Има такъв албум на трашметъл легендите „Антракс”. Казва се State Of Euphoria („Състояние на еуфория”). Точно за него се сетих преди месец и повече, когато футболен коментатор истерично се дереше, спрягайки фамилното име на един много симпатичен защитник на отбора, спечелил впоследствие победа срещу европейски тим в Шампионската лига.
Освен симпатяга, момчето е и добър футболист, има силна воля и голям дух, мъжкар от класа с една дума. Затова не смятам, че е редно половин футболна България (гади ми се от това клише, както и от другия спортен коментатор-легенда, който го измисли) да се будалка с неговата фамилия, имитирайки френетичните писъци на първия, споменат по-горе.
Човекът просто направи каквото трябва – пое огромен риск, вкара една дузпа, спаси две (без да е вратар) и продължи да играе страхотно за своя отбор. Затова и всички го харесаха много.
За доста кратък период от време обаче, нещата доста се промениха. У част от доскоро безрезервно харесващите се насложи някаква неприязън, растяща не със седмици, а с дни.
За голяма част от нея е виновен въпросният креслив като гимназистка коментатор. За друга – президентът на този отбор. Заобиколен от блюдолизци, които не му казват нищо по-различно от „да”. Твърдящи, че той е слънцето и нощта, земята и въздухът за футбола в тази страна и никой никога не е постигал по-големи успехи от него и неговия тим.
Човешката природа е такава – когато слушаме само хубави неща за себе си, ние закърняваме и спираме да гледаме на нещата от живота като наистина. Започваме да си вярваме, че сме идеални и грешката винаги е в другите около нас.
Имам чувството, че специално ние, българите, сме всичко, което изброих три реда нагоре, обаче на двоен квадрат. Като че ли точно това е имал предвид Христо Ботев с паметното „силно да любя и мразя”.
Г-н президентът на този клуб мъдро обясняваше по медиите, че който не го подкрепя безрезервно, не е никакъв българин, а обикновен нещастен хейтър и „низка, дребна душица”.
Това, че се намериха почитатели на футбола, които веднага да му ръкопляскат и да заповтарят като мантра тези думи, не ме учудва особено. Хората у нас много обичат силни думи, които бичуват нещо или някого, без да мислят дали те са истина и какво точно означават.
Чудя се как така почти никой от феновете на президента не се замисли, че той всъщност говори пълни простотии. Представете си как Флорентино Перес от „Реал” – Мадрид казва това по испанските телевизии. Или Роман Абрамович на „Челси” по английските.
Представете си как запалянковците на „Барселона” викат за „Реал” в Шампионска лига, а който не – наречен е неиспанец. Или тези на „Манчестър Юнайтед” стискат палци за „Ливърпул”. А който не – е неангличанин.
Когато спрете да си представяте, помислете каква национална кауза може да ми бъде един отбор, различен от този, който е в сърцето ми, по време на клубен турнир. И колко трябва да си заслепен, та да вярваш в тази глупост. Като посочения президент. И тези, които безмозъчно му пригласят. Национална кауза ми е националният отбор на България (моля ви, за него сега нека дори не започваме!)
Има и друго. Очевидно е, че държавата пак ще бъде оглавена от една фигура с доста спорни качества. Силно обожествявана, както отлично помните, почти масово от народа. Пенсионирани учителки писаха вдъхновени поеми за нея, баби извезаха ковьорчета със светлия й лик, а химнът на партията й се опита да хвърли мъгла дори върху изпълненията на някой от Тримата тенори.
Същият този, за когото се сещате, също има огромна слабост към футбола, че дори е картотекиран в един отбор, който навремето често се возеше с правителствения самолет. Сляпото обожание към тази личност лека-полека започна да се завръща. А овчедушната любов към нея отново запрелива от заглавията на „централните“ медии, умиращи да цитират собственото й (у нас, кой знае защо, се казва „малкото“) име.
Въпреки разочарованията, протестите по зимните улици, зверските сметки за ток, хората, запалили се сами и изгорели от отчаяние по площадите или сами и безутешно вкъщи.
„Еуфория е състояние на ума, при което човек се чувства много щастлив и прелива от силни емоции. Думата е от гръцки произход. Еуфория може да се постигне по много начини, като например съобщаване на добра новина, получаване на подарък, изпитване на силни емоции като любов, радост и други. Еуфория обаче може да се получи и след приемане на наркотично вещество, което може да достигне до мозъка, да затъпи сетивата и да накара човека да се чувства щастлив. Друго такова вещество е алкохолът” – Голяма енциклопедия „България”.
Искам само да добавя, че в следващата й редакция може да се добави „и при истерично крещене трижди на личното и фамилното име на футболист. Или политик”.
Според енциклопедията обратното на еуфорията е дисфорията. Която след съвсем краткото, сляпо и тъпо опиянение, задължително ни е в кърпа вързана.
Националния фонд заспасение на Бойко е десния тъшак на мутрата. Валери Симеоновбе седнал вдясно от Отца.Честито!Вечесте в канавката. Всички малки партийки като вас спечелихте гласове именно по охрачването на Бойко. И след това плеснахте с ръце и се прегърнахте. Веченяма кой да Ви повярва. Вие доказахте че народният вот няма никакво значение. След вота стават комбинации и пак престъпниците са на власт.
