Дори личности от далечни и екзотични страни се сражават за каузите на България
Автор: Емил Петров
В историческата ни литература се откриват интересни данни за чужденците, които било то с перото си, било то с оръжие в ръка, рамо до рамо с нас, българите, са се сражавали за освобождението и националното обединение на нашия народ и отечеството ни.
Още в началото, когато Васил Левски обикаля страната и създава революционни комитети, той отсяда в с. Ябълково, Чирпанско, където събира будни българи, но и чужденци, работещи в барон Киршовата железница. Тук той създава първия интернационален революционен комитет, в който се включват чехите Антони Пелец, Антонин Свобода, Иржи Прошек и полякът Станислав Домбровски.
Когато турците залавят Васил Левски, в организирането на чета за освобождението на Апостола, заедно с българите се включват и чужденците. За съжаление опитът е неуспешен.
По време на Априлското въстание през 1876 г. в Хвърковатата чета на Бенковски се включват няколко далматинци и един немец – Албрехт. Отсядайки в дома на Георги Конкулов в село Голямо Белово, Бенковски е посрещнат от множество народ. Тук в неговата чета се записват далматинците братя Никланович, семейство Нонка Антелова и Иван Сутич и същият Албрехт, който иначе е роден в Австрия, но е записан в четата като Албрехт немецът.
Смел и самоотвержен без капка страх – така го описва в своите записки Захари Стоянов. Отличен стрелец, немецът постоянно успокоявал и окуражавал буйния и неспокоен Бенковски. „При разбиването на четата в околностите на Троян, войводата освобождава чужденците и единствената жена. Взима им оръжието и ги изпраща да се предадат. След известно разкарване из турските зандани Албрехт и далматинците са освободени с намесата на чуждите консули. Немецът се прибира в Голямо Белово и продължава да работи по жп линията на барон Кирш, където се е трудил и преди да влезе в състава на четата.
В четата на Христо Ботев през 1876 г. като член на щаба се включва и руският княз Арует Раданович Загрин, роден в Латвия. Преди това участвал в Херцоговското въстание като войвода на чета. След смъртта на войводата Христо Ботев той се отделя и решава да тръгне за Сърбия. Изморен се укрива в една колиба във врачанските лозя. Загива на 18 май 1876 г. , обграден от турците, като изгаря жив.
Особен принос за нашето освобождение допринася видният американски кореспондент Макгахан. Като дописник на вестник „Дейли нюз“ той описва турските зверства, кланета и опожарените села, църкви и манастири през Априлското въстание, което предизвиква широк отзвук в Европа и по света.
В Руско-турската освободителна война извървява целия път на действащата турска армия заедно с военните кореспонденти чилиецът Фернандо де Сол и Рафаел де Нугалес от Венецуела – преди това действащ офицер от турската армия, където също имало чужденци, повечето платени или авантюристи. Данни за тях има в приложение на сп. „Антени“ в бр. 19 от 1979 г.
В същата тази война при Плевен в руската армия на ген. Гурко се сражава японският барон Сего Ямадзава и куцият френски художник Марсел льо Фер. Ямадзава с няколко руски войници успява да отбие турската атака. Днес в музея на Плевен може да видите неговия самурайски меч.
При Шипка се сражават и трима италиански опълченци. Това са Алфонсо Иноченца, Франческо Рива и Леоне Кандоре, които по-късно остават да живеят в България и са приети като почетни граждани на Шипка.
В Руско-турската война се сражават и много румънци, финландци, поляци, норвежци, чехи, осетинци, казаци, чеченци и много други етноси. Заедно с тях се бият и много български отряди, водени от Георги Антонов Суранджиев, Георги Полевски, Георги Иванов Чауша, Жельо Христов Чернев и дядо Ильо Беровски. Такава чета води и руският унтерофицер Андрей Петречук – от 200 български доброволци.
В Кресненско-разложкото въстание от 1878 г. в доброволческите чети, предвождани от чужденци, участват доброволци и от вътрешността на България, и от Македония. Повечето от водачите на четите са стари харамии. С най-добре въоръжени и многобройни отряди са Адам Калмитков – руски офицер. Четата му е сформирана във Видин. Другата е на полския офицер Луис Войткевич. Тя наброява 300 души. Останалите са на хърватина Стефан Средкович, Драготин Новелич, Карл Новелич и др.
