Никой не познава самозапалилата се жена, но всички говорят за нея
Автор: Илияна Христова
Един автобус хора, обикновено едни и същи, обикалят из сутрешните и вечерни блокове на телевизиите и обговарят всичко. Всеядни и компетентни по всякакви въпроси, те са готови да коментират неща, които нито са чували, нито са виждали. Този път дежурните от автобуса „прегазиха“ и Лидия Петрова. Фотографката на свободна практика, която на 3 ноември се самозапали пред Президентството по неизяснени до момента причини.
Д-р Николай Михайлов, познат ни като бивш депутат, костовист, понастоящем извисен громител на дясното, изкусен автор на сентенции за мишките и хората, тези дни направи показно в цели пет телевизии и седем радиа как се говори по принцип, с внушения, но без конкретика.
Михайлов е психиатър, затова и го канят. Но реално не познава самозапалилата се жена. Представа няма от нейния живот, приятели, врагове, радости, болки, най-малко за причините за самозапалването. Той си го и признава – “Ние не можем достоверно да съобщим мотива. По дефиниция е трудно проницаем. Това е засекретена лична трагедия”.
Трагедията е засекретена и Михайлов нищо не може да ни съобщи, обаче говори с часове. Не отказва интервю. Предполага “психично разстройство”, не иска да се дават “политически оценки”, рисува картината като “сложна”. Акцентира върху отговорността на медиите и “бесовете в публичността”, размятащи подобни трагедии.
Но какво реално постига Михайлов с дългите часове говорене, в които няма какво да каже? Думи, думи… и нито една по същество, нито една, която нас, публиката, да ни отведе към причината за трагедията. Михайлов просто запълва поверените му часове. Превръща се в един от “бесовете”.
Цветослава Гълъбова също е психиатър. Тя пък е шеф на болницата в Курило. И тя нищо не знае за самозапалилата се Лидия, обаче говори ли говори… Любима тема доскоро й беше „луди ли са депутатите и болест ли са селфитата“. Сега е поканена да обговори пламналата Лидия.
“Фактът, че става пред Президенството в присъствието на много камери, говори за директен упрек към институциите”, казва Гълъбова.
Сигурна ли е? Упрек? Е, разбира се, че не е – и тя като Михайлов идея няма защо и как. Но продължава: “Не е ясна причината, поради която Лидия е посегнала на живота си. Тя е имала добра работа и дете, за което да се грижи. Вярно е, че животът й не е бил лек, но най-вероятно нещо е станало в последните дни, което я е провокирало".
Как в първото изречение имаме “директен упрек към институциите”, без да ни е ясна причината, видно от второто? Нещо, според Гълъбова, било “станало вероятно последните дни”? Колко да е вероятно, докторке?
Вие специалист ли сте или хвърляте боб? Но и Гълъбова трябва да говори нещо, каквото и да е. Не върви на всеки въпрос да отговаряш – “нищо не знам по случая”.
Математикът-изборджия проф. Михаил Константинов и той не знае, обаче и той е от автобуса. “Нека не бъркаме отчаянието с лудостта. Тук става дума за откровена лудост”, заяви той по повод Лидия.
Дано изборите и математиката ги разбира повече. Дано и професурата си е защитил почтено. Защото да говориш публично за самозапалил се човек, без понятие да имаш за историята му, е изключително непочтено.
Миналата пролет гръмна скандал. Прочутият писател Калин Терзийски бил поканен от още по-прочутия журналист Кеворк Кеворкян да гостува в предаването “Всяка неделя”, вече свалено от ефира на Нова ТВ. Обаче времето не стигнало, затова първият напразно чакал пред студиото на втория. А имал да каже важни неща, нали и той е психолог, около драмата в Лясковец, където психично болен мъж застреля спецполицай.
Терзийски удари на камък при Кеворкян, но не пропусна още същия ден да коментира надълго и широко темата пред други медии, тъй и тъй се беше „подготвил“. И той представа нямаше от случилото се в Лясковец, за първи път чуваше за убиеца, майката, жертвата… Но му е удобно в медийния автобус.
Но да се върнем на случая с Лидия Петрова. Жълтите вестници, безотговорните сайтове и телевизии публикуваха ужасяващи кадри с горящото тяло на младата жена. В пошлото отразяване на „новината“ не изостана и “сериозната българска журналистика”, която без разследване и запознаване с фактите прави гигантски обобщения и реже, без да мери.
Нещо подобно стана и с “претърсената в интимните части” Борислава Латинова. Десетки говориха, но никой не познаваше случката. След седмица олелия се оказа, че истината май не е такава, каквато я представяха медиите, предварително взели страната на момичето и нейния баща.
“Проблемът не е в Борислава и в конкретния случай, а в това, че хората нямат вяра в МВР”, измъкна се един от обвинителите на натопената в груби и неправомерни действия полицайка, бягайки от отговорност.
Проблемът, всъщност, е точно в медиите, които много обичат да внушават края на една история, много преди той да се е случил. И с това да формират, подработват, изкривяват или пък пренасочват общественото мнение. Ако не лично, то през „гостите от автобуса“. И най-вече – да поставят диагнози, да лепят етикети, да раздават присъди, да правят всичко друго, но не и да информират.
Анализирай това
Жълтите вестници, безотговорните сайтове и телевизии публикуваха ужасяващи кадри с горящото тяло на младата жена. В пошлото отразяване на „новината“ не изостана и “сериозната българска журналистика”, която без разследване и запознаване с фактите прави гигантски обобщения и реже, без да мери.
