Нелекувани инфекции причиняват гломерулонефрит


Нелекувани инфекции причиняват гломерулонефрит
13 Ноември 2014, Четвъртък


Какво трябва да се прави при поставена диагноза хроничен гломерунефрит?
Адриана Николова, Варна


Автор: доц. д-р Гео Нешев

Гломерулонефритите са двустранни възпалителни заболявания на бъбреците, засягащи функционалните им образувания, наречени гломерули. Те са резултат от патологичен имунен отговор срещу различни външни и вътрешни болестотворни агенти (антигени). Биват първични и вторични – свързани с инфекции, злокачествени образувания, системни заболявания и други.
Болестните симптоми на гломерулонефритите са: отделяне на белтък в урината (протеинурия), отделяне на кръв в урината (хемотурия), отоци, артериална хипертония, бъбречна недостатъчност.

В повечето случаи острите гломерулонефрити се появяват и се развиват бавно и незабелязано – след по-сериозен инфекциозен процес. При много болни обаче изобщо не може да се открие прекаран в миналото остър стадий на заболяване. При гломерулонефрита обикновено става дума за инфекция, причинена от стрептококи.
Болният развива анемия, кожата му е бледа, мъчи го силна жажда. Поради това, че пият много течности, страдащите от заболяването отделят голямо количество светла, почти безцветна урина. Тя има ниско специфично тегло с тенденция към намаляване.

Пациентът обаче дълго време се чувствува добре, макар че започват да се появяват и известни оплаквания – лесна уморяемост, намален апетит, мъчителна жажда. Такива болни все още нямат отоци. Едвам с напредването на болестта подпухват краката и зоната под очите. Тази дълготрайна фаза на хроничния гломерулонефрит е и най-често срещаната.
Лечението на това сериозно заболяване трябва да се извършва само от висококвалифицирани лекари нефролози. Търсенето на помощ от алтернативната медицина обикновено е фатално и нерядко смъртоносно. Затова тук ще посочим само какво е важно да знае самият пациент.

На първо място трябва да е ясно на всички, че във фазата на активност или усложнения заболяването задължително се лекува в болница. Страдащият следва да се пази много от простуда – да носи вълнен пояс на кръста, топли чорапи и обувки през зимата. Следобедната почивка и пълноценният сън са задължителни. Полезни са умерените разходки, но без прекалено физическо натоварване. Забранени са къпането в студена вода и активното спортуване. Болните не трябва да работят във влажна среда или нощем и да избягват тежкия физически труд.

През зимата подходящи за тях са курортите в Петричко-санданския край. А през лятото – Банкя, Вършец, Берковица, Етрополе и други.
Храненето трябва да е пълноценно. Неправилно е да мислим, че не бива да ядем месо и месни произведения и готварска сол. Бедната на белтъци храна допринася за бързото влошаване на общото състояние, до анемия и намаляване на защитните сили на организма. Безсолната диета пък влошава бъбречната функция. Солта се ограничава само ако има отоци, високо кръвно налягане и бъбречна недостатъчност.

При компенсирана бъбречна функция на болния се разрешава да се храни нормално, с белтъчен внос от 1 грам на килограм телесна маса, 80 г мазнини и 300-350 г въглехидрати. Забранени са силните подправки, месните бульони, алкохолът, консервираните меса и консервираните риби. Препоръчва се консумацията на пресни плодове и зеленчуци. Особено подходящи са дините, пъпешите, тиквите, гроздето, черешите. При бъбречна недостатъчност обаче, освен солта, се ограничава и белтъчният внос.

Ако няма изразена сърдечна и бъбречна недостатъчност, болният дълго време може да запази, макар и ограничена, своята работоспособност. Трябва обаче да се пази от простуда, особено при хипертоничните форми, както и от физическо и психическо натоварване.
Тъй като лечението е сложно, а и не винаги ефективно, най-добре е да се обръща по-сериозно внимание на профилактиката. Важно е навреме да се ликвидира всяко възпалително огнище в организма. Това с особена сила важи за огнищата със стрептококова активност – възпаленията на сливиците например.

Ако някой член от семейството заболее от въздушно-капкова инфекция, болният от гломерулонефрит трябва задължително да носи маска на устата и носа. Той не бива да посещава многолюдни места по време на грипна епидемия, като още преди началото й се имунизира срещу грип. За да се повишат защитните сили на организма, добре е да се правят облъчвания с кварцова лампа, а през лятото – добре премерени, като времетраене, слънчеви и въздушни бани.

Какво трябва да е терапевтичното поведение при гломерулонефритите. Еволюцията и изходът на хроничните гломерулонефрити зависят както от активността на имунния възпалителен процес, така и от „неимунологичната“ прогресия на бъбречното увреждане. Лечението има за цел съхраняване на бъбречната структура и функция чрез потискане на активния възпалителен процес. Осъществява се, както вече се подчерта, само от специалисти – нефролози  в болнична обстановка, а след това – амбулаторно. Продължителността му може да бъде от 3 месеца до 1-3 години.

Основен принцип е постигането на лечебно подобрение (ремисия) при минимални нежелани лекарствени ефекти. Всеки гломерулонефрит би трябвало да покаже явни признаци на подобрение от лечението за 1 до 3-4 месеца. Прилагат се главно следните средства: глукокортикостероиди, т. нар. цитостатици, потискащи имунната система (имуносупресори), проктектиращи бъбречната функция средства, (т. нар. АСЕ инхибитори), понижаващи артериалното налягане (ако е високо), понижаващи мастната обмяна средства и други.

Няма сигурни доказателства, че билколечението може да измени хода на гломерулните бъбречни заболявания! Това се дължи на факта, че те имат автоимунен произход и фитотерапията може да доведе до загуба на ценно време за тяхното лечение. Независимо от това, в някои страни се използват и билкови средства, които увеличават диурезата (пикочоотделянето) и така съдействат за излъчване на токсичните остатъчни азотни тела  в кръвта на болните от хронична бъбречна недостатъчност.

Разбира се, на лечебен ефект може да се разчита само в началните форми на заболяването, когато не са установени нарушения в алкално-киселинното и водно-електролитното равновесие в организма. Отделни наблюдения показват, че билката горски енчец може да се използва за средносстепенно отделяне на белтък в урината. Лечебният ефект в случая е разчетен главно на доброто пикочоотделяне.
След преминаване на острия стадий – във възстановителния, се препоръчва и балнеолечение в специализираните наши курорти Хисаря, Горна баня, село Баня – Панагюрско и др.


В категории: Горещи новини , Алтернативно лечение

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки