Дъщерята на наши потомци от Волжска България Олга Камишева е най-добрата агентка в Средния изток
Автор: Доц. Йордан Василев, д-р по история
Олга Камишева, под каквото име тя за първи път попада в агентурните списъци на ЧК през 1920 г., е дъщеря на българи от Поволжието, далечни потомци на съществувалата през Х-ХІІІ в. Волжка България.
Тя се омъжва през 1918 г., но съпругът й скоро след това е убит в гражданската война. Почернената вдовица попада в Ташкент, където в нея страстно се влюбва бей Махмуд, първи помощник на главатаря на кръвожадната банда на басмачите Абдула бек. С негова помощ урежда среща с известния бандит, представящ се за белогвардейски офицер, и се договарят басмачите да отидат в планинска клисура, където ще получат много оръжие и пари, изпратени от адмирал Колчак. Макар че е известен с предпазливостта си, главатарят се съгласява да отиде на уговореното място с цялата си банда, където червеноармейските картечари ги унищожават.
От този момент Олга е закодирана под псевдонима Мириам. В Ташкент има афганистанско дипломатическо представителство, което се ръководи от Али Мохамед. И той попада под обаянието на очарователната жена – дотолкова, че й предлага да стане негова съпруга, а тя се съгласява.
Наскоро след това Ташкент е превзет от красноармейците и Али със съпругата си отиват в Кабул. Там брат му Захир шах е министър на външните работи. Той е много недоволен, че по-малкият му брат се е оженил за немюсюлманка, което според афганистанските закони го лишава от възможността да заема държавна служба. Затова настоява Али да се разведе с нея, но той е непреклонен, защото страстно обича съпругата си. Тогава Захир започва да създава на Мириам всевъзможни неприятности с цел да направи живота й в Афганистан непоносим и тя да напусне страната.
Но българката е толкова очарователна, че Захир се влюбва в нея, а тя с държанието си показва, че той не й е безразличен. Стига се дотам, че Мириам се развежда с Али и става държанка на Захир, въпреки че той желае да се ожени за нея, но това би означавало да изгуби поста си. А и самата Мириам иска той да запази службата си, защото именно като външен министър може да й бъде по-полезен за събиране на необходимата й информация.
По това време емирът на Афганистан Аманулла Хан е в приятелски отношения със СССР и съдейства на съветските власти в борбата им с басмачите, които от афганистанска територия правят набези в Таджикистан и Узбекистан, извършват грабежи, палежи и убийства.
Но през 1929 г. на власт идва Надир Шах, който предпочита сътрудничество с англичаните и затова дава пълна свобода на действията на басмачите, а британците ги снабдяват с оръжие и боеприпаси. Най-многочислена и активна е бандата на Ибрахим бек, която тероризира жителите на средноазиатските съветски републики. За да се справят с нея, на чекистите е необходима информация и те се надяват да получат такава от Олга-Мириам. Тя успешно се справя със задачата и това позволява на червеноармейците да ликвидират бандата на Ибрахим.
При един от набезите му тя е обкръжена, една част е избита, другата пленена и изпратена на заточение в Якутия. Сред пленените е и водачът, който след два месеца престой в лагера се самоубива. Захир вече не е министър и затова се жени за Мириам. Въпреки това той запазва връзките си и в дома му гостуват видни местни служители. В ролята си на домакиня Мириам им поднася храни, напитки, наргилета, като внимателно се вслушва в разговорите. Обучена в телеграфия, тя изпраща все по-обширни донесения до Ташкент и Москва.
Малко неочаквано в дома им идва и Надир Шах, който е посрещнат с полагаемите му се почести и богато е угостен от Мириам с нейните специалитети – банички, пирожки, пелмени. Велможата започва все по-често да им ходи на гости вече със съпругата си. Двете жени се сприятеляват, а когато шахкинята научава, че Мирам е акушерка, я ангажира за израждането на очакваното дете. То минава много успешно и от този момент Мириам е желан и почитан гост в двореца. Забравили са, че не е мюсюлманка и я канят на всички тържества и приеми, но за нея това е и работа.
В съветското разузнаване постоянно пристигат донесения с много ценна информация. Веднъж, когато е на лична среща с шахкинята Халидзи, тя я пита каква е по народност, а Мириам й отговаря, че е с българско потекло. Халидзи не е чувала за такъв народ, затова Мириам й разказва за неговите традиции и обичаи.
В края на 30-те години Надир Шах е свален, а Афганистан става арена за борба между разузнаванията. Германия отпуска на новия шах кредит в размер на 27 млн. марки и наводнява страната с „експерти“ и „консултанти“. Въпреки че вече няма достъп до двореца и правителствените среди, Олга-Мариам намира начини да предоставя ценна информация за разкриването на немската агентура, която помага на съветското контраразузнаване да я обезврежда.
След края на Втората световна война я канят да се върне в Съветския съюз, но тя предпочита да остане в Кабул, където е наследила две големи къщи с градини и значителни авоари в банките от двамата си бивши съпрузи. А за работата си в полза на съветското разузнаване не е получила нито една рубла, долар или друга валута. Получава само съобщения за повишаването й в чин и награждаване с ордени, които никога не е виждала.
Тя вече няма семейство, а никога не е имала деца. Преустройва една от къщите в училище интернат за деца сираци и поема изцяло неговата издръжка. Но дори и през 60-те години на миналия век съветски разузнавачи я посещават и тя, въпреки че източниците й вече са ограничени, винаги има какво да им каже. После връзките се прекъсват.
Едва през 1980 г., когато съветските войски влизат в Афганистан, си спомнят за нея. Командващият ги генерал лейтенант Юрий Тухаринов й носи офицерска униформа с пагони на подполковник и ордените, с които е наградена. Среща 80-годишна жена, която ги приема, но казва, че за нея това вече няма никакво значение. Предполага се, че е починала през 1983 или 1984 г. и според нейната повеля е погребана в градината на дома си, като на гроба й е поставен каменен кръст.
През 2011 г. се срещнах със старши лейтенант Григор Спасов, който е бил в състава на български батальон, изпратен на мисия в Афганистан. Той ми каза, че е видял къщата, в която е живяла Олга, а афганистанците я наричат Мириам Заде, т. е. Почитана. Дори талибаните не са посмели да осквернят гроба й и каменният кръст все още е там.
