Ако Европа иска да спре влошаването на състоянието на икономиката си, тя трябва да прекрати саморазрушителното си поведение, коментират експерти
За никого не е тайна, че световната икономика не е в добра форма. В момента обаче най-голямата икономическа заплаха идва от континентална Европа. Много скоро
Еврозоната може да изпадне в третата си рецесия за последните шест години.
Цените спадат в осем европейски държави. Инфлацията в Еврозоната като цяло се плъзна надолу до 0,3% и е напълно възможно догодина да стане отрицателна. Регионът, на който се пада дял от почти една пета от световния брутен вътрешен продукт (БВП), върви към стагнация и дефлация.
В момента, когато дълговото бреме на някои страни - от Италия до Гърция - стане изключително тежко, инвеститорите ще се уплашат, популистки политици ще спечелят позиции и доста скоро еврото ще рухне.
Въпреки че много европейци, по-конкретно германците, бяха научени да се страхуват от инфлацията, дефлацията все пак може да е по-опасна. Ако хората и фирмите очакват цените да се понижават, те спират да харчат и с намаляването на търсенето, лошите кредити се увеличават. Точно това се случи по време на Голямата депресия с особено тежки последици за Германия в началото на 30-те години на ХХ в.
Обезпокоително е, че от 46-те страни, чиито централни банки гонят целева инфлация, 30 не са я постигнали. Понижаването на цените на определени стоки е добре дошло. Поевтиняването по-конкретно на петрола повишава реалните доходи на потребителите.
Понижаващите се цени и стагниращите заплати обаче са резултат от слабото търсене. А то е налице, тъй като приблизително 45 милиона души са без работа в богатите страни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Инвеститорите започват да очакват по-ниска инфлация дори в икономики като американската, които бележат растеж с прилични темпове. А краткосрочните лихвени проценти са близо до нулата в много икономики, така че централните банки не могат да ги понижат, за да подкрепят търсенето. Единствените механизми, които в подобна ситуация са на разположение, са количественото облекчаване и други форми на печатане на пари.
Глобалната заплаха от ниска инфлация е основателна причина за повечето централни банки да запазват паричната си политика в подкрепа на бизнеса.
Но икономиката на континентална Европа има множество фундаментални слабости - от лошата демографска картина през огромните дългове до блокирания трудов пазар. Освен това обаче тя допуска и чудовищни политически грешки. Франция, Италия и Германия упорито избягват провеждането на структурни реформи, спомагащи за засилване на икономическия растеж.
Еврозоната е особено уязвима от дефлацията и заради настойчивостта, с която Германия изисква прекалено сурови мерки за икономии, както и поради липсата на решителност на Европейската централна банка, която прави далеч по-малко в сравнение с други големи централни банки в областта на количественото облекчаване, въпреки скорошното й решение да купува т. нар. облигации с покритие.
Ако Европа иска да спре влошаването на състоянието на икономиката си, тя трябва да прекрати саморазрушителното си поведение, коментират експерти. Необходимо е ЕЦБ да започне да купува държавни облигации. Германският канцлер Ангела Меркел трябва да позволи на Франция и Италия да забавят темповете на бюджетните си съкращения, а в замяна тези страни трябва да ускорят структурните си реформи. Германия, която има възможността да взима кредити при отрицателни реални лихви, може да харчи повече за инфраструктура у дома.
