Ако сте киномани, със сигурност сте попадали на такива продукции. Обикновено са американски или някакви съвсем изтрещяни – европейски, които излизат първо и само на видеокасета. Да, де, в последно време – на компактдиск. Обаче между тях и този има доста сериозна разлика.
Онези поне са страшни. Може да са на ръба на панаирджийските страхотии, но все пак плашат. Каквато всъщност е и тяхната идея, защото са продукции в жанра „хорър”, тоест „филм на ужасите”.
Нямам представа като какво са замисляли авторите „Вила Роза”, може би са имали амбиция да му лепнат етикети „трилър, мистерия, ужаси”. Съществува точно такава категория, но родната продукция е много далеч от нея. Много.
След като много пъти съвсем добронамерено се опитах да настръхна с косъмчета по тила от неговите сцени, се почувствах много тъпо и реших да се държа по единствено възможния начин – да го довърша от (все някакъв, макар и вече приключил с омерзение) интерес. Интересният сюжет на кърваво убийство през 80-те години в закътана хижа в Еленския Балкан, почиващо на исторически факти от тогавашно криминално разследване, е поверен на може би най-неподходящите артисти в момента у нас.
Явно заради техния статут на мегазвезди (знаете колко жалко звучи това в сегашното българско кино). Аз подозирам, че са ги избирали и с кастинг за най-хубаво шепнене. Защото двама от главните герои (те са общо петима, без да броим смехотворните появи на древното зло в ролята на вълк с кръвясали като на алкохолик очи) са републикански шампиони по екранно шепнене.
Красивата Елена Петрова и наистина симпатичният Калин Врачански. И докато в преливащи от битова трагика опуси като „Стъклен дом” това все пак им отива, във филм на ужасите, уверявам ви, е рязко нелепо.
О, нека не забравя, че както в 90% от родните филми, ако не напрегнете почти до кървене ушите си, от звука не се разбира нищо. Просто нищо. Ни говор, ни звукови ефекти.
Явно тази традиция от миналото е добре запазена и в наши дни. За сметка на това музиката гърми като батарея гаубици и ако сте задрямали благо от напрегнатото развитие на ужасиите от екрана, като нищо може да ви докара заекване от уплаха.
Пламен Манасиев (в ролята на хижаря) наистина се опитва да направи роля. В първите десетина минути от филма, след което просто се предава и става част от общия хор на шепнещите.
Може би не шепне само „чужденецът” от повествованието. Толкова нелепо поставен, уж американец-фотограф на свободна практика, дошъл у нас да снима горските птици.
Това звучи толкова правдоподобно през 80- те години на миналия век, по време на зрелия социализъм, колкото тогава беше възможно да изкрещиш в центъра на града „Долу БКП!” без никакви последствия. Дейвид Чокачи от „Спасители на плажа”, дами и господа! С ухиленката си, руса, калифорнийска физиономия. Съзвучно с американския гост, повече от половината филм е на английски, с български субтитри, толкова нелепо звучащо, че трябва да положите огромни усилия да не спрете филма още първия път.
Изпълнени с много свежа забава са опитите на Калин Врачански да изиграе обладан внезапно от древно и необяснимо зло. Очите му стават червени като светофари, физиономията се разкривява, за да изглежда обладана, но не би.
Също толкова забавни са и опитите на Елена Петрова да изиграе силно уплашена, дори вцепенена от ужас. За подобната „игра” на екранната съпруга на Врачански по-добре изобщо да не започвам. Добре, де, казва се Лидия Инджова.
Дори вълкът, изобразяващ (колко оригинално!) Злото, въпреки будещата си доверие паст, изпълнена със зъби като тесли и фарово-сигнално жълто-червените си очи, повече прилича на немската овчарка на един приятел, която е толкова възпитана и добричка, че се стряска от уличните котки.
Възможно е гореспоменатите актьори да са много добри на сцена, признавам, че не съм ги гледал, но за филм на ужасите родно производство определено не стават.
Но като цяло „Вила Роза” е нещо, което много трудно може да бъде харесано от любителите на въпросния жанр. Защото е недомислена, недоправена и недоизиграна боза. За капак – продължаваща два часа и две минути. Двучасова досада в Еленския Балкан. Нищо повече.
