor е разработка на американските военни. По-късно правителството във Вашингтон е субсидирало проекта с по около 800 000 долара на година.
Последните развития на събитията показват, че скоро светът няма да се отърве от „дългите уши“ на американските шпиони.
И у нас да има подслушване, но с разрешение на прокурора. Само да не се злоупотребява с информацията. Иначе как ще хванат злосторниците? Правистите да го измислят.
