Старо гробище в Пловдив вдъхновява Вазов да напише „Оживелите кости”


Старо гробище в Пловдив вдъхновява Вазов да напише „Оживелите кости”
Портрет на Иван Вазов
14 Октомври 2014, Вторник


Точно през пловдивския си период патриархът на българската литература създава „Немили-недраги” и „Епопея на забравените”

Автор: Камен Колев

Една кокетна къща на ул. „Бетовен” в Пловдив пази съкровена тайна. На това място в края на XIX век е живял поетът Иван Вазов. Нито паметник, нито плоча или някакъв знак съобщават този факт на съвременниците. Но в приказно красивия район край Дондуковата градина поетът пише някои от паметните си творби.

За пръв път Иван Вазов идва в Пловдив през 1881 г. 14 години по-късно Градът под тепетата става инициатор за първото национално честване на юбилея му. Тогава признателните пловдивчани му даряват сребърна лира с позлатена панделка и венец, върху чиито листа са гравирани заглавията на негови стихотворения. Реликвата и досега се пази в къщата музей "Иван Вазов”.

Вторият юбилей на патриарха на българската литература е през 1920 г. След честванията в София, през ноември поетът отново гостува на пловдивчани. Тържеството е паметно – целият град се изсипва на железопътната гара, за да посрещне легендата.
От гарата поема парадната колесница на румелийския управител, теглена от бели коне, разказва историкът от Държавния архив в Пловдив Владимир Балчев. Във файтона е и Вазов, сред грамада от цветя.

Народът ликува и аплодира кортежа, докато той преминава по някогашната улица "Станционна”.  На днешния площад "Централен”  съобщават на поета, че тази улица вече ще се казва "Иван Вазов”, както се нарича и досега. Градската управа удостоява писателя със званието "Почетен гражданин на Пловдив”, а най-добрият декоратор на Пловдив  Харалампи Тачев изработва специална диплома.
Друг от подаръците е книга-кутия с илюстрация от поемата "В царството на самодивите” и благодарствени думи от Дружеството за поддържане на изкуството в България с председател Иван Шишманов.

Част от словото на поета на площада е записано в книгата “Неканоничният Вазов” на Катя Зографова, директор на Националния литературен музей: “Да, Пловдив, с хубавата своя история; Пловдив, в който през времето на робството биеше най-силно пулсът на българското сърце; огнището на светлината, което изпрати пожарна искра по всички краища на България, който пръв издигна знамето на борба за черковна независимост и роди славен сонм деятели по народното възраждане;

Пловдив, който и подир Освобождението беше в продължение на няколко години политически и духовен център на Южна България, удивляващ чужденците със своя всестранен напредък, със своя интензивен културен живот. И чини ми се, че тоя духовен подем най-много, ако не всецяло, се дължи именно на Пловдив, на неговото просветено общество, което ме съгряваше със своята отзивчивост и съчувствие; на пловдивската великолепна природа, която ме въодушевляваше; на пловдивското синьо небе и пловдивския въздух. Ето защо, аз се чувствам щастлив в тоя мой втори роден град, дето получих най-чистите си вдъхновения, дето моята муза крепна и моят дух се окрили”.
Още в края на XIX век Вазов решава да се засели в Пловдив, като наема квартира в малка
жълта къща

на Джамбаз тепе. Хазяйката е стара гъркиня, която го нарича "палеос антропос" - старовремски човек, понеже, макар че бил млад, той отбягвал масовите веселия в града, разказва журналистката Пенка Калинкова.
"В тая скромна стаичка аз написах, може би, най-доброто си нещо: "Епопея на забравените", спомня си по-късно поетът. След този период една година той живее у своя приятел Иван Лилов, а през 1883 г. купува собствен дом на ул. „Бетовен” 3 в Пловдив.
Къщата е паянтова едноетажна постройка. Вазов я стяга за няколко месеца и вдига втори етаж с тераса и големи прозорци. Закътания двор превръща в чудна градина. Някога на това място имало старо гробище - това става ясно при изкопните работи за укрепване на сградата.

Майсторите попадат на човешки скелет и още същата вечер развълнуваният Вазов пише стихотворението "Оживелите кости". В този дом той живее до 1886 г.
Преди да се премести в София продава сградата на Георги Пранчов от Копривщица. Наследниците на новия собственик обаче я занемаряват и я ремонтират чак през 1920 г., когато България чества юбилея на народния поет.
Тогава Вазов за последен път стъпва в някогашния си дом, излиза на терасата, а отдолу го аплодират стотици граждани. Година по-късно умира.

За този период поетът по-късно разказва: „Подир една година (откак се бях пренесъл в къщата на Лилов) купих си турска къща в Пловдив на Орта Мезар (срещу гробищата). В тая къща изработих най-многото си трудове”. В пловдивския си период Вазов дейно участва в обществения и културен живот на областта като депутат в Областното събрание от Народната партия, редактор, публицист и критик, културен деец и писател. Заедно със своя приятел и съратник  Константин Величков поетът участва в редактирането на вестник „Народний глас“, от чиито страници води борба срещу суспендирането на Конституцията от княз Александър Батенберг.

През 1884-1885 година е подпредседател на Областното събрание. Избран е и за председател на Пловдивското научно книжовно дружество и става главен редактор на издаваното от него списание „Наука“ - първото сериозно научно-литературно периодично издание след Освобождението. През 1885 г. Вазов и Величков основават списание „Зора“ - първото чисто литературно списание в България.

В Пловдив те съставят и прочутата двутомна „Българска христоматия“, която представя на българския читател над 100 български и чужди автори. Като публицист, Вазов работи в някогашната Манчова къща на ул. „Христо Г. Данов”, която днес е откупена от общината и в нея се намира кметството на район „Централен”. Докато живее в Пловдив, Вазов твори в почти всички литературни жанрове. Тук той пише цикъла

от 12 оди „Епопея на забравените“, стихотворенията „При Рилския манастир“, „Българският език“, „Към свободата“, „Не се гаси туй, що не гасне“, „Новото гробище над Сливница“. Създава повестите „Немили-недраги“, „Чичовци“, разказа „Иде ли?“. Пише пиеси и за новия театър "Люксембург", няколко детски стихосбирки.

Самият Вазов по-късно възкликва: "Пловдив! Пловдив! Ето трите му могили, сред полето равно легнали камили - и аз беден пътник, прашен пилигрим в столицата наша! Тя е пак самата! Пак е тая каша от язици, вери и наций безчет, от които няма ни образ, ни цвет, със своите лантерни, балове, венгери (вечеринки – б. р.), от които вечер въздуха трепери...".
Съдбата на къщата, която Вазов купува, е драматична. През януари 1929 г. пловдивчани се събират пред нея за откриването на възпоменателна плоча. По същото време общинските съветници решават тя да се откупи и в нея да се създаде музей на Иван Вазов. Но кризата проваля добрите намерения. На другата година отново се взима решение къщата да стане музей и то пак се проваля.

В началото на 1932 г. поредният собственик на сградата я разрушава и от нея не остава и камък. Във вестниците се вдига шум, много общественици настръхват, но вълненията бързо утихват. На мястото на къщата в новите времена е построена нова кооперация. До началото на ХХI век на фасадата й стои барелеф, който мистериозно изчезва и сега нищо не съобщава, че някога на това място е живял и творил народният поет.


Един от поздравителните адреси за юбилея на класика Вазов със семейството си Манчовата къща, в която Вазов пише и редактира, днес е кметство

В категории: Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки