Тайнствените галерии на златните рудници край Стремци


Тайнствените галерии на златните рудници край Стремци
18 Ноември 2014, Вторник


Край Крумовград се намира най-голямото златно находище на Балканите, но цялото съкровище ще бъде изнесено навън

Автор: Камен Колев

Поне малко от стръвта на златотърсачите е нужна, за да намерите златните рудници край село Стремци, на 2 км от Перперикон. Една от най-големите златни мини в античния свят изумява и днес с безбройните си галерии и дълги коридори.
Отбивката за Стремци е малко след  село Черноочене, а до рудниците се стига през центъра на селото и после по черен път. Хълмът Хисар тепе е буквално издълбан от древните шахти, комини и места за кариерен добив.

Вътре в тях човек може да се движи изправен и да се загуби в лабиринта от галерии.
Археологическите находки, сред които и парчета от керамични съдове от III-IV век на Римската епоха и XII-XIII век на Византийското средновековие доказват, че мината е била разработена по време на Римската епоха и после изоставена. Но през средните векове тя е била отново възстановена, а добивът на злато – подновен.

Смята се, че дейността на златния рудник е била преустановена малко преди нахлуването на турците на Балканския полуостров – няма данни той да е експлоатиран след XIV век.
Изглежда византийците, които са стопанисвали рудника, не са искали завоевателите да проникнат в най-вътрешната му част и преди да се оттеглят са направили водни прегради и са изградили бариери от скален материал. Предполага се, че така са се надявали да скрият от нашествениците неща, които е възможно и до днес да представляват интерес за науката. Името на Перперикон само по себе си е свързано с добива на злато – някога пълното име е било Хиперперакион, но древните историци го съкращават до Перперакион или Перперикон.

Думата “хиперперос”, “хиперпюрос” на гръцки език означава “свръхогнен”, “надогнен”. А “хиперперон” или известната на всички “перпера”, е името на златна монета, отсечена по времето на византийския император Алексий Комнин.
През 1082 г. той провежда голяма парична реформа с цел укрепване златната единица на държавата. Тогава е отсечена монета със съдържание 21 1/3 карата, наречена “хиперперон”.
Някои изследователи смятат, че името е свързано с топенето и пречистването през огън на златото, но го свързват и с наименованието на Перперикон.

В епохата на плейстоцена на това място е имало корито на подземна река с богати на самородно злато пясъци. По-късно тя е била затрупана и постепенно се е образувала единна скална маса. Античните златотърсачи и миньори е трябвало да разбиват скалата и да промиват пясъците и чакъла, за да добиват злато.
Така обектът се е превърнал в огромен за времето си рудник и находище за добив на злато. Изнасянето на натрошените камъни е ставало през десетки нарочно пробити вертикални комини в хълма. Днес все още могат да се видят дупките за някогашните макари и подземни механизми. През комините е влизал и кислород в подземните хоризонтални галерии. Разбитата скала е била промивана със специални съоръжения, а следи от вече промития чакъл могат да се видят и днес.

В рудника са достъпни около половин километър галерии, запазени са и десетина входа.
При съвременните изследвания на почвата край входовете на галериите и шахтите, във взетите проби са били намерени множество зърна от самородно злато. Във всяка проба са били открити от 20 до 135 зърна от злато с размери от 0.05 до 1 мм. По-големите конгломерати представляват сложно разклонени дендрити, изградени от златни кристали. До 1980 г. изследователите са смятали, че край Стремци се намира тракийско светилище или гробница на могъщ одриски владетел. Галериите са били смятани за пещери, а скалата – за варовикова.

Тази грешка в годините се мултиплицира много пъти – за пещери в района се споменава и в туристическия пътеводител за Кърджалийско от 1981 г. Едва по-късно науката открива, че това е един от най-големите златодобивни рудници у нас.


В категории: Горещи новини , Пътеводител

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки