Цъфтящата през есента японска мушмула


Цъфтящата през есента японска мушмула
14 Октомври 2014, Вторник


Вечнозеленото дърво често може да се види и у нас, макар и повече като декоративно

Автор: Дина Харизанова

Колкото и странно да звучи, има плодни дървета, които дори по нашите ширини цъфтят през... есента. Не става дума за природен феномен, на какъвто често ставаме свидетели напоследък – на цъфнали през октомври сливи и ябълки. Просто на екзотичната японска мушмула именно есента, та дори и ранната зима, е периодът на естествен цъфтеж. Следствие на това, плодовете й узряват много рано – още през март-април, и така те се явяват едни от най-първите пролетни фрукти.

Макар и известно като японска мушмула, това растение няма нищо общо с познатото ни плодно дърво, освен че листата му са много подобни. Всъщност в средиземноморския район то е по-популярно като малтийска слива.
Нейната родина е Япония, където е била окултурена още в най-древни времена. Широко е разпространена също и в Китай, където се смята, че  е пренесена от Хавайските острови. Среща се и в Индия, Израел, Бразилия, на Бермудите, Турция, Сирия, Ливан, Гърция, Грузия, Южна Италия, Португалия, Испания, Южна Франция, Северна Африка и естествено – в Малта.

У нас често може да се види в частни дворове в по-топлите райони на страната и особено по Черноморието, където бива отглеждана най-вече като декоративен храст или дърво. Неговите плътни вечнозелени месести листа придават на градината тропически вид и ярко контрастират с типичната местна флора.

Цъфтежът на японската мушмула започва през октомври-ноември, след първото по-силно захлаждане, като събраните в едри съцветия цветове с охота се посещават от пчелите. Все пак трябва да отбележим, че те са чувствителни към мразовете. Докато пъпките и завръзите са доста по-студоустойчиви и могат да издържат студове до минус 5-7 градуса. Стига, разбира се, да не продължават твърде дълго. Самите дървета обаче могат да преживеят и мразове до минус 15 градуса.

Плодовете са много вкусни и сочни. В диаметър достигат до 8 см и са събрани на снопче по 8-12 броя. Плътната им кожица е с жълта или оранжева окраска и лесно се отделя от месото. Семената са доста едри и лъскави. Ако се използват за засаждане, това трябва да стане възможно най-скоро след извличането им от плода, тъй като не понасят засъхване. В краен случай могат да бъдат запазени във влажна среда с по-ниски температури в продължение на не повече от месец. Засадени, на стайна температура те поникват за 2-3 седмици. Растението може да се размножава и вегетативно чрез резници.

Младите екземпляри на японската мушмула успешно може да се култивират в зимната градина или да се отглеждат в остъклен балкон. Ако саксията е достатъчно голяма и не ограничава растежа на дръвчето, то бързо ще достигне височина над 1,5 метра.
То добре понася резитбата и короната му лесно се поддава на формиране, затова мушмулата може да бъде използвана за направата на бонзай.

А ако в един съд се засадят заедно няколко семена, то ще се получи антрактивна композиция.  Активно развиващите се млади растения трябва да се пресаждат всяка година, а вече по-възрастните – по-рядко (през 3-4 години). Но при тях е желателно ежегодно да се подменя горният почвен пласт.
В домашни условия отгледаните от семена екземпляри започват да радват стопаните си със своите цветове и плодове още на 4-5-годишна възраст.


В категории: Горещи новини , Хубавият двор

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки