Реставрират стенописи на Захарий Зограф


Реставрират стенописи на Захарий Зограф
„Колелото на живота” на Захарий Зограф (върху фасадата, вдясно) е обявено за едно от чудесата на България и за последно е реставрирано преди 99 години
12 Октомври 2014, Неделя


„Колелото на живота” в църквата на Преображенския манастир отново ще блесне с цялото си величие

Автор: Здравка Христова

Преображенският манастир край Велико Търново ще блесне с обновени стенописи. Реставраторката Лозинка Койнова-Арнаудова приключи наскоро с възстановяването на едно от българските чудеса – „Колелото на живота" на Захарий Зограф, което привлича православни богомолци от всички кътчета на България и много европейци. То е изрисувано преди повече от 160 години от външната страна на манастирската църква, но и днес законите му важат с пълна сила както за вярващи, така и за невярващи в Христос.

Архимандритът на манастира отец Георги разкрива тайното послание на колелото, което е съставено от две окръжности. Черната е за тези, които се стремят към всички блага на земята, но без да почитат законите на Бог. А вътрешната окръжност изобразява живота на тези, които също преследват своите цели и берат плодовете на труда си, но по правилата на християнството.Стенописите на прочутия Захарий Зограф са все още живи и свежи.

Повечето от фреските са ярки, достатъчно запазени, а оригиналните цветове са изключително трайни. Първата им реставрация е била през 1906 г., а втората - през 1915 г. 39 500 лева отпусна Министерството на културата за цялостното освежаване на още 14 квадратни метра от творението, създадено от легендарния зограф през 1849 г. Последно поправки и надживописвания в наоса на църквата „Свето Преображение Господне” са правени преди 99 години.

Според техническите спецификации, новата реставрация, която ще се направи, включва укрепване на живописния слой на шестте фигури от реда на правите светци, изображенията в дебелината на прозореца и на пет фигурални композиции от втория ред на певника в северната част на наоса в манастирския храм. Трябва да се отстранят всички сажди, мазнини и почернели вторични лакови покрития и да се извлекат чрез компреси солите по стенописа. Предвижда се възстановяване на нарушените връзки между мазилката и градежа. Ще се направи и препозлатяване на ореолите.

Преображенският манастир е изграден през XI век и първоначално бил метох на Ватопедския манастир в Света гора. През 1360 г., по времето на цар Иван Александър, обителта получила автономност. Възникването й се свързва с втората жена на царя – Сара, и сина им цар Иван Шишман, които правят огромни дарения за реконструкция и ремонт на светинята. Затова и хората често го наричат Сарин или Шишманов. През средновековието Преображенският манастир е бил разположен на около 400-500 метра южно от сегашното си местонахождение. След падането на България под турско робство светата обител неколкократно е опожарявана и плячкосвана, а впоследствие е разрушена напълно.

През 1825 г. манастирът е изграден отново от отец Зотик с помощта и средствата на родолюбиви българи. През 1832 г. с ферман от султана е издействано възстановяването и построяването на нова църква. Строежът й е завършен от Колю Фичето през 1834 г. В продължение на три години (1849-1851) самоковският майстор Захарий Зограф рисува стенописите и иконите в главната манастирска църква. На най-видно място той изписва монументалните „Страшният съд” и „Колелото на живота”.

Министерството на културата отпусна средства и за консервация и реставрация на иконостаса и иконите в храма „Рождество Богородично” в село Плаково. Църквата датира от 1847 г. Сградата е реставрирана през 2012 г. по проект на арх. Донка Колева. Иконостасът е дървен с размери 8 на 8 м. Лицевата страна е полихромирана, резбована, покрита с бронз. Олтарните двери са с ажурни резбовани детайли. Дело е на тревненски майстори, които го сътворяват в средата на XIX век. Иконите са рисувани от тревненските зографи Симеон Симеонов и Досю Коев и търновецът Никола Ильов. Изпълнени са с темперна техника върху дървена основа.

Иконостасът на църквата в Плаково е напълно запазен в оригиналния си вид, почти напълно комплектован без допълнителни подмени и доработки. Той представлява безценен паметник на тревненското възрожденско резбарско и зографско изкуство. Царските икони са дело на различни майстори и са датирани от 1846 г., а празничните са от 1851 г.

Реставрацията ще включва почистване на повърхностни замърсявания, профилактична обработка срещу дървояди, ще се укрепва декорацията, ще се прави ретуш и частична позлата. Ще се постави и ново лаково покритие и ще се укрепва живописта и връзките между слоевете.


Арх. Донка Колева (вляво) е автор на проекти за реставрация на много български църкви

В категории: Общини , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки