Потомци на бежанци от Казанлък и Айтос се поклониха пред паметника на легендарния хайдутин в родното му село
Автор: Димитър Ошавков Снимка: Николай Русинов
В ранното утро на 20 септември 2014 г. автобус с тракийци от дружество ,,Капитан Петко войвода“ в Казанлък и дружество ,,Петър Киприлов“ в Айтос пресякоха граничната бразда на път за Беломорска Тракия, за да положат венец и се поклонят пред паметника на Капитан Петко войвода в родното му село Доганхисар, намиращо се днес в Гърция.
След кратък престой в Александруполис, където дедите на днешните потомци на тракийци са ходили на пазар, групата преминава през Кавала и пристига в Доганхисар, което днес носи гръцкото име Есими.
Тук, в родното място на Петко Киряков Калоянов, преди десет години е издигнат негов бронзов бюст-паметник. Той е дело на младия скулптор Велин Дечков, изваял най-сполучливо образа на славния тракийски защитник. ,,Поклон, войводо! От признателните тракийци от Казанлък, Айтос, Крън и Енина“. Тези думи на преклонение бяха изписани върху лентата на поднесения от българите венец. Край мемориала се състоя и тържество, посветено на 170-годишнината от рождението на тракийския водач, на което свещеникът от православната църква в Есими отслужи света литургия.
Ветеранът на тракийското движение в Казанлък Костадинка Димитрова – дългогодишен председател на тракийското дружество в града на розите, разказа пред присъстващите за бежанската орисия, сполетяла я в годините на нейното детство, преминало в Беломорска Тракия.
В прочувственото си слово тя отбеляза: „Един народ е с достойнство, когато тачи героите си. Затова тракийци са съхранили трайно в паметта си миналото на своя род.
Личността на Петко войвода днес служи като обединяваща фигура на хора с различни политически и религиозни убеждения.
Какво му дадохме ние, казанлъчани? Една прекрасна съпруга – Радка Кравкова. Дадохме му името на улица и квартал, който с гордост се казва ,,Петко войвода“. Дадохме името му и на тракийското казанлъшко дружество“ – изтъкна още Костадинка Димитрова.
Тракийци бяха приветствани и от кмета на с. Есими. А фолклорна група с ръководител Надежда Димитрова изнесе музикална програма с песни в прослава на Капитан Петко войвода и България. Пред паметника на тази светла личност се изви и кръшно българское хоро.
За много от потомците на тракийски бежанци селищата в Беломорска Тракия – Дедеагач, Кавала, Софлу, Доганхисар, Сачанли, Голям Дервент, Гюмюрджина и др., са родни места на техните предци, които така и не са доживели свободно да се завърнат и да видят отново родното си огнище. Затова е обяснимо и вълнението на сегашните тракийци, когато днес посещават тази свещена, някога българска, земя.
ami i az imah godini na shivot kato kapitan petko vojvoda
v komunistishesko vreme se oshenih za zapadno germanka za da moga legalno da se izsuhlja ot korekomska balgaria . posle njakoi si ot balgaria istoshen i zapaden berlin me polsvali kato primamka s razlishni sluhove okolo mene i kade pomagaha kade kradoha kade klevetiha ne znam toshno no se varnah 1994 godina s psihisheski
problemi koito zaposhnaha ot komunistishresko vreme .i poneshe sam bil vinagi bezpartien balgarin patriot kojto obisha da si otstojava mneniata vazgledite, interesite pred balgari i nebalgari ne znam kogo presledvaha fashista komunista turshina evreina morjaka targoveza amerikaneza anglishanina rusnaka jushnoamerikaneza brasileza ili njakoja druga primamka. i zatova reshih da ne delja horata po partii narodi nazionalnosti religii rasi a na parvo vreme po tova kakvo e tjahnoto mnenie i otnoshenie i dejania sprjamo mene i tova preporashvam na vsishki sanarodnizi koito shivejat v golemite gradove po sveta kadeto sashitelstvat
desetki nazionalnosti ot mnogo religii tova moshe da go shetat i drugi balgarski patriotishni i proletarski partii
