Малките летящи мишки се оказват много полезни – хранят се с вредни насекоми и опрашват някои растения
Автор: Огнян Марков
От 30 септември до 17 октомври България отбеляза за осемнадесети път Нощта на прилепите. Инициативата за първи път е реализирана през 1990 г. във Франция и Полша. Тази година Европейската нощ на прилепите се организира в повече от 30 държави, сред които и България. С това вече тя се превръща в традиционна световна проява, която цели да запознае повече хора с уникалния начин на живот и голямата значимост за екоравновесието на едни от най-интересните животни на планетата.
У нас традиционно събитието се отбелязва в Пловдив, Бургас, Русе, Стара Загора, Враца и Поморие. Организатори в различните градове са Федерацията на природозащитните сдружения „Зелени Балкани“, други неправителствени организации, музеи, спелеоклубове и паркови дирекции.
В чест на крилатите бозайници на 30 септември в Пловдив бе организирано прилепно артателие, в което малки и големи творци рисуваха и изработваха маски на прилепи. Посетителите имаха възможност да научат повече за живота на летящите мишки от поставените информационни постери. А по-малките се редяха на опашка, за да почувстват тръпката на учените, които влизат в пещерите с въжета, за да изследват първообразите на легендарния Батман.
На 4 октомври в Стара Загора прилепката Габи полетя на свобода. Тя бе приета в Спасителния център за диви животни на „Зелени Балкани“ в града, който е единствен у нас. Габи е била намерена неподвижна на пода в частен дом, най-вероятно в резултат на рязкото застудяване около тази дата. След няколко дни на общоукрепваща терапия – външно и вътрешно обезпаразитяване, приемане на минерали и витамини и значително количество брашнени червеи, тя разтвори успешно криле точно в Нощта на прилепите.
Това лято бе направена и уникална операция за зашиване крилото на друга прилепка, кръстена Шая, която имала лошия късмет да попадне в лапите на котка. След лечението и захранването й тежащата само 6 грама красавица също вече е върната в естествената си среда.
Във Враца, за да бъде празникът и познавателен, и весел, на 7 октомври за децата бе разчистен терен за рисуване върху асфалт, кът за поставяне на прилепни татуировки с къна, изработка на прилепни „амулети” и оригами. Проведоха се и уроци по „прилепна гимнастика“.
На следващия ден в София бяха организирани прожекции на филми за прилепите, научнопопулярни презентации, представящи малките летящи бозайници и ползата им за екоравновесието, артработилници за деца и възрастни, изследователски игри.
Особено колоритно бе отбелязването на Нощта на прилепите в Бургас, където на едно дърво пред Морското казино представители на пещерния клуб „Непиаст“ от морския град демонстрираха пред любопитните техники за спускане и изкачване на вертикални пещери, в които се изучават хвъркатите бозайници. По-късно пред любителите на малките, полезни и неразгадани досега изцяло от орнитологията животинки беседа изнесе Станимира Делева - един от младите експерти по проучването на прилепите в България.
Децата пък се тълпяха около масите на работилниците за изработка на прилепни маски, оригами и рисунки и се надпреварваха да се снимат с огромни лилави прилепови крила.
В Русе събитието бе отбелязано на 17 октомври в новия „Екомузей с аквариум“. Там бе изнесен открит урок по връзване на възли и начини за осигуряване при работа с въже. Интерес предизвика и презентация за биологията на прилепите, след която бе прожектиран филмът „На гости в мрака”, съпроводен от лекция за видовете прилепи, обитаващи пещерата „Орлова чука”.
Само факти
В света има над 1100 вида прилепи и това е най-разнообразната група бозайници. Те обитават всички континенти с изключение на Антарктида. Любопитното за тях е, че съществуват вече повече от 55 милиона години, докато по последни данни човекът се е появил на Земята преди 50 000 години.
Те не са слепи, повечето виждат в сумрак по-добре дори от нас. Спят зимен сън, като изпадат в т.нар. хибернация. Температурата на тялото им спада и те увисват неподвижни на крачетата си.
Прилепите раждат по едно, рядко 2 малки, само веднъж в годината. Това ги прави много уязвими като видове. Хранят се с насекоми, плодове и растения. Една колония от 300 прилепа за едно лято унищожава поне 20 000 комара, бръмбари, пеперуди и други насекоми, считани за вредители.
Хвъркатите бозайници не са опасни. Те не нападат без причина. Ако обаче биват хванати от някого с ръка, могат да го ухапят от страх или в опит да се освободят.
Според националното законодателство прилепите у нас са защитен вид и е забранено тяхното убиване, улавяне, притежаване и обезпокояване.
