Археолози разкриват тайните на „Добруджанския Помпей”

Автор: Пламен Николов

Една от най-големите раннохристиянски епископски базилики в Добруджа и Североизточна България е открита при разкопките на древния град Залдапа, които започнаха преди два месеца.
В късноантичната крепост археолози влизат за пръв път. Досега тук необезпокоявани вилняха иманяри, а следите от набезите им са десетки изкопи, някои с дълбочина от по 6-7 м.

Залдапа е най-големият град във вътрешността на Добруджа в Късната античност и ранновизантийския период. Историци го оприличават на „добруджанския Помпей”, защото в него животът замира изведнъж по време на варварските нашествия в началото на 7 век. Макар да не е разрушен от природен катаклизъм, градът повече не е възстановен.
Името Залдапа (жълта вода) получава заради дерето, което обикаля стените на някогашния град и се  пълни с кални води. Крепостта е с укрепена площ от 25 хка, разполагал е с 30 отбранителни кули, две големи и няколко по-малки порти. Заедно с две неукрепени селища се е оформила градска агломерация от общо около 40 хектара.

Това прави Залдапа един от най-големите ранновизантийски градове в Североизточна България. До 50-те години на миналия век стените са били запазени на височина 1,5 м. Но след това древният град се е превърнал в кариера за добиване на камъни, които са използвани за строеж на къщи и огради в съседните села.
Поради спецификата на разположението си – в малка община и далеч от големите градове в съвремието, древната крепост е подложена на безжалостни атаки на иманяри. Затова и археологическите разкопки бяха наложителни - за да се спаси това, което все още иманярите не са успели да унищожат.

Научни ръководители на разкопките са проф. Георги Атанасов от Силистра и доц. Валери Йотов, директор на Археологическия музей във Варна. Залдапа е бил център на епископия.
Огромният за времето си епископски катедрален храм е съпоставим с най-големите църкви в Одесос (Варна), Марцианопол (Девня), Томи (Констанца) и Истрия (Северна Добруджа). Базиликата е с мощни фундаменти, трикорабна, с триделен притвор. Основната сграда е дълга 37 м, широка е 21 м. Учените смятат, че е била двуетажна. Освен двата корабни корпуса, е имала и галерии.

Абсидата е много солидна, с дебелина на стената над 1,3 м, което сочи за голяма височина на църквата. Рядка по красота и финес на изпълнение е мраморната олтарна преграда на храма, която отделя сакралната част – олтара. Обикновено тези прегради се правят с големи мраморни плочи. Забележителното в случая е, че тази е с ажурна изработка.
Проф. Атанасов я сравни с брюкселска дантела, изваяна от мрамор. Аналог на подобна ажурна изработка има само в голямата базилика в Истрия, който е най-богатият гръцко-римски град в Добруджа.

За съжаление това произведение на древното изкуство е потрошено от иманяри и трудно може да бъде възстановено в цялост. Открити са 450 мраморни детайли. Малки мраморни скулптурки на четири гълъба вероятно са красяли проповедническия амвон на епископа.
Друго забележително откритие е фрагмент от колона от специален червен мрамор с бели ивици, известен като „Брекча каролина”. Този материал е бил изключително скъп и дефицитен, добивал се е от находища в Мала Азия и се е използвал в храмове, посещавани от императори, и в дворците на владетелите. Присъствието на тази колона в Залдапа препраща към самопровъзгласяването на Виталиан за император.

Археолозите са намерили над 300 монети от различни периоди, кръстове за кандилариуми, други култови предмети. Разкопките са извадили на бял свят и няколко архитектурни елемента. Открити са още търговски пломби и шила.
Рядко се случва още на старта на разкопките в голям античен град да се натъкнем на един от знаковите му паметници, коментира проф. Георги Атанасов. За съжаление олтарът е изцяло унищожен от иманярите.

Нелегалните копачи варварски са разбили сакралното помещение на храма. Затова и археолозите се съмняват, че ще открият мощи, а в раннохристиянските базилики е било практика да се съхраняват останки на светци.
В писмените извори – хрониката на Йоан Антиохийски, Залдапа се свързва с бунта на римския военачалник Виталиан в началото на 6 век. Той се обявява за император по време на религиозно противоборство между православни и еретиците-монофизити, подкрепяни от владетеля на Източната Римска империя Анастасий І (491-518). Виталиан е роден в Залдапа и вероятно градът е бил един от центровете на въстанието, не е изключено самозванецът император да е резидирал тук.

В Залдапа има още поне два раннохристиянски храма. Единият също е с впечатляващи размери, другият е малък, украсен с мозайка. Южно от базиликата е разположен комплекс, който археолозите се надяват да се окаже епископската резиденция.
Археолозите са се натъкнали на знаци и от други исторически периоди. Открити са керамика и монети от по-ранно време - 1 – 3 в. сл. Хр. Намерени са и две още по-ранни монети и тракийска керамика. Има и елементи на вкопаване на землянки, които навеждат към предположението, че тук са живели и славяни, което ни препраща към периода на Първото българско царство, т.е. животът тук не е замрял напълно. Открита е и българска керамика от 9 век.

Българско присъствие по тези места със сигурност има, но иманярските набези са разрушили в немалка степен евентуалните следи. До момента учените не са попаднали на следи от пожар, които са обичайни при варварски нашествия.
Това може да означава, че градът е напуснат от жителите си, когато те разбират за опустошителните нашествия на авари и славяни по дунавската граница, вероятно са избягали. От тук минава един от главните римски пътища – от Марцианопол за делтата на Дунав.

Няма друга държава, където археологическите паметници да са подложени на толкова варварско унищожение.  България е сред страните с най-любопитни и интересни археологически паметници в Европа, но ако продължаваме да рушим с тези темпове, след десетилетие ще бъде бяло петно на картата на историческото наследство. Държавата нехае за опазването на ценните свидетелства за миналото ни и много от тях са в окаяно състояние или безвъзвратно загубени, коментира проф. Георги Атанасов.

Първите археологически разкопки в древния град станаха възможни благодарение на осигурените средства от Министерство на културата (40 000 лв.) и Община Крушари (10 000 лв.). Откритията в първия археологически сезон дават основание догодина да се поиска допълнително финансиране. 
Предвижда се след края на разкопките те да бъдат консервирани и да се осигури постоянна охрана на обекта. Регионалният исторически музей в Добрич има готовност да разработи проект за социализиране на древния град, който предвижда възстановяване на базиликата.

Залдапа има потенциала да се превърне в туристическа атракция и да се комбинира в трансграничен маршрут с друг значим паметник от периода – Тропеум Траяни, който е само на няколко десетки километра от тук, от другата страна на границата. Така вътрешността на Добруджа може да стане привлекателно място за културен туризъм.


В категории: Горещи новини , Пътеводител