Правителството започна своята работа с извънредно заседание, акцент в което бе ремонтът на бюджета
Автор: Анна Александрова
Влакът на изпълнителната власт тръгна от „Дондуков” 1 с един ден изпреварване – във вторник вместо в сряда. Ако продължим с железопътната терминология, това всъщност бе извънреден влак, пуснат заради ситуацията в държавата.
Иначе казано, второто правителство на Бойко Борисов започна деловата си работа с извънредно заседание, акцент в което закономерно стана ремонта на бюджета, защото времето напредва паралелно с нарастването на дефицита в него, който към 1 ноември вече е 1 775 млн. лв. (2,2 % от прогнозния БВП), при планиран за 2014 г. - 1 472,3 млн. лева (1,8% от БВП).
За сравнение – когато служебното правителство „пое юздите”, дефицитът е бил 1 142 млн. лева, а към 31 октомври 2013 г. - 443 млн. лв.. Аритметиката показва, че за последната една година харчовете в държавата са изпреварили приходите с цели 1 332 млн. лева.
Преди това първо заседание на коалиционното правителство, само за седмица, бе свършена много работа, включително в наместването на партньорите по етажите на властта. Бойко Борисов назначи около 30 зам.-министъра по предложение на ресорните титуляри. Своите постове запазват най-малко осем зам.-министри от служебното правителство.
Това са зам.-министрите на външните работи Катя Тодорова, Валентин Порязов и Румен Александров, на финансите Кирил Ананиев, на земеделието и храните Георги Костов и на младежта и спорта Калин Каменов. По-късно стана ясно, че поста си на заместник-министър на културата запазва Боил Банов. На заеманата в момента длъжност остава и заместник-министърът на вътрешните работи Филип Гунев.
Министърът на земеделието и храните в служебното правителство Васил Грудев стана заместник-министър. Там бе назначен и втори заместник-министър - Цветан Димитров, заемал същия пост в първия кабинет "Борисов".
На работа в предишни правителства са били и още неколцина от новите зам.-министри: Карина Караиванова, която пак е била зам.-министър на финансите в периода декември 2012 – февруари 2013 г., както и Антон Гинев и Валери Борисов, които отново стават зам.-министри на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
И като почнахме с жп метафора, редно е да продължим с информацията, че междувременно бе уволнено ръководството на БДЖ и бе върнат екипа от времето на Борисов. Така Владимир Владимиров стана изпълнителен директор на БДЖ, Велик Занчев – председател на директорския борд, а Филип Алексиев – негов заместник.
Новите шефове на железниците инкасираха неприятна новина още в първия си управленски делник. В сряда вечерта около 270 пътници на БДЖ, пътуващи от Варна за София, останаха на междинна спирка в продължение на повече от четири часа заради повреда в електрическата мрежа на жп линията между Мездра и Своге. Аварията спряла влака им около 18 часа, а чак в 22,15 пристигнал дизелов локомотив, който да подкара композицията към столицата.
Толкова с влаковата символика и родната действителност. Между другото, доскорошният министър на транспорта, а сега на туризма – Николина Ангелкова – неотдавна призна, че не се е качвала на влак от 5-6 години. Новият й пост й дава възможност да се поправи като се повози на някой от атракционните влакове на БДЖ, теглени от музейни парни локомотиви.
Пари, пари и пак пари
Както вече стана дума, на първото заседание на втория кабинет "Борисов" бе разгледан и одобрен новият вариант на проекта за актуализация на бюджета до края на годината, разработен от екипа на финансовия министър Владислав Горанов върху матрицата, подготвена от служебното правителство.
Министрите решиха да ограничат допълнителните разходи на ведомствата с около 50 милиона лева до края на годината. Орязани са и около 120 милиона за регионите в Програмата за инвестиционно планиране.
Но пък се отпускат 70 милиона лева на фонд "Земеделие", като 60 милиона лева ще бъдат разпределени за национални доплащания на животновъдите. В актуализацията на бюджета са заложени и средствата за изплащането на обезщетенията за умрелите животни от болестта син език, както и сумата за плащане на ваксините.
"Има натиск върху сегашното правителство да се вмести в трипроцентния дефицит. Това на практика означава натрупването на огромни просрочия към бизнеса и неразплащане за вече извършени плащания и прехвърлянето на този дефицит в следващата бюджетна година". Това обясни на пресконференция министърът на финансите Владислав Горанов, след като по-рано правителството прие коригирания от него вариант на служебния кабинет за актуализация на бюджета.
Горанов бе категоричен, че новото правителство няма никаква вина за така грешно съставения бюджет, но и не иска да прехвърля неблагополучията от него в следващата година. По думите на финансовия министър, кабинетът осъзнава, че е възможно да бъде стартирана процедура срещу България за свръхдефицит, но щяло да бъде обяснено и в Брюксел от какво се е породил той, а освен това ще бъдат предприети и необходимите стъпки максимално бързо националните публични финанси да бъдат вкарани в рамката на трите процента.
В спешен порядък и максимално бързо се работи и по бюджет 2015-та, но има вероятност и в него да се надхвърлят трите процента дефицит. Все още няма фискална цел, обясни финансовият министър Владислав Горанов, според който разумно и възможно е свалянето на тазгодишния бюджетен дефицит с някъде около половин процентен пункт. Министърът обеща да даде повече подробности по бюджета за догодина на следваща своя пресконференция.
Горанов обясни липсата на консултации с бизнеса и синдикатите за приетия в сряда вариант на актуализация на бюджета с това, че няма нито ден за губене и проектът спешно трябва да влезе в парламента. Финансовият министър обаче бе категоричен, че няма как бюджетният дефицит да бъде вкаран в рамките на 3%, както настояват социалните партньори.
Без допълнителните близо 300 милиона лева до края на годината в МВР няма да има средства за заплати, болниците ще закъсат, няма да има пари и за животновъдите, обясни още Владислав Горанов.
Рискът да загубим милиарди от еврофондовете
„Дори най-амбициозните прогнози показват, че най-вероятно тази година няма да има плащания по новия програмен период 2014-2020 г. и 2014 г. ще бъде нулева в това отношение. Като допълнително измерение на драмата имам 2 все още спрени програми от предишния период”, съобщи вицепремиерът по еврофондовете Томислав Дончев. Той изрази надежда ОП „Околна среда” да бъде възстановена до няколко дни, а ОП „Регионално развитие” да бъде пусната до края на годината.
„Още едно измерение на драмата е ужасяващ риск от загуба на средства”, заяви Дончев, като обясни, че това се дължи на недостатъчно големите обеми на плащанията тази година. Той обясни, че в момента се води огромна борба за разплащане на средства, за да станат по-големи обемите.
Вицепремиерът отказа да каже колко е голяма сумата, защото е лош сигнал за системата. „Не искам да свиквам някого с мисълта, че аз съм готов да приема загуби”, подчерта той. Томислав Дончев припомни, че 72% от целия инвестиционен ресурс на държавата идва от ЕС.
Чиновниците в МС намаляват, но пак струват скъпо
Големият брой на вицепремиерите сериозно увеличава бройката на политическите кабинети. Това стана ясно от промяната на Устройствения правилник на Министерския съвет, която бе разгледана на правителственото заседание. Премиерът Бойко Борисов и неговите вицепремиери Румяна Бъчварова, Томислав Дончев, Меглена Кунева и Ивайло Калфин ще бъдат подпомагани от общо 42 души.
Борисов ще има политически кабинет от 11 съветника, експерти и технически сътрудници. Тримата вицепремиери – по коалиционната политика и държавната администрация Румяна Бъчварова, по европейските фондове Томислав Дончев и по европейска политика Меглена Кунева ще имат 9-членни кабинети. Ивайло Калфин, ще има 4-членен кабинет в качеството му на вицепремиер. Калфин обаче ще има политически кабинет и като социален министър.
Месечно за заплати на политическите кабинети на премиера и четиримата му заместници ще се плащат общо около 60 000 лв. или над 700 000 лв. на година, без раздаваните четири пъти в годината бонуси, пресметнаха преди дни колегите от БГНЕС. С бонусите сумата набъбва до около 1,2 млн. лева годишно.
Прозрачност и контрол
„В изпълнение на декларираната от министър-председателя Бойко Борисов и правителството воля за прозрачност при вземането на решения, ви информираме, че въве-дената от премиера Борисов през 2009 г. практика да бъдат публикувани стенограмите от заседанията на МС ще продължи. Това ще позволи да имате достъп до всички мнения и становища, изразени при обсъждането на темите от дневния ред на правителството”, съобщиха от правителствената информационна служба.
Междувременно парламентарни репортери попитаха съпредседателя на Патриотичен фронт Валери Симеонов как вижда провеждането на ефективен контрол върху правителството.
„Предвиждат се две нива на контрол. Едното ще бъде ежеседмично – на заседание на шефовете на парламентарните групи, които подкрепят правителството и програмата. Второто ще бъде ежемесечно – на заседание на Министерски съвет, където също ще присъстваме, когато се организира дейността за следващия месец“, обясни Валери Симеонов.
В сряда демонстрира неочаквана активност и Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност, известен с простонародната абревиатура БОРКОР. Директорът на центъра Бойко Великов представи мащабно изследване, озаглавено: „Портали за корупция в здравеопазването".
Оказа се, че в БОРКОР от доста време анализират лекарствената политика в страната, като целта е изготвянето на предложения, противодействащи на корупционни практики.
В аналитичната си разработка Центърът включва и 81 предложения за внедряване на мерки за превенция на установените корупционни рискове. Сред тях са приемането на Национална здравна стратегия (2014-2020 г.), включваща анализ за актуалното състояние, план за действие и финансов план за реализацията, както и на Концепцията за лекарствена политика до декември 2014 г.
Почти по същото време гръмнаха разкрития за огромни финансови далавери в 13 болници, където грубо са нарушавали закона за обществените поръчки. Новият министър на здравеопазването Петър Москов коментира, че е крайно време търговците да напуснат храма, т.е. болниците, и медицината да се завърне на мястото си, прогонвайки търговията с медицински дейности и спирайки източването на Здравната каса.
Всъщност на този етап добрите намерения на новото правителство доминират над добрите вести от „Дондуков” 1, а ситуацията може да се опише със стария израз, останал от войнишкия фолклор: „Пари няма – действайте!”.
Операцията със затягането на коланите действа до време. После настъпва асфиксия – т. е. задушаване. Или както се казва в мрачната шега на Нане Вуте: „Тъкмо научих кучето си да не яде и то умря”…
Днес всеки пети българин живее под прага на бедността, което означава, че над милион и половина наши сънародници са на ръба на оцеляването. Изчисленията са на синдикатите, а управленските действия се очакват от правителството.
