За костите на Самуил и „лъжливото Овчарче”


За костите на Самуил и „лъжливото Овчарче”
Костите на цар Самуил при откриването им
17 Ноември 2014, Понеделник


Как се изравят вампири и в днешно време се погърчва старобългарска крепост

Автор: Димитър Делийски, Казанлък

Преди половин век си купих, но никога не отворих да прочета, двата тома на Иван Хаджийски „Бит и душевност на нашия народ”. Имах вече свое мнение за народопсихологията ни. Ние честваме обесването на Левски, гибелта на Ботев, смъртта на св.Иван Рилски, смъртта на св. Богородица, кръстната смърт на Исус Христос като големи всенародни празници. По принцип празнуваме не рождението, а смъртта, не освобождението, а робството.

Тази година направихме и едно почитане на 1000-годишнината от смъртта на цар Самуил, което така и не можа да стане всенародно, а бе само за така наречения „елит”.
Два пъти предложих на предишното правителство честването да се проведе на кръстопътя между гр. Септември, гр.Ветрен, с. Бошуля и с. Виноградец до развалините на крепостта Вономасия и моста на р. Асар дере, свидетели на най-голямата победа на цар Самуил над византийците, при която българският владетел едва не пленява императора Василий II. А това щеше да промени историята на Балканите за векове.

Правителството обаче предпочете да отбележи хилядолетната годишнина там, където Василий II се сдобива с прозвището „Българоубиец”. Там, където византиецът откъсва най-прекрасното парче от снагата на България, където са дворецът и гробът на цар Самуил и за което парче след Втората световна война се сдавиха като кучета Гърция, Албания и Югославия. Границите им се пресякоха в една точка в средата на Преспанското езеро и го разделиха на три.

Двадесет години след войната гърците се сетиха да проверят какво са получили в това непристъпно място, заобиколено от планини, надхвърлящи височина от 2000 метра. Огледаха го – нищо, пустош. Я да видим какво има на това островче св. Ахил, все пак Ахил е това. И там намират останки от патриаршеската черква на Самуиловото царство. Почват да ровят като иманяри. Разкопават 100 християнски български гроба и намират 400 стари български монети...

Водачът на групата Николаос Муцопулос разказва: „Накладохме огън и си говорехме. Бях седнал на един камък, край него натрупана пръст. Изведнъж тя започна да се свлича, един от сътрудниците ми извика, че се открива някаква дупка. На другия ден продължихме работата и разкрихме гроб. Скелетът беше тъмнопурпурен. За мен нямаше съмнение, че съм открил костите на Самуил – само царете ги покриват с пурпурни плащаници. Когато видях и накриво зарасналата кост на ръката, вече бях сигурен, че съм открил гроба на българския цар. Направихме дървено корито и положихме в него останките на Самуил. Всичко пренесохме в Солун”.

Докато гърците крадат от българска земя костите на нашия велик цар, в България се изхранват, отглеждат и интегрират 60 000 гърци, бежанци от южната ни съседка в резултат на гражданската война там.
И понеже стана дума за народопсихология, ще цитирам две изречения от едно писмо с дата 4 януари 1867 г. на солунчанина Георги К. Динков до сръбския изследовател на тези български земи Стефан Веркович. Той пише: „Гърците само во скончание мира ке да се остават от крадашкото си свойство. Нека бидат уверени господа усвоителите на чуждото, че българите не ке допростат ни една педа земя отечествена”.

И като гледах с какво раболепие български професори от Великотърновския университет посрещаха крадеца Николаос Муцопулос, с какви почести го обсипаха, как му се умилкваха да върне костите на цар Самуил в България, вместо да ги изискат по надлежния европейски ред – засрамих се (разбра ли поради что, отче Паисие?!).
Друг един археолог, роден във Велико Търново, обявил се за професор, от години поругава старобългарската крепост Перперак. Първата му работа беше да я погърчи, като я нарече Перперикон.

Господин професорът очевидно не е чел хрониката на византийския военачалник и държавен мъж Георги Акрополит, който е описал първото завладяване на крепостта от византийците през XІІІ век, отбелязвайки името й като Перперак! Преди завоеванието Акрополит е ходил в родния град на Овчаров с дипломатическа мисия. „Перперак” на чист български език означава място, където се намират много перпери – подобно на малинак, къпинак, царевичак, камънак, ракитак и пр. А перпера е била наричана старобългарска златна монета, съдържаща 16 2/3 карата злато” (справка: „Българска енциклопедия“ от братя Данчови, б. а.).

Читателите вече са се досетили, че става дума за самоназовалия се „български Индиана Джоунс” Николай Овчаров, който непрестанно се изявява по медиите. В периода 6-10 октомври той шокира вярващите християни,  скандализирайки най-светите им естетически чувства, като, наврял се в един разкопан гроб, избълва новината, че разкритите скелети на майка с дете в ръцете изразявали образа на св. Богородица Одигитрия (Пътеводителка)!? В съседния гроб пък бил открил вампир! Впрочем в последните години вампироманията обхвана повечето наши археолози, та как и той ще остане по-назад!

В интерес на истината, цялостната картина на разкопавания хълм около Перперак беше потресаваща – по стотината изтърбушени християнски гробове шетаха турци и туркини с шалвари и забрадки. Неколцина имитираха, че работят, но болшинството се шляеха без работа. Тогава се сетих, че Николай Овчаров буквално смуче държавни (т.е. народни) пари, хвалейки се, че осигурява работа на безработното турско население около Перперак, известен и с местното си название Перперек. Представете си за момент какво би станало, ако безработно българско население вземе да разкопава турски гробове!

Впрочем Овчаров опря и до тях, но да оставим настрана „научните” му нелепости, с които си заслужи прозвището „лъжливото Овчарче” – такива, като обявяването на турски гробища за римски (за което му се смя цяла Турция) и „довеждането” на св. Никита Ремесиански от Ремесия на Перперак.
По-любопитен е казусът с професорската му титла. Според неговата биография, разпространена в интернет, от 2003 г. той е „дипломиран професор” в Международния славянски университет в Москва.

Истината обаче е, че през 2003 г. такъв вуз в руската столица няма. Още на 5 декември 1994 г. Международният славянски университет и обществената организация „Руско земско движение“ образуват Международен славянски институт, който на следващата година получава лиценз за образователна дейност, а едва на 23 декември 2002 г. му е даден държавен регистрационен номер. Но в него няма исторически факултет!
Пита се в задачата кой, къде и кога е дал професорска титла на Николай Овчаров и разрешение да разкопава християнски гробове, та да търси вампири в тях с научна цел? Няма ли в България светски и духовни власти, които да го хванат за ухото и да го поставят където му е мястото?


Туркини с шалвари разкопават български гробове

В категории: Горещи новини

1
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
1
Весела
17.11.2014 15:28:22
0
0
Както забелязахте и в света честваха началото на световните войни, а не края им. Събираха се по случай обявяването на войните.Всеобща простотия.
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки