КТБ се оказа по-неспасяемо катастрофирала и от „Титаник“


КТБ се оказа по-неспасяемо катастрофирала и от „Титаник“
Бившият главен ревизор на Централната банка Кольо Парамов е категоричен, че не е осъществяван абсолютно никакъв надзор от страна на БНБ
24 Октомври 2014, Петък


Никой не знае кога ще започне изплащането на обезпечените суми от депозитите, тъй като във Фонда за гарантиране на влоговете няма толкова пари

Автор: Ани Александрова

Корпоративна търговска банка (КТБ) се оказа много по-скъпа на клиентите си, отколкото те на нея – обратно на рекламното й послание „Клиентите ни са скъпи”. Спорът за цената тепърва предстои, доколкото още не е ясно как ще се процедира с потъналия трезор, влачен към дъното от тежестта на едни липсващи 4,222 млрд. лева  – дали според закона, или според политическата целесъобразност.

Това са първите изводи от данните, които могат да се прочетат в документа на БНБ, отразяващ в резюме мнението на нейния управителен съвет за съдържанието на доклада за състоянието на КТБ, представен на 20 октомври от одиторските фирми „Ърнст енд Янг одит“ ООД, „Делойт България“ ООД и „АФА“ ООД. Невероятно, но факт - загубите на КТБ в момента са 700% от нейния собствен капитал, който към 30 юни 2013 г. е бил 560 274 лева.

Както се вижда, има поне 700 повода банкери (включително цялото ръководство на централната ни банка), клиенти, (сред които и големи държавни институции, крупни фирми и партии), ДАНС и финансовото разузнаване да пият по една студена вода. Може и от Женевското езеро, на чийто бряг фамилията на Цветан Василев има палат за 2 млн. евро – все е вода…

И докато за клиентите на КТБ студената бистра течност ще е просто предястие към голямото чакане да получат гарантираната от закона част от парите си, то проспалите сблъсъка на титанично подкрепяната от държавата КТБ с нечия алчност и безстопанственост би трябвало да пият своята студена вода преди и по време на разпити в съответните органи. Там, където ще обяснят защо е липсвал надзора на БНБ над КТБ, кои са силите свише, които са покровителствали банката и какъв е приносът им за нейното ограбване, сам ли е мажориталният собственик Цветан Василев в този колосален грабеж, или е сред неговите жертви, както и къде са парите или поне част от тях.

Извинете за прогнозата, но на последния въпрос надали ще се чуе достатъчно изчерпателен и достоверно звучащ отговор. Не за друго, а защото с 4,222 млрд лева може да се разврати и развали цяла държава – не само една банкова управа или една партия, или един или всичките надзорни органи, или един или много депутати и т.н. Както е известно, отскоро в публичното пространство се носи крилатата фраза, че КТБ е загробена от Коалиция ППП, което се тълкува като Пеевски, Прокуратура, Прокопиев.
Надали ще е само това. По-скоро ще е точно като с всеки айсберг, не само с този, който е потопил българския банков „Титаник” – видимата част е най-много 1/3 от цялото…

Все в този ред на мисли, що се отнася до пътя от престъпление към наказание, по него вече вървят неколцина знакови за КТБ люде. Мажоритарният собственик Цветан Василев е задържан в Сърбия и може би ще бъде предаден на българското правосъдие (ако не го сполети внезапно и трагично събитие, за страховете си от което отдавна споделя);
подуправителят на БНБ и шеф на управление „Банков надзор” Цветан Гунев е подследствен; на 23 октомври в столичното следствие бе привикана и съпругата на банкера Антоанета Василева, която е собственик на имота край Женевското езеро и притежател – заедно с Цветан Василев – на обвинение за пране на пари.

