Извиняваме се на всички, прощават ни и най-после рахат!
Автор: Веселин Максимов maximov@desant.net
Както е тръгнало с извиненията и явно „това е нашият паспорт за да ни приемат в голямото европейско семейство”, предлагам да започнем с комшиите ог Гърция. Нали първо на тях сме досадили ужасно, откъсвайки им една от най-хубавите провинции от Византия. След това сме направили на парцали армията на Константин IV Погонат и сме заявили, че сме тук и за доста време, тъй че да си трае.
Не е честно! Някакви варвари (точно така са ни наричали), вкупом с местните руси славяни, им крадат от територията!
Извинение веднага! Нищо, че по онуй време е било Великото преселение на народите и де що има племена по земята си търсели удобно място под слънцето. Извиняваме се, те ни прощават и сме ОК. Това е първата стъпка.
А, обърках се! Трябва да им се извиним още веднъж! Когато ни стъпкват и прекарваме едни удобни 200 години пак под тяхно владичество (запомнете тази дума, скоро ще я прочетете пак).
Когато през 1014 г. разбиват армията на цар Самуил и НЕварваринът Василий II Българоубиец заповядал 11 000 войници да бъдат ослепени. На всеки 100 оставил един едноок. Да води другите, та да ги отведе при Самуил, чието сърце не издържало на гледката и коравият мъж умрял от мъка.
Явно не е било така, защото в един от новите учебници за трети клас неговото царуване е описано по този сладък, европейски и толерантен начин:
„Западните земи на страната останали свободни. Град Охрид станал столица на царството. Ръководени от цар Самуил, десетилетия наред българите отстоявали независимостта на държавата. През 1014 г. сърцето на царя воин спряло да тупти. Император Василий Втори завладял Охрид (1018). В царската съкровищница той намерил много златни пари, корони с бисери, златотъкани дрехи. Последвали близо два века византийска власт в България. Българите запазили своя език, книжнина и спомена за своето царство.”
Красиво, нали? Всичко е било цветно и розово, златоткани одежди, Азис и всенародна веселба. Даже се чудя как авторите на учебника Мария Радева, Мария Манева и Милка Русинчовска-Мандова са се смилили да споменат за запазения език, книжнина и спомена за царството.
Уговорихме се! После се извиняваме веднага на новия панислямист, президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган. Заради десетилетните измислици в учебниците по български език за „турско робство”, „османско иго”, „ислямизацията на Родопите”, „набиването на кол на всеки, отказващ да приеме друга вяра” и още стотици подобни глупости.
Ето, съвременният български историк Владо Станев научно доказа, че турско робство у нас изобщо не е имало. Понеже в исторически, юридически и лингвистичен такъв смисъл „българите са имали право на собственост, земя и оръдия на труда”.
Нямало е „диш-хакъ” (данък за това, че дошлият ти посред нощ ага си е трил зъбите, за да ти яде гадното българско пиле, сготвено в масло, заради неговия кеф), нямало е еничарство и изобщо... това не е възпитано и европейско мислене. Също забравете за черепите и костите в Българово. И зеленясалата от столетия кръв по стените на църквата в Батак.
За милия жест на нисък поклон към най-последните европейски ценности, които вече обясняват на най-невръстните деца от сърцето на Стария континент (откъдето е тръгнала цивилизацията по целия свят), че е напълно нормално те да нямат майка и татко, а мама и мама или татко и татко, няма за какво да говорим.
Туй ще е висша форма на индикация, че България аха-аха ще се приеме радушно и с овации от когото трябва. За „двойните ни освободители от майка Русия”, с които ни заобляха невръстните детски мозъци в училище, пък изобщо не смятам да ви обяснявам.
Извинение и тям, туйто! Скоро ви говорих и за дълбоката почит и преклонение, които дължим на американците, задето ни научиха на толкоз много неща, пък ние, глупаци и серсеми неблагодарни, не им даваме да осерат Добруджа, тъй пълна с шистов газ.
Аз по въпроса с толерантността съм говорил с приятели, разселили се по цялото земно кълбо. Казват, че са нямали проблем с нея. Но никой от тях не ми спомена за извинения от Америка към Мексико за войната между 1846-1848 г. Или за молба за прошка между Дания и Швеция за зверските средновековни кланета, в които в битка са погивали по 5-10 000 мъже. Нито за Френско-Пруската война през 1870-1871 г.
Моите приятели, живеещи там, не са чували за подобни извинения. Пък, о, чудо, хората от гореспоменатите страни живеят във взаимно уважение! Не им пречи да не гледат с ръка на ножа в пояса съседа, но същевременно да помнят какви са ги вършили прадедите им.
А уж са европейци! Каквито и ние със скудоумното си, винаги раболепно мислене се опитваме да бъдем, пряко сили. Кое им е по-наред на тях? Владостаневците им ли? Историците? Политиците? Или те самите мислят в днешния ден, но имат и историческа памет?
Понеже ние такава нямаме (е, останала е у малко от над 40-годишните жители на Републиката), предлагам да се извиним, усмихнем приятелски всекиму, който поиска, и да бъдем българи. По цялата Земя, но не и тук.
Но за това в учебника за цар Самуил съм бесен!
