И се загрижи държавата най-после за пенсионерите. Пусна брошура със съвети как да си харчат парите – по посттерминали, с разни дебитни и кредитни карти,
по хотели и ресторанти. Тъй де, те, родните пенсии, само по хотели и кръчми висят. С други думи, някой е усвоил европари по някакъв проект, защото иначе за пенсиите пари няма. Великото увеличение по 3 лв. (2,7%) си е напълно достатъчно за ресторант с пет звезди.
Уморих се да слушам как един работещ храни по няколко пенсионери. И се чудя кой е хранил работещите, докато са учили в средно училище или в университет. Защото на мене ми удържат по 200 лв. приблизително на месец, за да ми дадат, когато му дойде времето, по 11 лева на година. Та с разликата, която е 2270 лева на година, храня и пенсионери, и учащи се.
И ето, че учащите, когато се пенсионирам, ще мрънкат за тия 11 лева на година, ще им се свиди да хранят онези, които са ги хранили, а държавата ще увеличава възрастта, докато вместо пенсия получиш дървено палто и вечен дом.
И ще харчи държавата пари за брошури с безплатни съвети – подигравка с онези, които оцеляват с по 150-200 лева на месец и с тях плащат и ток, и вода, и какво ли още не.
Завиждайте, хора, то и вас ще постигне, нали?!
А иначе за избори има милиони – всяка година, че и по два пъти.
Знаете ли какво би ми се случило, ако два-три дена не отида на работа? Пък ми се иска и на мене да не ходя с месеци, а да вземам депутатска заплата. И ще приемам с радост всякакви брошури.
Живеем в брошурна демокрация. С грижа по проект, по интернет и на хартия. С щастливи прасета, щастливи кокошки и щастливи пенсионери! От Европа – с любов!