Мнозина, включително лидери на партии и видни финансисти, смятат че към този списък рано или късно ще бъде прибавен и сегашният управител на БНБ Иван Искров. Който, между другото, след огласяването на доклада на одиторите първо го скри, а после за пореден път прехвърли топката в полето на политиците: щял да каже на новото Народно събрание каквото има за казване, а пък те да решат дали ще спасяват КТБ, или ще бягат по тъчовете, докато вложителите пият по една… вече знаете каква вода.

На банкерите всичко е ясно – да влезе покойникът

Безумие е да се опитва някой да съживи КТБ, защото той трябва да внесе 4-5 млрд. лв. като наличност, което означава все едно от всеки работещ да се вземат по 2 хил. лв. Това е като да се пълни каца без дъно, коментира в национален ефир банкерът Левон Хампарцумян, председател на Асоциацията на банките и главен изпълнителен директор на Уникредит Булбанк. Според него най-логичният изход от ситуацията е обявяване на КТБ в несъстоятелност, което нямало да разклати иначе стабилната банкова система. Банкерът посъветва правителството да не се меси в този казус, който, по мнението му, е от компетенциите на БНБ и колегиално отказа да коментира бездействието на банковия надзор и действията на Централната банка по скандала.

Шефката на ДСК Виолина Маринова, която е и заместник-председател на банковата асоциация, не употреби думата „безумие”, но иначе демонстрира единодушие с Хампарцумян. Тя също смята, че едва ли ще се намери кой да плати тези 4,2 млрд. лева или повече, за да тръгне да оздравява КТБ.
Банкерката допълни, че не може да си представи такава ситуация в друга банка. Освен това тя припомни, че от години е в ръководството на Асоциацията на банките в България и дори не е чувала за такива практики, при които се отпускат кредити при нищожно обезпечение. Според доклада на одиторите тежкото състояние на КТБ се дължи основно на предоставените 82 кредита с коефициент на покритие от едва 13 на сто.

Виолина Маринова не скри скептицизма си за евентуалното събиране на тези кредити по съдебен ред. Тя също препоръча обезпечената от държавата част от влоговете да бъде единствено и само от Фонда за гарантиране на влоговете, който вероятно ще потърси недостигащата сума чрез емитиране на дълг или увеличаване на вноските, които банките правят в него. При такова развитие на нещата банкерката прогнозира повишаване на лихвите по кредитите в цялата банкова система.

Важно е да се знае, че в момента във Фонда има натрупани около 2,1 млрд. лв., а за изплащане на гарантираните депозити в КТБ са нужни около 3,5 млрд лева. Финансистът и бивш зам.-министър на финансите Любомир Дацов е на мнение, че след обявяването на данните от одита на КТБ вече няма друг вариант за банката, освен обявяването на фалит.
„Като че ли нещата са предизвестени вече. Очаквахме, че тези лоши кредити ще бъдат в рамките на милиард – милиард и половина, което правеше възможно да има интерес от външен инвеститор за оздравяване на банката.

При такава сума – 4,2 милиарда - мисля, че е безсмислено да се правят спекулации, че тя ще бъде оздравена. Мисля, че ще се върви по стандартния ред, предвиден от закона", коментира още той по БНР. По думите му, няма как да бъде изплатен целия размер на влоговете в банката, ако се обяви КТБ в ликвидация, но в същото време никой не трябва да се съмнява, че гарантираните депозити ще бъдат изплатени.
За Христо Михайловски от Агенцията за кредитен рейтинг звучи невероятно, че обезпечението на кредитите, отпускани от КТБ, е около 13 процента, а лошите кредити, според одиторите, са цели 80 процента.

„Ако това е истинското състояние и цифрите са верни, то просто няма банка и няма какво да се спасява. Остава да предадем на историята мощите и да започнем да търсим какво е това безумно престъпления, което е довело 80% от субстанцията на една банка да изчезне“, коментира в четвъртък и финансистът Емил Хърсев. Той протестира срещу това, че УС на БНБ не е предоставил целия доклад на одиторите и изрази надежда, че става дума за недоразумение и ще видим наистина доклад, а не просто извадки от нещо.

Изключително остър към реакцията на БНБ бе бившият главен ревизор на Централната банка Кольо Парамов. Той нарече доклада за КТБ „уникален автогол на Иван Искров" и отсече за дупката в банката: „Това означава, че не е имало абсолютно никакъв надзор на БНБ". Според него Искров се обръща към парламента за помощ, за да прехвърли отговорността.
„Изводът от работата на надзора с КТБ е, че той е такъв във всички други банки", възмути се Парамов.

Към общото мнение, че държавата не бива да се намесва, се присъедини и бившият шеф на Сметната палата Валери Димитров. Пред Нова тв той бе категоричен, че дупката във Фонда за гарантиране на влоговете в банките трябва да бъде запълнена от самите банки. Димитров подчерта, че подобен ход би бил в интерес на самите финансови институции, защото в противен случай ще се намери кой да започне да ги отстрелва една след друга, което би било фатално за системата.

На ход е Народното събрание, както и протестиращите

В съобщението си за доклада на одиторите УС на БНБ изтъква, че ръководството на КТБ не се е придържало към разумни и консервативни банкови практики, а в дейността на банката се наблюдават необичайни за банковата система порочни бизнес практики, които са извършвани чрез сложни операции, целящи прикриване на същността на сделки и трансакции.

БНБ оправдава слепотата на собствения си банков надзор над КТБ с тезата, че представяните от ръководството на КТБ преди нейното поставяне под специален надзор финансови и надзорни отчети пред управление „Банков надзор“ на БНБ са били недостоверни и подвеждащи.
И – както може да се очаква – поради тези и много други причини БНБ изпраща докладите на одиторите на вниманието на Софийска градска прокуратура.

„Други решения, сред които преструктуриране и/или оздравяване на КТБ, са възможни, ако Народното събрание в рамките на законодателните си правомощия намери за уместно и своевременно приеме изменения и допълнения на действащото законодателство, включително и по отношение на ресурсното обезпечаване”, пише още в съобщението на УС на БНБ.

Толкова на този етап. Редно е да припомним, че австрийският фонд ЕПИК, който представлява Оманския фонд – втори по размер на капитала акционер в КТБ – обяви официално, че се разграничава от Цветан Василев и фирмата му „Бромак”, както и от изявленията на банкера за състоянието на банката и причините за кризата в нея.  ЕПИК продължава да настоява за разговори с ръководството на БНБ по въпроса за евентуалното оздравяване на КТБ. Или поне настояваше преди да бъдат огласени тези 4,222 млрд лева.

Със сигурност може да се прогнозира, че вложителите в КТБ няма да получат своите влогове в пълен размер, но след още чакане ще започне изплащането на гарантираните от закона 100 000 евро. Независимо от настояването на Европейската комисия изплащането да започне незабавно, реалистичният срок е някъде преди Коледа. И то при наличието на политическа воля в управляващите и намиране на начин Фондът за гарантиране на депозитите да набере липсващите за момента около 1,4 млрд лева – било чрез емитиране на дълг или чрез увеличаване на вноските, които правят в него търговските банки.
Дали ще има още протести на вложители? Да, ще има!

Ще доведат ли до промяна в ситуацията? Не, няма!
Как ще се държи държавата? Коя държава как ще се държи – тази, която покровителстваше Цветан Василев; тази която проспа кризата в банката и позволи тя да се разрази като истинско цунами; или някоя трета, в която законите се изпълняват такива, каквито са и за каквато настояват от Брюксел?
Българската държава не е Отец, Син и Дух, а по-скоро Отсъствие, Самовлюбеност и Демагогия. Ще разберем какво ще се случи, след като отмине…


Виолина Маринова е скептична, че безотговорно раздадените от КТБ лоши кредити може да се съберат по съдебен ред

В категории: Горещи новини

1
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
1
Ники
27.10.2014 14:51:15
0
0
А какъв ли одит е правен от БНБ на ДСК ? ;)
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки