При 4 спечелени мандата в Кърджали, от тамошната листа на движението в парламента влизат шестима души. Кои са те?
Автор: Трайчо Костов
Изборните хватки и разнообразният арсенал от всякакви врътки, които масово се практикуват у нас, далеч не се изчерпват само с купуването и продаването на гласове. Което, както натрапчиво ни уверяват по време на всяка кампания, уж било забранено от закона. Партиите, които от 25 години насам гравитират с по-голям или по-малък успех около лостовете на политическата власт у нас, явно така добре са разучили потайностите на избирателната система, че за тях не представлява никаква трудност да постигнат резултати, които поне на пръв поглед са невъзможни.
Фактът обаче си е факт. На последните парламентарни избори ДПС спечели 4 от петте мандата за народни представители в Кърджали. Но от листата на движението, регистрирана за същия избирателен район, в Народното събрание влязоха шестима души.
Сбъркана аритметика, ще каже някой. Нищо подобно. Просто тези шестима са толкова важни за ДПС, че мястото им в парламента е подсигурено с участието им в по няколко листи.
Кои обаче са тези хардлайнери на протурската партия, като изключим лидера Лютви Местан, който по традиция влиза в НС от Кърджали? Вторият след него е Ердинч Хайрула, а третият - председателят на Висшия съвет на мюсюлманите у нас Шабанали Ахмед. Четвърта е Салиха Емин, но тя избра да влезе от Хасково, за да освободи място на петия в списъка Мустафа Ахмед, който е от квотата на алианите в протурската партия, но за тях – малко по-долу.
И така остава шестият - Айхан Етем, който пък е заместник-председател на младежкото ДПС и изпълнителен директор на сдружение „Толерантност”. Той също стана депутат, но от Врачанския избирателен район, където за застраховка са го пратили тънките сметки на Местан.
На пръв поглед е безсмислено тук да се ровим в биографиите на тези шестима нови депутати от Кърджалийската избирателна листа на ДПС и да се опитваме като странични наблюдатели да преценяваме достойни ли са те за тази отговорна длъжност – да служат на народа и Родината си. И причината за това също е елементарна.
След изборите у нас от 1990 и 1991 г. нароените партии от бивши комунисти решиха, че ще им е много по-удобно, ако си създадат свой Франкенщайн – политическа сила на етнически принцип, която при нужда да плаши и с етническата карта.
Някои факти и обстоятелства около битието на тези образи обаче си струва да бъдат припомнени. Извън религиозните догми на исляма, Шабанали Ахмед, например, не блести с никакви други качества или знания. Но пък стана извънредно популярен с топлото посрещане, което устрои на Бекир Боздаг през лятото на 2013 г.
Тогава турският вицепремиер посети страната ни с основната цел да даде подкрепа и тласък на ислямското вероизповедание у нас да започне да иска „бившите вакъфски имоти“, одържавени и признати като такива от самата Турция още в началото на миналия век.
Между другото, Шабанали Ахмед бе и в свитата на Лютви Местан по време на визитата му в Турция и угодническата среща с турския президент Реджеп Ердоган, осъществена броени дни преди последните парламентарни избори. Говори се всъщност, че Ахмед е и един от любимците на Ердоган и че лично турският президент е поискал той да бъде сложен на избираемо място в кандидатските листи на движението.
Не е нужно да сме пророци, за да се досетим какви законопроекти ще внася Ахмед в настоящото НС и чии интереси всъщност ще защитава. Алианската връзка на Шабанали Мехмед също не трябва да бъде подценявана.
Алианите са известни още и като алевити и като казълбаши – червеноглавци заради червените ленти, които носели на чалмите си в миналото. В България тяхната численост наброява 50 000 души – факт, който убягва на българското общество поради една основна причина. Тази общност е характерна със своята затвореност, която е и в основата на това религията им да не е официално призната.
Макар формално да се числят към изповядващите мюсюлманство, алианите практикуват самобитна съвкупност от мистичен суфизъм, характерни за шиитския ислям разбирания и езически ритуали, запазили се от времето на тюркменския шаманизъм.
Алианите не посещават джамии, тъй като в тях се преподава ортодоксалният сунитски ислям, а и защото на входа на джамия в Кербала в Ирак е бил убит от мюсюлмани сунити един от техните най-почитани светци – Хюсеин – внук на пророка Мохамед и син на имам Али и Фатима.
ДПС обаче не може да не държи сметка за гласовете им и затова винаги включва техни представители в листите си. В което, разбира се, се съзира съвсем не каквато и да е евроатлантическа линия, а единствено тънката сметка на ръководството на движението да събере колкото може повече гласове за своето парламентарно присъствие.
Фокусът на народния гняв сега като че ли изцяло е концентриран върху личността на Александър Методиев - Бат` Сали, вместо да се пренесе върху първопричината – идиотизмите в българската избирателна система, затвърждавани и увеличавани от всеки следващ състав на парламента. Защото при абсолютната незаинтересованост на държавата как се провеждат изборите в Турция, както и при тази методика на разпределението на гласовете на очертаващите се нови избори, ДПС пак ще има депутати, избрани с нищожен брой гласове в райони, където то дори не е помирисвано.
