Как един поет предрече фалшивите демократи


Как един поет предрече фалшивите демократи
Карикатурата на Коста Драгостинов
11 Ноември 2017, Събота


За съжаление, Карик не доживя Десети ноември

Автор: Борис Цветанов

Беше ноември, деветият ден, петък вечер. С Иван Карик се мотаехме по улиците на Михайловград (дн. Монтана) на път за Клуба на дейците на културата. Там ни чакаше постоянното присъствие на агентите на Шести отдел.

Един от тях, Иван Димитров, дори не го криеше, даже псуваше началниците си, които, за да чуе една еретична дума от някого, му налагали среднощни пътувания чак до Бургас и обратно. Бяха добри момчета и всъщност това, което донасяха за нас, те предварително ни го казваха.

Бяхме излезли от литературно четене. Ние, сатириците, четохме накрая - по правилото сатириците - последни в редиците! Защо сатириците четат накрая ли? Ами да събудят слушателите, заспали от поезия и белетристика.

Едно от стихотворенията, които Карик прочете, беше „Балада за рибите". Салонът се взриви от ръкопляскания.

Цензорите от онова време невинаги долавяха дисидентските четки в творбите, но народът - винаги. Не че сме правили кой знае какво. Бяхме като росата, както казваше Радой Ралин, давахме признак, че ще дойде хубаво време. Сатирата беше тази, която поддържаше духа на българина.

Поисках стихотворението да го отпечатам на страницата за хумор и сатира, която водех във вестника на ОК на БКП „Септемврийско слово". "Няма да мине"- отвърна Карик. Досега къде ли не го давах, усещаха се, ей!" В онова време, за да излезе нещо във вестника, минаваше през пет парафа: редактор, завеждащ отдел, отговорен секретар, заместник главен и главен редактор.

Все пак даде ми творбата си. Иван беше и поет и бяха му издали една стихосбирка в библиотека „Смяна". Гонеха го като сатирик. А беше автор на четиристишие, издълбано на паметника на народните борци за свобода в Перник, където живееше. Четиристишие - по човешки затрогващо.

Някога бе другарувал с Георги Марков, бяха набори. Беше си намерил тихо пристанище в ученическо списание за художествена самодейност.

За Първи април 1974 г. успях да убедя главния редактор да издадем специално приложение на вестника за хумор и сатира "Весело слово". Тъкмо съвпадаше с провежданата по инициатива на Тодор Живков среща-конференция с хумористи и сатирици.

В приложението, разбира се, някои сатири не минаха, но се появиха и доста смели работи от Радой Ралин, от изпадналия в немилост Марко Ганчев, Иван Коларов, който бе уволнен заради афоризма „Нашият петел пее само след като погледне на изток", и др.

Дори и моят афоризъм „Време е да видим отрицателното в тоя, дето само за положителен хумор говори“. На челно място на първа страница имаше карикатура от Коста Драгостинов „Право на глас".

Оная вечер Карик каза: „Ще минат 16 години...", „Защо 16? – запитах – я виж: десет, двадесет, десетина..." „Така ми се наби в главата" – отвърна Карик. – Сам не знам защо". И продължи: „Та ще минат 16 години и на всички нас – дребните риби цаци, шарани, скумрии... ще ни пуснат от Кремъл или от Шесто, или от ЦК на БКП едни такива лъснати в платинени вани големи риби с вносен фосфор и всички ще се впуснем подире им и ще идем, та няма да се видим“.

Като в оная епиграма: „На пързалка, хора малки/ не ходете с господата!/ Който и от тях да падне,/ все ще ви строши главата".

Шестнадесет години по-късно това се случи...

Това беше пророчество не от рода на тия, които пост фактум пълнят многотиражките - тия дни някой писа, че Ванга предрекла дори взрива в Горни Лом. Който не вярва - да види броя от 2 април 1974 г. на вестник „Септемврийско слово" – Михайловград.
За съжаление, Карик не доживя Десети ноември.





В категории: Коментари , Новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки