Времето най-после е наше – на истинските родолюбци!

Автор: Стефан Солаков

Изминаха 25 години от началото на така наречените демократични промени у нас. Четвърт век изтърпяхме безумни управленчески движения и пълен хаос в непоносимо обеднялата и обезверена България. Повече от два милиона наши съотечественици не издържаха и избягаха от държавата с надеждата да оцелеят заедно със своите семейства.
Интересна ще бъде равносметката на този позорен период
от нашата история. След броени дни ще станем свидетели на невероятни коментари от страна на „героите“ на този престъпен преход, много от които все още не са в затвора и продължават да промиват мозъците на измамените българи.

Случайно или не, тази знакова годишнина съвпада с родилните мъки на поредното българско правителство. Замирише ли на власт, „старите муцуни“ на прехода започват да кръжат като гладни акули, надушили поредната порция кръв, изтичаща от смъртно ранената снага на Отечеството.
Напразни са очакванията на нашето общество за нови личности, които поне от кумова срама да изчистят калта от физиономията на досегашната българска политика.

Внушителният пробив на Патриотичния фронт в зоната на законодателната власт беше посрещнат със скърцане на зъби от страна на предишния политически елит. Червените принцове от „Позитано“ 20 с безсилна злоба се оплакаха, че част от техния, иначе железен, електорат се е прехвърлил в лагера на родолюбците.
„Сините талибани“, ръководени задкулисно от Иван Костов и зомбираната му свита от майстори на разбойническата приватизация, посрещнаха със залпов огън появата на патриотите в новия български парламент. Веднага бе извадена секирата за съсичане на безсмъртните „ченгета“, които очевидно се присънват всяка божа нощ на Драгалевския крадец и на неговата бандитска компания.

Вездесъщата ДС е най-големият кошмар на мошениците, ограбили България и разбили съзнателно службите, създадени да преследват и наказват престъпници като тях.
Сега, когато най-после замириса на възмездие, а активистите на Патриотичния фронт се заканиха да разкрият публично задкулисните „спатии“ на целия разбойнически преход, в информационното пространство бяха изстреляни старателно подготвените за тази цел медийни провокатори, подходящо финансирани и обучени да очернят всичко живо, което настоява за независима и просперираща България.

Лешояди като Антон Тодоров и група политически мародери полагат неимоверни усилия, за да убедят българската общественост за „опасното“ явление, наречено „Патриотичен фронт“.
Син на старозагорски престъпник, лежал в затвора за убийство, Антон Тодоров е известен още като неуспешен кандидат за служител в тайните органи на разузнаването, отхвърлен като психически неуравновесен не от някой друг, а лично от „своите“, т. е. от синьото управление на България под диктата на Иван Костов.

Озлобен от публичното му обявяване за некадърник и най-вече за патологичен доносник, този комичен образ на българския преход очевидно добре приляга на програмните продуценти в телевизиите, работещи предимно с политически поръчки.
Особено сутрин, когато хитлеровските мустачки на Антон Тодоров придават допълнително зловещ характер на садистичните коментари по адрес на родолюбците в новия парламент.
Целта очевидно е да се разубедят онези, които не са лишени от здрав политически разум и добре разбират, че без Патриотичния фронт ще бъде изключително трудно да се състави едно националноотговорно правителство. Което още с първите си административни действия ще постави твърдо въпроса за наказанието на онези политици, загробили България в блатото на икономическия и социален хаос.

Спечелилата последните избори политическа партия ГЕРБ сега е изправена пред историческо решение. Дали ще тръгне наистина по обещания път към европейските стандарти, или ще остане в плен на ретроградните конспиратори от бандата на Мавъра от Драгалевци.
Още по-сложен ще бъде тестът, свързан с двете турски партии, които имитират взаимна вражда, но на практика се опитват да участват активно в управлението на България. За последните 25 години станахме свидетели на безбройните им посегателства срещу националната сигурност и на откровени провокации по адрес на прословутата нашенска търпимост спрямо различните етнически групи в страната.

Присъствието на патриотите в бъдещото правителство ще бъде онзи задължителен коректив, който определя едно наистина отговорно държавно ръководство и не допуска чуждите агентури да провалят националното извисяване на българския народ.
Нашите сънародници, които гласуваха доверие на Патриотичния фронт и го изпратиха в парламента като необходимия страж на държавния суверенитет, имат неотменимото право да контролират своите избраници и да изискват от тях изпълнение на предизборните обещания.

Едновременно с това те трябва да са наясно, че промяната на досегашната престъпна политика, упражнявана от десетината правителства на разбойническия преход, няма да е лесна задача. Реформите очевидно ще се движат на приливи и отливи, но само истинските държавници могат да гарантират техния окончателен успех.
Сега не е време за прибързани обвинения относно евентуални компромиси в името на крайната победа.

Ако Патриотичният фронт успее да пласира основните изисквания на своите програми за спасяване на Отечеството, това няма да бъде временно постижение, а изключително важно проникване в центъра на държавната власт. Там, където се коват истинските съдбини на България и където само родолюбците могат да гарантират нейното измъкване от сегашния политически и икономически батак.

Навремето на мода беше песента за края на „червените“ 45 години. Сега е моментът да обявим провала на последните 25 години и да призовем всички българи да не чакат с десетилетия неотложните промени, които най-после ще ни поведат нагоре към дългоочакваните успехи на България.
Точно днес времето е наше – на твърдо решените българи, готови на всичко за победата на родолюбивия девиз „България преди всичко“!

В категории: Коментари , Горещи новини