Миряни готвят гражданско неподчинение, игуменът на Преображенския манастир е гневен на държавата
Автор: Здравка Христова Снимки: Авторът
Разпадът в държавността, духовността и християнската вяра буквално води не само до морални и ценностни деградации, но и буквално до материални щети. Това може нагледно да се види в Преображенския манастир в старопрестолния град, където метохът и ханът всеки момент може да се срутят върху главите на хората и автомобилите, минаващи покрай тях.
Изтърбушените и опасни сгради са на ул. „Опълченска“ и на ул. „Никола Пиколо“ в старата столица. Те са знакови не само за светата обител, но и за целия град. Покрай тях минават основните туристически и транспортни маршрути във Велико Търново.
Докато църквата, държавата и общината се наканят да си подадат ръка, търпението на миряните се изчерпва. Живущите на ул. „Опълченска" все повече се тревожат за триетажната сграда на метоха, от която непрекъснато се откъртват парчета. Те готвят гражданско неподчинение и се заканиха да излязат на протест и да затворят улицата, която е главна транспортна артерия на Велико Търново в посока Русе.
От метоха практически липсва покривът, пропаднали са подовете между етажите, останали са само външни стени, от които валят отломки. „Молим се като просяци някой да вземе отношение и да събори тази руина, защото, ако тя сама падне, ще има жертви. Много сме притеснени. Непрекъснато подаваме сигнали до Общината. Разбираме, че това е паметник на културата и е под по-специален закон, но общественото добруване е по-важно. Единственото, което искаме, е имотът да се обезопаси. Ако църквата и държавата не си подадат ръка, ще им се наложи да правят безплатни опела", коментира Светлозара Косева, живуща в съседство на манастирската руина.
„Въпреки че сградата е на Преображенския манастир, Общината има право да я събори, защото тя застрашава живота и здравето на хората. Положението действително е много опасно. Ще направя всичко възможно да бъде помогнато и да се обезопаси метохът с премахването на два от етажите му. После ще решаваме как ще се разплащаме", коментира главният архитект на Велико Търново арх. Николай Малаков.
Манастирските имоти в старопрестолния град се оказва, че са проблемни още от времето на соца. „И тогава, и сега държавата ни връзва ръцете да решим проблемите. Когато вървиш по закона, се чувстваш като идиот", коментира ситуацията игуменът на Преображенския манастир отец Георги.
„От 1988 година имаме констатация и доклад от държавата, че сградата на метоха на ул. „Опълченска" е опасна, но не ни разрешиха да я съборим. Трябвало само да се ремонтира. През 90-те години бяхме намерили хора, които да я съборят и възстановят едно към едно в първоначалния й вид, но държавата не ни разреши. Сега, когато постройката неизбежно сама се събаря, пак ние сме виновни. Този от София, от когото зависи да сложи подписа си, не е идвал да види за какво става въпрос. Цялата държава, включително и ние сме в параграф 22, от който няма излизане", гневи се игуменът на Преображенския манастир.
Преди няколко дена от Община Велико Търново заградиха метоха с ленти. От общинската строителна дирекция посочват, че търсят съдействието на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, за да бъде премахната сградата, защото е изключително опасна.
Подобно е положението и с манастирския хан на ул. „Никола Пиколо" в старопрестолнината. Призрачната сграда е добила прозвището къщата на ужасите, защото е изтърбушена и по-скоро прилича на проядена паяжина, отколкото на градеж.
За собствеността върху нея дълги години се водиха съдебни дела между местната кооперация „Сградострой" и Преображенския манастир. Имотът е изключително атрактивен заради разположението си в старата част на града и отличния изглед. Намира се точно срещу популярната къща на Кокона Анастасия, в подножието на крепостта Царевец и на Света гора. Прочутият хан на абаджийския еснаф е вдигнат през 1853 г., откогато датира и така нареченият крепостен акт. Сдружението е развивало мощна шивашка дейност в болярския град и е било най-голямото и богатото. Самите абаджии са финансирали строежа на хана си, сочат първите документи за съществуването на сградата. Но ТПК „Сградострой" също притежава документ за собственост. Техният нотариален акт е от 1953 г.
„Спечелихме делата и си върнахме хана, но той вече е призрак. Нямаме пари да го възстановим и той ще се самосъбори, оставен на произвола на времето", коментира отец Георги.
Светата обител не е забравена от миряните. Над 130 хиляди лева събраха и дадоха за 10 години родолюбиви българи за реставрации и връщане на блясъка на стенописите на Захарий Зограф в Преображенския манастир край Велико Търново. Сред основните ктитори е петролният бизнесмен англичанинът Дейвид Арчър, който от години живее и работи в България. Фондация „Интелектуални проекти” цяло десетилетие помага за реставрацията на манастира.
Близо 150 г. в църквата на Преображенския манастир са палени свещи, които са зацапали иконите със сажди. След тези поражения стенописите са се скрили зад дебел черен пласт, който бе покрил цялата църква от входа до олтара. Щетите се отстраняват постепенно вече десет години.
През 2004 г. фондация „Интелектуални проекти” заедно с реставраторите Лозинка Койнова – Арнаудова и Светла Койнова – Мечкуева и манастирското братство изготвя програма за цялостна реставрация на стенописите в църквата и фасадите. Тя е одобрена от Националния институт за паметниците на културата, а етапите от реставрацията се следят и одобряват от експертна комисия към Министерството на културата.
От 2003 г. досега са реставрирани 173 квадратни метра стенописи в наоса, притвора и южната фасада на църквата, 1,5 кв. м от иконостаса и 15 малки празнични икони. През 2005-2006 г. реставраторките Лозинка Койнова – Арнаудова и Светла Койнова – Мечкуева връщат блясъка на емблемата на Преображенския манастир – “Колелото на живота”.
