Последната тайна на Кръвожадния


Последната тайна на Кръвожадния
Трайчо Костов (със светлото палто), заедно с Георги Димитров и други другари, на път за Самоков през 1946 г.
12 Ноември 2014, Сряда


А може би патологичната жажда за кръв у Трайчо Костов е следствие нареждане от Лондон

Автор: Борис Цветанов

Дори и след Народния съд, политическият секретар на ЦК на БРП (к) Трайчо Костов не мирясва. Примерите нямат край, но не е наша задача да даваме подробности. Ще се спрем само на една тъмна история.

Когато Трайчо Костов разбира, че „избягалият" от домашен арест Геме Димитров се крие във вила „Златин", в която е настанен американският политически представител Майнард Барнс, той извиква ветерана от разузнаването Иван Сотиров, известен в средите си като Иван Соте, и му нарежда да устрои засада и когато рано или късно Гемето се появи на хоризонта, да бъде арестуван. От Москва началникът му бил казал „Място за двама Димитровци в една България няма!".

През 1991 г. разговарях с Иван Соте и той сподели, че още в кабинета на Костов нямал намерение да изпълни нареждането. След което се оправдал, че когато беглецът напуснал вилата, бил в джип сред американци, облечен като тях и с каска и не могъл да го различи...
Трайчо Костов не можел да си намери място, но се примирил. Даваме този пример, за да изясним още един важен въпрос: вече сме писали за това „бягство" на  Геме, дирижирано изцяло от НКВД в София, начело с генерал Вул. Това обаче не е ясно на Костов, той дори не обръща внимание, че около вилата се настанява и камион със съветски автоматчици.
Работата е там, че съветските представители на всемогъщата тайна власт по неясни причини избягват каквито и да били контакти с Трайчо Костов.

Нека надникнем и в други тайни на този кръвожаден и същевременно изключително суетен като мъж човек. Скромният, според социалистическия реализъм, политически секретар си поръчва за изборната кампания снимка и плакати не в София, а в Берлин. През цялата предизборна кампания столичанките с възхита гледат този най-лъскав плакат и си споделят какъв хубавец е Трайчо.
След едно негово влизане в банята до Халите шушукането в стил „жълти многотиражки" стига до небесата.

В годините след така наречения Априлски пленум се заговори, че всичко в процеса срещу Костов било инсценирано, включително и това, че бил английски агент.
Остават обаче мненията на Минчо Нейчев, който твърди, че е виждал документ за сътрудничество на Трайчо Костов със „Сикрет сървис“ още през 1942 г., а Цола Драгойчева казва, че е агент дори много преди тази година. Тя добре знае това.

През август 1940 г. в София се разпространява един позив, от който може да се съди за отрицателното отношение на българските комунисти към пакта „Рибентроп – Молотов“. Този позив е обект на остър коментар на Би Би Си още преди той да бъде разпространен в София. Авторството не може да се оспорва - по това време почти всички статии в нелегалния печат са дело на Трайчо Костов.

Веднага след излъчването на коментара на Лондон между Берлин и Москва избухва дипломатически скандал. Сталин прави на нищо Георги Димитров, а той веднага иска среща с представител на партията в България. Пристига Цола Драгойчева.

Този скандал заслужава специално разглеждане, но тук ще се ограничим само със странния завършек - всичко е забравено. При все, че изводът е на повърхността: позивът е стигнал по-бързо до Лондон, отколкото до София, защото Трайчо Костов е английски шпионин. И целта на възванието е именно избухване на дипломатически скандал между Хитлер и Сталин.

Има още едно доказателство за агентурното минало на „светеца“. През 1980 г. чрез един страдалец на БЗНС – Димитър Сираков, чийто живот до 60-ата му годишнина е преминал само по концлагери, затвори и малко емиграция, разговарях с един ветеран на БКП, Гавраил Савов. Той разказа доста любопитна случка, научена от него от бивш агент на Гестапо у нас.

През 1943 г. той бил на гости на следения от Гестапо звенар Кирил Станчев – един от истинските герои на Девети септември. Там били Людмил Стоянов и Иван Хаджийски. Хаджийски се бил върнал от окупационния корпус в Югославия. И разказал, че се добрал до данни, че цялото партизанско движение там е било в ръцете на английското разузнаване, а цялото ръководство на югославската компартия били агенти на „Сикрет сървис“.

В България не било така според Хаджийски, защото напълно в стила на нашата народопсихология достатъчно би било само главата на Партията да е вербувана.
Гавраил Савов беше убеден, че това мнение на видния народовед, отишъл си без време от този свят, споделено вероятно и другаде, му е изяло главата.
Бойното поле винаги е било сцена за тайни изпълнения на смъртни присъди, не оставящи никакви следи.

Накрая оставихме и още едно, последно доказателство. В писмо от 1 декември 1944 г. Георги Димитров пише на Трайчо Костов: „Получих достоверни сведения, че англичаните са успели да разшифроват някои ваши и мои шифровки. Как се е случило, няма конкретни данни"! Не би могло и да има.

Сега, читателю, обърни внимание на онова, което написахме в миналия брой в самото начало: датите 7 и 8 септември 1944 г.
Тия две дати, в които Трайчо Костов никакъв го няма, странно съвпадат с поведението на официален Лондон в тези дни.
На 6 септември официалният говорител на радио „Лондон“ Патрик Лейсли изразява подкрепата на правителството на съветския дипломатически ход - обявяване на война на България. На 7 и 8 септември обаче България не съществува за Би Би Си, с която цял свят си сверява часовника.

Чак във вечерната емисия на 8 септември емигрантът Димитър Мацанкиев, явно под английска диктовка, заявява, че е налице „отегчаване и на без това тежкото международно положение на България и ще бъде съдбоносна грешка, че освобождаването на българите от германците е дело на СССР".
По-красноречиво не би го казал дори големият българомразец сър Уистън Чърчил.
Какво се е случило в тия два дни.
За Лондон е ясно - там Чърчил си е казал тежката дума.
Какво е станало обаче в София?

Най-вероятно след излизането от затвора Трайчо Костов е предпочел първо да получи инструкции от английските си господари.
Задачата не закъснява: от Трайчо Костов се иска да дискредитира властта, която ще бъде осъществена при помощта на руския военен контрол, който ще бъде установен в България.
Вече видяхме от предишната публикация от личните донесения на Костов до Димитров и от съобщения от провинцията – постигнато е повече от онова, което се е предполагало: уплаха сред населението, недоволство, смущение у един от регентите, към който Западът има доверие...

Дори по време на съда по признания на Трайчо Костов дискредитацията продължава - публика малко, много милиция, шмайзери...
В крайна сметка Трайчо Костов е играч от висока класа – той успешно съчетава изпълнението на задачите и на единия, и на другия от двамата господари. На Димитров, който е искал дискредитиране на династията и унищожаване на фашистката (?) интелигенция, и на Чърчил, който иска дискредитиране на отечественофронтовската власт.
След по-малко от три месеца ще се навършат 65 години от обесването на най-кръвожадния политик в българската история. Това непременно ще бъде съчетано от плач на чужди гробища от страна на червени бабички от двата пола. Е, Ботев го е казал: „Плачете за Париж!"


Шествие в София в памет на Трайчо Костов през декември 1989 г. Иван Хаджийски

В категории: История , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки