Мисълта, че историята е фенер, който хората си слагат да им свети отзад, се приписва на китайския мъдрец и стратег Конфуций (Кон Фу Тзи). След като твърдим, че сме „мъдър и древен народ”, би трябвало да знаем този постулат, още повече, че едната жилка на народа ни (уж) идва от тази част на Азия.
Откакто съм станал съзнателен човек, не съм видял сънародниците ми да се вслушват в нея и да са си взели каквито и да било поуки. Въпреки хубавите и много лоши исторически истини, които са ни се случили, имам натрапчивото чувство, че паметта у нас е тотално изтрита, изчезнала безвъзвратно и сме зациклили в един и същ момент от хронологията на планетата Земя.
Все едно и също.
Не че доброто ни съществуване е продължавало чак толкоз дълго и безметежно (моля ви, не плюйте по мен, а четете българската история), но след всеки такъв благоприятен период следват страшни глупости, полусляпо лутане и връщане пак в основната точка. На лошото. Текуща справка – периодът от 10 ноември 1989 година до 17 октомври 2014). Потвърждение – всяка криза през няколко десетилетия назад, довела до национални катастрофи, срам и унижение. Въпреки че над върховния законодателен орган стои мъдрият надпис „Съединението прави силата”.
Междувременно това, векове преди сградата на жълтите павета, се приписва на кан Кубрат. Онзи навъсен и достоен мъж със снопа пръчки, сещате се.
В социална интернет мрежа съществува такава група. Нарича се „Спомени от Народната република”. В нея участват българи от всякаква възраст, род, пол и занятие.
Ако си дадете труд да й обърнете внимание, сигурно ще се впечатлите колко млади (между 15-17 и 30- годишни) българи й се радват от сърце и в несвяст пускат в обръщение снимките, поместени там.
Те са изключително и само от „светлото минало” (спомени, а?), когато всичко беше адски евтино и ходехме на лагери – тези от морето – на планина, казармено, в училищни стаи, а тези от планината – на лагери в училища по морето, пак с легла в тамошните училища.
Има още много – за бензиностанциите на единствената петролна компания в страната, 40 стотинки литър бензин, ДетМаг, Руската книжарница и още, и още...
Не се подлъгвайте! Фенове на тази страница са далеч не само мумии от соца, а и активни съвременници. Които живеят тук, сега, радват се на идеята за пазарна икономика и капитализъм, като основа на конкуренцията, изграждаща човешкия прогрес. Но сладкото минало, някак си, още им е присърце. Даже направо си скърбят по него. Забравяйки че е абсолютно невъзможно днешният ни ден да бъде сравняван с тези извехтели фотографии. Кой е виновен за това е тема на друга приказка.
Дали „другарите”, измислили нашето „сега”, когато са усетили, че безметежният период изчезва заради краденето на чужди пари и (умишлени?) заеми от чужди организации и финансови клубове или тези, поставени пак от тях, за да продължат своето добруване, без значение кой ще го осигурява. Така де, в случая вие – плащащите данъци на България.
„Спомените топлят”, твърдеше преди десет и повече години президентът на родната ни футболна федерация. Беше рекламно лице на фирма, произвеждаща отоплителни печки и радиатори. Правилно се сещате, той е един от героите на „невероятното българско лято в Америка”, на Световното първенство по футбол през 1994 година.
Спомените топлят както него (той си е добре, не го мислете, няма грижа за новия отоплителен сезон), така и ентусиастите, все още гледащи и вълнуващи се от българските славни майстори на топката.
Всяка конвулсия на националния ни отбор започва с коментар „Ето го часът на истината, да видим сега на какво са способни четвъртите в света!” Последствията са ви печално познати. Върнете се към началото на тази поредица от букви и мисълта на китаеца. След това изпаднете в сладки спомени кога бяхме „четвъртите в света”. Преди 20 години. А кога сме отстранявали известен клубен футболен отбор. Преди 10. Преди 30. Преди 40. Спомени. Спомени...
И важно е не да ни се случи нещо ново, обмислено и съградено с цялата енергия на всички нас заедно, а след поредното поражение да говорим пак за топлещия ни спомен.
Не искам и да мисля, че след още две-три десетилетки децата ни също ще се радват само и единствено на спомени. Всъщност има и такава песен. Тя се нарича „Бургаски вечери”, но нейният рефрен е отекнал много дълбоко и вече отдавна е част от съвременната народопсихология на българина. В него се пее „Спомени, спомени идват, отлитат”. Историята обаче според онзи умен мъж Конфуций...
Ние така си живеем. Спомени, спомени... А на умните и историята – майната им.
