Политиците са прости като нас – ще се разбираме и още как


21 Ноември 2014, Петък


„В скоро време няма да можем чрез речта да разбираме политиците. Не знаем докъде ще стигнат, но са толкова изгубени в своето слово, че посланията им



не достигат до хората”, коментира преди дни лингвистът Владислав Миланов. Колежката му Надежда Сталянова допълни, че тенденция в начина на говорене на политиците е наличието на много силно изявена езикова агресия и използването на много обидни думи.

И двамата специалисти по езика са прави във фактите, които изтъкват, но надали и в прогнозите си. Достатъчно е да припомним крилатата фраза на Бойко Борисов, изречена пред миньори от Кърджали: "Аз съм прост и вие сте прости - затова се разбираме!".
За съжаление българските политици са завръщат към онези незабравими словесни форми, познати от времето на Бай Ганьо и Алеко Константинов. Те попържат като каруцари, обиждат се на сексуална основа, отказват да седнат един до друг в тв студио, нищо че са от една и съща парламентарна група, наричат се помежду си с всякакви обидни думи.
И в интерес на истината - дори се извиняват един на друг - макар и само понякога, и то когато нещата стигнат до съд и могат да придобият формата на солидна глоба за обида или клевета.

Ще се разбираме с политиците и още как - понякога с думи, друг път с недвусмислени комбинации с участието на среден пръст, в трети случаи - с мятане на яйца и домати.
Друг е въпросът дали техните послания ще стигат до нас. И още по-шашав, даже нелогичен е въпросът дали им вярваме и ще им вярваме. Защото, както се казва на кръчмарско ниво, те ни лъжат, че ще работят за нас, а ние ги лъжем, че ще ги подкрепяме. Дори когато замислят пенсионна възраст, надвишаваща средната продължителност на живота например...

Разбираме се, разбирате ли?! Те са толкова ВИП, колкото и ние - нищо, че се возим в различни коли, купени все с нашите пари. Какво като се мислят за „Биг брадър”?
Те интригантстват като за световно - в София и в Брюксел, и ние правим същото - в работата и в поредната партия, избрана с надеждата да е нашата ракета-носител до съвършеното ниво на некомпетентност - независимо дали  някоя блага служба, или разкъсвана от раздори парламентарна група.

Те се насилват един друг да подписват оставки с непопълнена дата, а ние се насилваме да говорим срещу тях само в механата, докато не излезем по улици и площади - спонтанно или платено.
Те винаги са някакъв вид протестъри и ние винаги сме някакъв чешит протестъри. Те са форумни задкулисници и сплетници, ние пък сме хейтъри или тролове. Те са разпасана команда и ние сме разпасана команда.

Те може и да не знаят кой от двамата Славейкови е казал: "Не сме народ, а мърша", но ние ги усещаме по миризмата - дори от телевизионния екран или по време на парламентарен контрол.
Казано с езика на Бай Ганьо, те все така ни правят на маймуни, а ние винаги ще сме убедени, че техните задници са червени...
Което вероятно потвърждава теорията, че всеки народ си заслужава управниците. Или че всички управници си заслужават мат`риала, мамка му и прасе...
Борислав Михайлов


В категории: Горещи новини

1
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
1
Вени
21.11.2014 18:08:47
0
0
Познавам миньори, които изобщо не са прости.
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки