Комисията за досиетата – Партийна инквизиция и агентура на Анкара

Автор: Велизар Енчев

По повод излезлия позорен списък на Комисията по досиетата,  обявяваща депутати с принадлежност към тайните служби преди 1989 г., желая да заявя следното:
Една от законодателните ми инициативи като депутат от Патриотичния фронт ще бъде ревизия на Закона за досиетата. Ревизия, която да постави ясна разграничителна линия между служителите на балканското разузнаване и политическата полиция, между доносниците и офицерите от цивилното и военното разузнаване, работили на територията на Македония, Сърбия, Турция, Гърция и други важни за националната ни сигурност страни, най-вече в Близкия изток.

В случая имам моралното право да направя това, защото съм първият офицер от външното разузнаване, публикувал в книга и компактдиск пълното си работно дело в НРС (1986 - 1996 г.).
В излязлата наскоро книга „Аз бях в разузнаването“ съм представил на публиката извършеното от мен в бивша Югославия и на първо място работата ми по интернационализирането на въпроса за правата на българите в Сърбия и Македония, които и днес са жертва на системна асимилация и дискриминация.

Като офицер в югославския отдел на разузнаването участвах в създаването и международното утвърждаване на български организации в Македония и Сърбия, поради което не само нямам чувство на вина, приписвана ми от Комисията по досиетата, но и ще поискам законова реабилитация за всички оклеветени служители на разузнаването.
Възнамерявам да предложа закриване на Комисията по досиетата и прехвърляне на нейната работа към НРС, служба „Военна информация“ и ДАНС, като по този начин годишно от държавния бюджет ще се спестят 4 млн. лева.

Подобна промяна на закона ще предотврати и свободния достъп до информационните масиви на балканското ни разузнаване, от които вече се възползваха посолства на съседни страни, за да получат информация както за методите на работа на НРС и служба „Военна информация“ на Балканите, така и за установяване на наши секретни сътрудници в съответните държави.
На това престъпление към държавността ще се сложи край и като народен представител няма да направя компромиси с националните интереси, независимо дали това се харесва на ДПС, ГЕРБ, БСП и Реформаторския блок.

Един от мотивите за закриване на комисията е, че тя се изроди в инквизиция, чиито решения не могат да се обжалват. Възползвайки се от порочния закон, комисията вменява колективна вина на всички работили в Държавна сигурност (ДС) и Разузнавателното управление на Министерството на народната отбрата (РУМНО), без да прави разграничение между достойните и недостойните.

Не може бивш милиционер в град Толбухин и червен приватизатор от Добрич, какъвто е председателят на комисията Евтим Костадинов, да раздава морални оценки за офицери от разузнаването и контраразузнаването и да се държи като последна инстанция.
Не може комисията да е съставена само от представители на ДПС, БСП, ГЕРБ и СДС, които в последните шест години я превърнаха в  партиен орган за селективно опозоряване.

Да не пропусна и друга пробойна в Комисията за досиетата - в такава важна за националната сигурност структура не могат да работят хора с двойно гражданство. Визирам двамата представители на ДПС – Айруш Ибрахим Хаджи - зам.-председател на комисията, и Орхан Ахмедов Исмаилов, както и административни служители в комисията, имащи два паспорта.

Тези персони на Турция ли служат или на България? А и каква е гаранцията, че не изнасят документи от архива за другата си родина?
И нека „демократите“ не ме убеждават, че разсекретените документи вече не били секретни. Напротив – вижте само една моя шифрограма от 1990 г., в която е отбелязан часът и минутата на изпращането й от посолството в Белград и ще разберете за какво става дума.

Това не е пропуск в Закона за досиетата, а престъпление. Защото, сравнявайки разсекретената шифрограма със записания от сръбското контраразузнаване радиотрафик на резидентурата ни в Белград, сърбите вече са разбили шифъра на разузнаването ни и са установили нашите връзки в Югославия.
А каква ли е съдбата на сътрудниците ни в Близкия изток, след като отвориха досиетата на офицерите от арабския отдел на НРС?

Понеже съм чужд на общите приказки и неясните послания, думите ми са адресирани и към бившия председател на Комисията по досиетата Методи Андреев и ген. Атанас Атанасов – депутати от Реформаторския блок, яростни критици на т.нар. ченгета.
Бих искал да ги уведомя, че ще се противопоставя на всеки опит от тяхна страна за генерално заклеймяване на работилите в разузнаването и контраразузнаването хора, които са бранили държавните интереси.

Също така смятам, че в преработения Закон за досиетата на проверка трябва да подлежат работилите в съдебната система на НРБ (на първо място съдиите и прокурорите) и служителите на Министерство на отбраната, МВР и Народната милиция преди 1989 г.  
В края на краищата по каква логика ще проверяваме „чистото минало“ на работилите в тайните служби, а ще прескачаме кадрите на МВР, МНО и съдебните институции в старата държава?

Военните и милиционерите не служеха ли на тоталитарната държава, на която служеха и анатемосваните сега ченгета? Съдиите и прокурорите на НРБ не съдеха ли по законите на същата лоша държава, не произнасяха ли точно те политически присъди, които пълнеха лагери и затвори?
След като 25 години след промените продължава ловът на вещици, питам антикомуниста Атанасов: с какво аз съм по-черен от теб, който си бил  прокурор в НРБ?

С какво партийната секретарка на Плевенския общински съвет Цецка Цачева и младият комунист в Академията на МВР Бойко Борисов са по-достойни от моя милост? С какви очи президентът вади очите на ченгетата, след като документи сочат, че е висш номенклатурен комунист във ВМЕИ „Ленин“?
Плевнелиев укри това и гузно продължава да мълчи за кървавочервеното си досие. В него най-мрачната страница е тази, в която четем, че спира академичното развитие на учен заради „лош класов произход“. Това не е ли върховна мерзост, заслужаваща публично осъждане и незабавна оставка?

Ако всички тези си вярват, че ще сведа глава и ще търпя парламентарните им тиради срещу офицерите от разузнаването, много, много грешат. Не само че няма да ги търпя, но незабавно ще им отговоря и ще поискам да последват моя пример и напишат мемоари със CD-досието им, озаглавени „Аз бях прокурор в Перник“ и „Аз бях партийна секретарка в Плевен“.
Нека тогава сравним с документи какво е правил офицер от разузнаването в Югославия, какви ги е вършил младши прокурор в Перник и какви са заслугите на партийна секретарка от Плевен. И кой всъщност е преследвал инакомислещи и съсипвал човешки съдби преди 1989-а?

При изработването на новия закон ще поискам ревизия на решение на Комисията по досиетата от 2011 г., укрила работата на тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов в Седмо главно управление на ДС. Това бе погазване на закона и отвратителна демонстрация на двойни стандарти както от комисията „Костадинов“, така и от самия Цветанов, използвал служебното си положение в лична корист.

Възнамерявам новият закон да предвижда създаване на Обществен съвет за оценяване работата на всеки, чието досие е отворено. Ползвайки опита в други страни, в Съвета трябва да влязат авторитетни личности, които да дават оценка за работата на „осветените“ от комисията. За да знаем кой какво е вършил, кой е бил почтен и кой непочтен. Защото в правото и в живота няма и не може да има колективна вина.

Давам си сметка, че това не е най-важният закон в новия парламент. Заета с оцеляването си, нацията повече се интересува от цената на тока, наистина ли трябва да се повишава и кои са отговорните за източване на енергетиката, а не от скелетите в гардероба на прехода.
Но справедливостта за балканското и арабското разузнаване на България повече не може да чака.

Анализирай това
В края на краищата по каква логика ще проверяваме „чистото минало“ на работилите в тайните служби, а ще прескачаме кадрите на МВР, МНО и съдебните институции в старата държава?
Военните и милиционерите не служеха ли на тоталитарната държава, на която служеха и анатемосваните сега ченгета? Съдиите и прокурорите на НРБ не съдеха ли по законите на същата лоша държава, не произнасяха ли точно те политически присъди, които пълнеха лагери и затвори?

В категории: Анализи , Горещи новини