В началото на септември тази година проливни дъждове потопиха под вода Приморско, отнесоха лодки и къщи в рибарското селище в парк „Росенец“ край Бургас.
Автор: Огнян Марков
Три бяха тогава жертвите на водната стихия. Сълзите на хората в региона още не бяха изсъхнали, когато ново бедствие ги връхлетя. На 25 октомври язовирната стена над с. Черни връх се скъса и огромно количество вода за броени минути заля част от пътя Бургас – Средец. Преля и водоемът над село Маринка. Пороят отне един човешки живот в Росен...
От бурята и дъжда нивото на морето се покачи с 60 см и мощни вълни заляха ниските места край Поморие и Несебър. 50 души бяха евакуирани от вилната зона "Черниците" край Бургас, спасени по чудо от удавяне. Откъснато се оказа с. Драчево, тъй като придошлата река, приток на р. Средецка, заля моста – единствената връзка на селото със света.
В Средец няколко улици буквално са разорани от силата на водата, част от асфалтовото покритие е отнесена и са се образували дълбоки дупки. Налице бе и реалната опасност язовирът над града да прелее и да направи бедствието катастрофално.
Ако изключим климатичните промени, които са доста спорни, основните причини за все по-често сполитащите ни наводнения са хаосът в държавните и общинските администрации, липсата на каквато и да е координация и навременна информация, множеството проблемни язовири, непочистените речни корита и масовото изсичане на горите през последните 15 години.
Но главното и същественото е, че няма разработена национална стратегия за предпазване от природните бедствия, осъществявана и контролирана от единен надзор.
Нещата поне от 20 години насам са поставени така, че всяка община трябва да се спасява сама, което поради хроничния финансов недостиг, в болшинството от случаите е невъзможно. Нищо, че според хидролози и метеоролози всеки вложен лев в превантивна дейност спасява разходването на 10 лева след бедствието за ремонт на сгради и пътища.
В България сега има близо 3000 язовира, 20% от които са на възраст над 50 години. Тъй като по-голямата част от тях не се поддържат, то техните стени, преливници и изпускателни съоръжения са силно компрометирани (виж стр. 5). Но не това е единствената причина при силни валежи те да преливат и да наводняват близката и по-далечната околност.
Преди 1989 г. язовирите служеха главно за напояване. В ранна пролет и при настъпването на есента те биваха почти изпразвани по естествен начин. Така при силни валежи (каквито винаги е имало и ще има) големите обеми вода, стичаща се от околните височини, се събираха във водоемите, а не продължаваха по течението на реките във вид на висока приливна вълна. По този начин тези съоръжения имаха и решаваща спасителна роля.
Сега напояване на селскостопанските площи почти няма. Около 300 язовира, основно големите, се стопанисват от предприятието на НЕК „Язовири и каскади“ - 30 на брой, от “Напоителни системи” ЕАД - 169, от някои ВиК дружества – 10, както и от промишлени предприятия. Всички останали са оставени на грижата на общините.
Поддържането на едно такова съоръжение изисква обаче много средства, както и – което е по-важното - наличието на местни специалисти, които да следят състоянието им, да предписват извършването на необходимите ремонти и да контролират тяхното качествено изпълнение.
И едното, и другото обаче в общините липсват. Поради това в масовия случай, за да не тежат като воденични камъни на общинския бюджет и да не носят отговорност, кметовете ги отдават под наем за зарибяване и други дейности.
Арендаторът обаче е заинтересован във водоема, който стопанисва, да има винаги колкото се може повече вода, защото така ще има и повече риба за продан. Въпреки че му е вменено с арендния договор, той няма и никакъв стимул, а и финансовата и техническата възможност да поддържа съоръжението. Кръгът на безотговорността се затваря с това, че общинският контрол или липсва, или е само на хартия. Така вече от спасители, язовирите се превръщат в една от предпоставките за случващите се наводнения.
През 2012 г., след катастрофалното наводнение в с. Бисер, все пак бе направено нещо. Тогава правителството на ГЕРБ взе решение единният технически надзор над всички водоеми в страната да се осъществява от „Язовири и каскади“, респективно от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
Досега обаче няма никакви индикации ведомството да е встъпило в правомощията си на надзорник. Затова след всяко подобно бедствие у нас обикновено остават само купища предписания и щедри обещания, че този път ще се вземат мерки. Които обаче така и никой не изпълнява.
Остават и снимките от бедствията, които илюстрират поразяващата ни безпомощност пред водната стихия. Както надгробните паметници на загиналите.
И така – до следващия път...