Във въстанието взима участие и Капитан Петко войвода.
В Сръбско-българската война през 1885 г. отново участват предводителите Адам Калминов и Алексей Шулговский от Русия – с доброволци не само българи, но и чужденци с различни професии. Хърватинът Немед Ферб Хердо и румънецът Димитър Стан Чауш са машинисти, полякът Антон Френцишек Вейс и полякинята Клотилда Пенарская са студенти, Витолд Пенарски е адвокат, Георги Рафаилович от Далмация е учител, Далибор Напичич от Черна гора е свещеник, а Николай Александрович Набоков е руски офицер.
Включват се още и руснакът Лев Баршинский, румънецът Йон Бистричану, Хуго Кригер от Австрия, Леонци Рамон от Италия, Андраш Варга от Унгария, Йохан Кампал от Германия и др.
В Илинденско-Преображенското въстание се сражават хиляди българи, но също и много чужденци – предимно журналисти, кореспонденти, фотографи, бомбаджии и пр. Много от тях преминават през Кюстендил, по-рядко през други гранични пунктове. Четите с тях заминават за Кратовско, Паланечко, Кочанско, Малашевско и други околии. След журналистите и кореспондентите са американците Чарлз Райдър Нобъл и чернокожият Артър Дъглас Смит, който се присъединяват към четата на войводата Петър Милев, действаща в тогавашната Неврокопска (дн.Гоцеделчевска) околия. Той е кореспондент на излизащия в Ню Йорк вестник „Ивнинг поуст“ и автор на книгата „Спомени от Македония“.
Роденият в Сан Франциско Албърт Сониксен – журналист и писател, автор на „Изповедта на един македонски четник“ – се включва в четата на Лука Иванов. Уолтър Ивънс и Джон Голдфрат са четници в дружината на Апостол Терзиев. Австралиецът Алфред-Артър Грийнуд Хейсл е роден в Аделаида. Той става четник при Стефан Николов, а по-късно се включва в четата на генерал Иван Цанчев, действаща в Мелнишко. Неин член е и Борис Леонидович Тагеев – редактор на сп. „Алманах на армията и флота“.
В четата на Гоце Междуречки влиза арменецът Гарабед Чилингир, а неговите сънародници Левент Бейлинджиян и Коперник Семерджиян участват в четата на Иван Бърлю. Поляците Хенрих Гунделах, Юлий Цезар Розентал, Ромуалд Пршевалски също се сражават на страната на българите. Руснакът Пьотр Орловац – кореспондент на в. „Руски вести“, е четник в четата на Радон Тодев. Румънецът Александру Йоаница е при войводата Панайот Карамфилович.
Роденият в Солун евреин Езра Исак Флорентин сформира интернационална чета. В нея се включват Йово Йованович от Черна гора, Рудолф Голиат от Австрия, Сабо Мезарек от Унгария, Магардич Артунян от Армения, чехът Антон Карло Хошек и роденият в града на Шекспир англичанин Реймон Уъдим Фишер.
Като четници в Разложко са се сражавали и албанците Ира Маруди и Ица Калица.
В Балканската война участват 630 чужденци доброволци, включително и медицински персонал от Африка и Египет. Сред тях са Ларс Волке Ериксон, Август Стакелберг и Даниел Бланш от Швеция, Франтишек Зембжински, Ярослав Домбровски и отново Август Цезар Розентал от Полша, Климент Франтишек Орлик и Йозеф Бейдеш от Чехия, швейцарецът Луи Айер, Милан Бердятич от Словения, Ян Глуховски от Русия, Орчил Датикашвили от Грузия, чехите Виктор Каменски и Климент Крупа, както и много други
Книгата „Македоно-Одринското опълчение“ представя данни за целия личен състав. Като доброволец в Опълчението се откроява една интересна личност – персиецът Сашик Миса Гиям.
Много други чужденци подпомагат каузата на българите в Македония не само по бойните полета. Така например Пиърс и Лиза О`Махони от Ирландия създават пансиона „Св. Патрик“ за деца от 7 до 12 години, останали сираци. Подобен е случаят и с поляците Захария и Юлиян Шумлянски, които чрез Министерството на просветата организират зоологически кабинети и се изявяват като защитници на българите пред гръцките власти. Чехът Владимир Сис пък издирва и обнародва стари български ръкописи, много от които се отнасят до нашата история.
