Имаме история, с каквато не може да се похвали нито една държава в Европа. Не бива да я забравяме, а да се гордеем с нея, казва съпредседателят на Патриотичния фронт
- Г-н Симеонов, защо избрахте македонското село Цапари, за да почетете паметта на българските войници и офицери, загинали по време на Първата световна война?
- В село Цапари, близо до Битоля, са погребани костите на около 200 български войници и офицери. Там е погребан и моят прадядо Семо Коларов. Сред гостите, дошли да почетат паметта на воините, имаше и представителна група родолюбци от Пловдив, на които дължим възстановяването на гробището, начело с проф. Лука Танчев. Голям патриот, който десетилетия наред е работил за възстановяването и разкриването на войнишкото гробище, както и по административното уреждане на ремонта му. Сериозна дейност, тъй като става въпрос за дълга борба със законодателството и с административните пречки, които по правило Македония създава в такива случаи.
Войниците, погребани тук, са убити при величавите сражения при Червената стена. Дядо ми е убит край близкото село Търново на 16 март 1917 г. – третия ден от най-жестоките сражения за отстояването на Червената стена от българските войници, които са се сражавали с петорно по-голям противник. Ние бяхме в подножието на Червената стена и знаем за какво става въпрос.
- Какво е отношението на македонските власти към българските военни паметници?
- Специално в Битоля сме получили съдействие на най-високо ниво, тъй като в Македония има законова процедура, която реално не позволява такива гробища да бъдат изграждани. И ще ви кажа защо. За всяко военно гробище трябва да се получи одобрението на техния Съюз на офицерите и на сержантите от запаса. А тези хора гледат на българските войници като на окупатори и не искат и дума да се чуе за подобно разрешение.
Затова в конкретния случай е трябвало да се заложи на лични контакти и дипломатически връзки. В крайна сметка след дълги усилия инициаторите са успели да уредят обновяването на това гробище.
Интересна е историята му. То е изградено през 1917 г. върху терен, безвъзмездно предоставен от местен български свещеник. Попът дал собствената си нива, за да има къде да бъдат положени тленните останки на загиналите в битката. Има много подобни случаи на истински патриотизъм и родолюбие от онова време. Такива прояви видяхме и по време на церемонията в наши дни. И сега има граждани на Македония, българи, които твърдо държат на своята национална идентичност, част от тях присъстваха на поклонението в Цапари.
Като цяло отношението на македонската държава обаче не е много положително. Затова се търсят контакти на най-високо равнище. Така, както направи Божидар Димитров, за да го има и гробището в Ново село.
- Запазен ли е споменът за българските знайни и незнайни войници и офицери в Македония?
- Запазен е, въпреки че на битово ниво всичко се забравя. Когато един обикновен човек или общество се грижи единствено за удовлетворяването на материалните си потребности - да се нахрани, да осигури пари за елементарни нужди, да си плати тока и да си изучи децата, естествено, че историята и признателността остават на заден план. Каквото е в Македония, такова е и в България. Да не би в България да има много патриоти?
- Какво може да се направи от политическа гледна точка, за да бъде възродена паметта за българските герои?
- Трябва да продължава работата по възстановяването на паметниците, да се въведе час по родолюбие и патриотизъм в училищата – това са все неща от нашата програма за управление. Иначе се забравят жертвите, героите, цялата тази тежка, драматична, но все пак много дълга история на българската нация, на българската народност – история, с каквато не може да се похвали нито една държава в Европа.
Това трябва да се изучава, да се откърмят българските деца още от най-ранна възраст в дух на родолюбие. Това трябва да се направи и за това се борим ние – връщането на достойн-ството на българския народ и на националното самочувствие.
