Според бившите им наематели това са напълно амортизирани и опасни съоръжения
Автор: Здравка Христова Снимка: Авторът
Когато не можеш да стопанисваш опасен водоем, най-добрият вариант е да намериш балък, на когото да го дадеш под аренда, да му прехвърлиш отговорността, че и пари да му вземеш за това. Още по-добре пък е, когато бъдещият наемател за собствена сметка се задължи да го ремонтира, като налее в него маса пари, които кога ще му се възвърнат - изобщо не се знае. По този сценарий общината във Велико Търново търси стопани за срок от 10 години на три рибарника и пет язовира.
Проблемът е, че част от водоемите са такива само на хартия, а останалите са потенциални убийци, защото са с разрушени стени и с неработещи от години изпускателни кранове и други хидротехнически съоръжения.
Задължителни условия в конкурсите за отдаване под наем на водоемите са кандидатите да имат предложение със „социална значимост за региона“ и за своя сметка да отстранят конструктивните нередности, както и да разработят аварийни планове.
Най-големият язовир, който Община Велико Търново отдава под наем срещу 3900 лв. годишно, е между Дебелец и Килифарево. „Тъмни лък“ е с площ от 110 декара и е, меко казано, в зоната на здрача. Водоемът е много замърсен, изпускателят не е почистван с години от водораслите и боклуците и не работи.
Намира се на километър и половина от шосето, сред пустошта. От поставеното преди време от бившия наемател бунгало е останала само половината. Дървеният кей е разкъртен и пропаднал.
Там не се срещат дори заблудени рибари. По стената има пукнатини, през които тече вода и в основата й вече се е образувало мочурище. Местни въдичари разказват под сурдинка, че съоръжението нарочно не е поправяно, за да се ползва един ден като рибарник.
На 29 май тази година общинска комисия отива на проверка и излиза със следното заключение: “Язовирът е в лошо експлоатационно състояние.” Съмнение за коректността на проверката буди констатацията, че основният изпускател работи, въпреки че при огледа достъпът до него не е бил възможен, както е записано в протокола.
При аварийна ситуация в заливната зона под язовира попадат местни пътища, стопански постройки, бивша керамична фабрика, жилищни имоти и земеделски земи. Не са вземани никакви мерки по аварийното му осигуряване. Кметът на Дебелец Димитър Димитров е вдигнал ръце вече от него.
Ето какво разказва бившият стопанин на язовира Иван Георгиев: "Три години го държах. Бях на 1000 лева наем и пак не ми излизаха сметките. После го вдигнаха на 5000 лева, като искаха още толкова за първоначален депозит и се отказах. Оставих 200 тона риба на рибарите там".
Той твърди, че 32 декара от водното огледало на "Тъмни лък" са негови. Били в зоната на язовира и иска да му бъдат платени от общината или да бъде обезщетен с друга земя.
И в Килифарево, и село Балван се търсят „лапнишарани” да вземат под наем водни съоръжения, които са такива само на хартия, установи проверка на “Десант”. 7 декара са рибарниците в местността Чеира. На място там обаче има само пущинак, в който вода няма, за риба – да не говорим.
Последният им наемател е бил бившият общински съветник от ДПС Хасан Палов от Килифарево. Преди него интерес към рибарниците имаше варненската фирма "Динамика-2000". През лятото на 2008 г. в тях трябваше да бъдат вложени 1 милион лева за развъждането на деликатесна и много скъпа френска риба сизем от семейство Пъстървови.
Щяха да се правят каскадни корита с инсталации, в които водата да се пречиства и обогатява с кислород. До тях се планираше да бъде изграден цех за преработка, дълбоко замразяване и пакетиране на рибата.
От "Динамика-2000" искаха да вземат рибарниците чрез замяна със земеделска земя, но Общинският съвет не се съгласи и инвеститорът си отиде. Сега така наречените рибарници излизат на търг с годишна наемна цена от 330 лв.
Повече от 15 години безстопанствен е язовирът в Балван. Той е с площ от малко над 5 декара и се намира в началото на селото, до мелницата. И той е само на книга. Създаден е като рибарник преди повече от 30 години от местната ловна дружинка. До чешмата вдигнали насипна стена, за да се събира вода, и го зарибили.
“Сега стената я няма, а мястото е обрасло в папур, храсти и дървета. През 2012 г. пак щяха да го дават под наем, но решението на съветниците беше върнато от областния управител и прокуратурата”, разказва кметът на Балван Радослав Христов. За този водоем на хартия сега общината иска 170 лева годишен наем.
На 2 юни 2009 г. ОбС във Велико Търново даде съгласието си под наем да бъде отдаден язовир "Даровец" с площ от 59 декара в землището на Килифарево. Искаше го местното сдружение "Даровец", за да развива общественополезни дейности - спорт и туризъм.
В знак на благодарност бившият кмет на Килифарево Стефан Харизанов връчи на 37-те общински съветници почетни членски карти на сдружението, които им позволяваха безплатно да ходят за риба.
"За да вземем язовира под наем, създадохме сдружението. Оказа се обаче, че получихме руина. Трябваше да наемем водолази да изчистят шахтата, в която са хидросъоръженията. Проблеми имаше по стената. Изпускателят се оказа неизправен и само за неговия ремонт ни поискаха 5000 лева. Не ни стигнаха парите да изпълним изискванията, които ни поставиха от Басейнова дирекция и Министерството на околната среда и водите. От общината искаха да почистим 500 метра терен под язовирната стена, но това се оказа невъзможно. Имотите са частни и хората не ни пуснаха да им изсечем дървесината. Държахме язовира две години и се отказахме през 2012 г.", разказа Румен Кукуверов, бивш председател на вече разтуреното дружество "Даровец".
От сдружението са плащали годишно 690 лева, но сега за водоема с все още проблемните си хидросъоръжения се искат 800 лева наем. До язовира се стига по черен трикилометров път през ниви и лозя."Язовир "Даровец" е в лошо експлоатационно състояние." Това е заключението от проверката, направена на водоема от общински служители на 28 май 2014 г. Чиновниците не са могли да установят дали работи основният му изпускател. Вероятно не са успели да го открият.
Преливникът е в лошо състояние - затлачен с блатна растителност и мрежа и не е в състояние да пропуска високите води. Няма водна кула и пасарелка, нито заграждения и предупредителни табели.
За запуснатото и опасно изкуствено езеро в Пчелище наддаването между потенциалните наематели ще започне със стартова цена 1100 лева за година. Язовир “Шабарка” е с площ 46 декара на близо 6 километра по коларски път извън селото. “Водоемът е в лошо експлоатационно състояние”, се посочва в доклада на проверилата го комисия. При огледа не било възможно да се установи има ли изпускател или не. Няма изготвен авариен план и осигуряване, няма заграждения, нито охрана. Кметицата Гица Лазарова няма финансовата възможност да изпълни всички тези предписания.
“Изринах 800 кубика тиня и се отказах”, признава предишният наемател на “Шабарка”. През ноември 2009 г. той е взет под наем от Любен Велчев, който днес е общински съветник от “Новото време”. Договорът му е прекратен през януари 2012 г. От началото на 2009 г. Любен Велчев е наемател и на язовир “Глухчевото” между Къпиново и Миндя. Водоемът е 58 декара и е в землището на ловното стопанство, чийто концесионер за 15 години е Велчев. Проверилата го през тази пролет комисия не констатирала нито едно нарушение. Договорът обаче е изтекъл и язовирът пак е обявен за наем със стартова цена 1900 лв.
